Исус Христос е Господ
„Не всеки, който Ми казва: „Господи, Господи“, ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата“ (Матей 7:21). Господ Исус направи това тържествено изявление към края на това, което обикновено се нарича Проповед на планината (Матей 5–7). Тази декларация предполага, че има само две възможности: или да правим това, което Той казва, или не.
Да казваме „Господи, Господи“, но да не правим това, което Той казва, не е опция за учениците, въпреки че много хора смятат, че е така. Когато казваме „Господи“, това означава да вършим Неговата воля. Ако не я вършим, това означава, че не Го признаваме за Господ и сме непокорни. Ако правим това, което Той казва, че трябва да правим, осъзнаваме, че това е възможно само с Неговата помощ, тъй като нямаме сила в себе си „без Мене не можете да направите нищо“ (Йоан 15:5).
Господ Исус изгони много демони по време на Своето публично земно служение в Израел. Те никога не Му казаха „Господи“. Дори Юда, един от Неговите ученици, който беше извършвал чудеса в името на Господа, никога не Му каза „Господи“. Вместо това, този ученик, който предаде Исус, каза само „Рави“ (Матей 26:25), което означава „Учителю“. Обаче ще дойде ден, когато всички ще бъдат принудени да Го изповядат като „Господ“, да Му отдадат почит и да Му се поклонят – дори Дяволът ще го направи. Пишейки за Господ Исус, апостол Павел обясни, че „Бог ... Го е възвисил и Му е дал името, което е над всяко име, за да се поклони всяко коляно в името на Исус, на тези, които са на небето, и на тези, които са на земята, и на тези, които са под земята, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бог Отец“ (Филипяни 2:9-11).
В Посланието към Римляните апостол Павел беше воден от Божия Дух да обясни пътя на спасението. Той ясно показа, че всички човешки същества са съгрешили и са виновни пред святия и праведен Бог (Римляни 3:23), с единственото изключение на Господ Исус, разбира се. Той никога не съгреши, не позна грях и в Него нямаше грях (1 Петър 2:22, 2 Коринтяни 5:21, 1 Йоан 3:5). В Своята благодат Бог осигури пътя на спасението – чрез вяра – за всеки, който изповяда греха си и Му се довери. „Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен“ (Римляни 10:9). Скъпи читателю, направи ли го? Ако не, не се колебай и не спори. Направи го сега. Не отлагай.
С Бога, вътрешното и външното вървят заедно
Стихът, който току-що цитирахме, показва, че съществува тясна връзка между сърцето и устата – това, което човек вярва от една страна, и казва или прави от друга, са свързани. Ако Му казваме „Господи“, но не се подчиняваме, трябва да осъзнаем, че това наистина не е опция, защото Бог иска сърцето да е в унисон с това, което устата казва, и обратно. Ето защо Господ Исус каза: „Аз съм това, което казвам, и казвам това, което съм“ (моя парафраза на Йоан 8:28). С други думи, в Неговия живот имаше перфектна хармония между това, което казваше, и това, което правеше; Неговите думи винаги съвпадаха с Неговите действия. За нас проблемът често е, че може да казваме правилните неща, но да не ги правим. Това е погрешно. Бог не допуска никакво несъответствие между изповедта и действията, тъй като Той иска и двете да съвпадат, така че нашето вътрешно състояние да съответства на това, което казваме и правим.
Книгата Деяния ни разказва за хора, които се покаяха и бяха кръстени в/на името на Господ Исус в четири напълно различни сценария. Те са:
В Йерусалим на Петдесетница 3000 еврейски мъже и жени бяха спасени и кръстени (Деяния 2:38).
- В Самария мнозина приеха добрата вест от Бога, представена от Филип, и бяха кръстени (Деяния 8:16).
- В Кесария Петър беше воден в дома на римски офицер, където мнозина бяха събрани да чуят Божието Слово. Те повярваха, приеха Светия Дух и бяха кръстени (Деяния 10:48).
- В Ефес, когато Павел посети няколко години по-късно, много хора от различни среди бяха спасени и също бяха кръстени (Деяния 19:5).
- Вътрешната промяна чрез покаяние беше придружена от външния акт на кръщение, в името на Господа. Това потвърди хармонията между външното действие и вътрешното състояние. Ние различаваме двата аспекта, но не трябва да ги разделяме, като например да допускаме дълъг период от време между тях. Нито трябва да мислим, че бебетата се раждат отново, защото са били кръстени. По Божия благодат тези индивиди могат да вземат лично решение за Христос по-късно и да бъдат спасени, но не трябва да го приемаме за даденост.
Господство и единство
Бог Отец, Светият Дух и Господ Исус, Който е Бог Син, са неразделни и винаги са в съгласие (виж Йоан 13–17). Подобно на това, съществува истинска хармония между Господ Исус от дясната страна на Бога и Светия Дух, изпратен от Него на тази земя. Ето защо Павел пише: „Искам да разберете, че никой, който говори чрез Божия Дух, не казва „Исус е проклет!“, и никой не може да каже „Исус е Господ“, освен чрез Светия Дух“ (1 Коринтяни 12:3). За съжаление, е имало ситуации, когато хора, мислейки, че говорят на езици, са проклинали Господа на език, който не са разбирали. Очевидно те са позволили на зъл дух да поеме контрол – не на Светия Дух, както показва цитираният стих. Ако следваме наставленията на Господа и се съдим в Неговата светлина, Той ще ни предпази от такива нещастия.
Освен това, 1 Коринтяни учи, че Господ Исус, чрез Своя Дух в нас, води всички вярващи в Божията истина. Това е вярно от Петдесетница до грабването, където и да живеят (1 Коринтяни 1:2, 4:17, 7:17, 11:16, 14:33, 16:1,12). Думите „така нареждам във всички църкви“ (1 Коринтяни 7:17) са пример за това, което показват тези части от Писанието. А именно, основните Божии учения са едни и същи за всички вярващи през 2000-годишната история на Църквата. Писанията са достатъчни, за да разрешат всички въпроси според Божиите мисли, защото Божието Слово обяснява само себе си (2 Петър 1:20-21).
За по-нататъшното ви изучаване, разгледайте отговорите на Павел на седемте въпроса, които вярващите в Коринт зададоха (1 Коринтяни 7:1,25, 8:1, 12:1, 15:1, 16:1,12). Неговите отговори често започват с „А сега относно“.
Всички сме под един и същ Господ
„Има различни дарби, но един и същ Дух. Има различни служения, но един и същ Господ“ (1 Коринтяни 12:4-5). Колко сме благословени да имаме различни дарби и колко привилегировани да сме получили Светия Дух, за да ни води и помага да разбираме и практикуваме Божията истина. За това ни трябват послушни сърца и смирени духове, формирани и обучени в Божието училище. Тогава ще получим Божиите мисли, за да ги изпълняваме.
„Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, са Господни заповеди“ (1 Коринтяни 14:37). Това е един от гореспоменатите седем пасажа в 1 Коринтяни и показва, че тези наставления са дадени от Самия Господ. Те все още са валидни в наши дни за всеки истински вярващ, въпреки всякакви възражения, контрааргументи и различни видове разсъждения.
Следващият пасаж в 1 Коринтяни показва, че Тимотей е служил на Господа точно както Павел, макар и не в същото качество. „И ако дойде Тимотей, гледайте да бъде с вас без страх; защото той върши Господното дело, както и аз“ (1 Коринтяни 16:10). Вярващите днес все още са под пряката власт на Господа, както и Аполос (1 Коринтяни 16:12), но не в човешка йерархия, човешки ред, ръкополагане или измислени уговорки. Ето защо всички вярващи са необходими, според Божия план, и трябва да развиват и поддържат здрава, лична връзка с Господа и помежду си.
Поради тази причина Петър поучаваше и подготвяше следващото поколение за необходимостта от растеж (прочетете 2 Петър 1:5-12, 3:18). Тези наставления бяха необходими тогава и все още са необходими за нашия ден, но не могат да бъдат получени или наложени чрез спазване на правила и разпоредби. По-скоро трябва да развиваме тясна връзка с Господа и помежду си, като същевременно прилагаме искрено самоосъждане (виж 1 Коринтяни 10–11).
Разгледайте също така наставленията, които Господ даде в Марк 7:1-16, които съответстват на значимите думи на Павел: „Зная и съм убеден в Господ Исус, че нищо не е нечисто само по себе си, но е нечисто за всеки, който го смята за нечисто“ (Римляни 14:14). Това отхвърля ритуализма, легализма и мистицизма (Колосяни 2:16-23).
„В името на Господа“
Фразата „в името на Господа“ се среща 14 пъти в Новия завет (виж таблицата). Тя предполага пълно подчинение на Неговата власт, действие и ходене в общение с Него. Той е Господ и има абсолютна власт. Следващият стих дава прекрасно обяснение: „И каквото и да правите със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите на Бога Отца чрез Него“ (Колосяни 3:17). Това означава, че трябва да представяме Господ Исус във всичко, което казваме и правим, което води до благодарност и хвала.
Да Му кажем „Да, Господи“ е единствената възможност, която имаме като вярващи, да Му се подчиняваме и да вършим Неговата воля. Ако кажем „Не, Господи“, тогава имаме проблем, както имаше Петър (Матей 16:22) или Анания (Деяния 9:11-18); но и двамата бяха готови да се учат и да вършат Неговата воля. Да Му кажем „не“ не е опция, защото ако Той не е Господ на всичко, Той изобщо не е Господ, въпреки че може да казваме „Господи, Господи“.
„Господ Исус Христос“ е скъпоценно изражение, което се среща 63 (7x9) пъти в Новия завет (ESV).1 Струва си и е назидателно да вземете конкорданс или компютърна програма и да прегледате този списък, четейки тази кратка фраза в различните ѝ контексти. Често пред нея стои „на“, а понякога „нашия“. Апостол Петър я използва за първи път, когато е в Йерусалим, защитавайки действията си, извършени в дома на Корнилий (виж Деяния 10:36-48). „И така, ако Бог им даде [вярващите сред езичниците] същия дар, както и на нас [еврейските вярващи], когато повярвахме в Господ Исус Христос, кой бях аз, че да мога да се противопоставя на Бога?“ (Деяния 11:17). Терминът „Господ“ показва Неговата власт и потвърждава Неговия контрол, както Петър Го почете по този повод и както ние можем да направим днес, в сцена, където Господ Исус не е служен или уважаван.
Неговото име Исус или Йешуа означава, че Той е Йехова/Яхве, Бог и Човек в една благословена личност (Матей 1:18-25; Лука 1:26-38). Това е неизследима тайна, винаги отвъд човешкото разбиране, но истинска реалност; хвала на Бога! Като Човек Той е Христос или Месия, Божият помазаник, първо на земята (Матей 3:17; Деяния 10:38) и сега на небето (Деяния 2:34-36). Оттам Той се идентифицира с новите вярващи на земята чрез Светия Дух, Когото изпрати да живее в тях (Деяния 2). Вярващите в дома на Корнилий бяха всички езичници, които чрез вяра се идентифицираха с отхвърления Исус от Назарет. Тяхната идентификация с Него беше потвърдена във водното кръщение, както Петър нареди (Деяния 10:48; виж Матей 16:19). Днес вярващите от евреи и езичници са едно в Христос и могат да Му служат и да Го почитат в същия свят, който Го отхвърля (виж Ефесяни 2).
За Неговото име, заради Неговото име
Деяния ни разказва и за мисията на Варнава и Савел/Павел. Няколко години по-късно за тях беше казано, че са „мъже, които са рискували живота си за името на нашия Господ Исус Христос“ (Деяния 15:26). Какво прекрасно свидетелство! Нека и ние имаме това мислене и наистина да представяме Господ Исус в този свят, който Му се противопоставя.
Към края на третото си мисионерско пътуване и на път за Йерусалим, Павел накратко обобщи служението си пред старейшините от Ефес, които бяха дошли в Милет, за да го видят и да се сбогуват с него. Лука пише, че апостолът е казал, че е „свидетелствал на юдеи, а също и на гърци, покаяние към Бога и вяра към нашия Господ Исус Христос“ (Деяния 20:21). Освен че е представял добрата вест на Бога, Павел е проповядвал „Божието царство“ (Деяния 20:25) и е потвърдил правата на отхвърления Господ. Той също така е обявил „цялата Божия воля“ (Деяния 20:27), която включва Божиите мисли за „Църквата на живия Бог“ (1 Тимотей 3:15). По-късно Лука завършва доклада си за Павел, казвайки, че той „учеше за нещата, отнасящи се до Господ Исус Христос, с пълна свобода безпрепятствено“ (Деяния 28:31 JND), въпреки че е бил затворник на Рим.
Като вярващи всички сме предизвикани и насърчени да следваме такъв пример. Ето защо трябва да разберем „какво е угодно на Господа“ (Ефесяни 5:10). Това предполага самоосъждане и премахване на пречките, за да сме готови да научим каква е Неговата воля, с оглед да я изпълняваме и да Му угодим. В контекста на ходенето в любов като жива жертва (Ефесяни 5:2) и като деца на светлината (Ефесяни 5:8-9), ние изследваме тези неща с Божията мъдрост (Ефесяни 5:15-17), за да изпълняваме Неговата воля. Така ще можем да изследваме какво Му е угодно и да го правим, вместо да се стремим да угодим на себе си или на другите. Докато ходим в любов, светлина и мъдрост, нашият приоритет е да използваме способностите си, за да Му угодим (Ефесяни 5:13-21).
Апостолът беше напътстван от Господа да напише 1 Коринтяни до всички вярващи, където и да се намират (1 Коринтяни 1:1-2). Това не е просто лозунг или нещо фалшиво – изобщо не. Всеки вярващ е длъжен да чуе Господните наставления и да им отговори. Тези учения са в пълно съгласие с всички апостоли (виж 1 Йоан 4:6), и всички истински вярващи са отговорни да ги практикуват. Не е нещо, което можем да избираме и предпочитаме, или да оставяме и отхвърляме. Не, като верни слуги всички сме длъжни да чуваме и да изпълняваме Неговите наставления.
Скъпи братя и сестри, независимо дали ни харесва или не, ние сме в този свят, за да представяме Господ Исус, Който ни спаси и на Когото принадлежим завинаги като изкупени с цена (1 Коринтяни 6:19-20; Галатяни 2:20). Ето защо не можем да избираме неща, които ни харесва да правим за Него, и да отхвърляме други въпроси, въпреки че знаем, че Той иска да ги правим. Напротив, нещата, които засегнахме, не са просто опция, защото сме призовани „усърдно да се борим за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 1:3-4). Ние сме наречени „блажени“, когато четем и чуваме и правим нещата, които нашият Господ ни съобщава чрез Своето Слово (Откровение 1:3). Господ Исус каза на Своите ученици, че ще бъдат щастливи, или „блажени“, ако правят нещата, които знаеха, че са научени от Него (Йоан 13:17). Това е и за нас, както Яков пише: „Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, като мамите себе си“ (Яков 1:22).
Насърченията на Яков, все още валидни за наши дни
В пълно съгласие с другите новозаветни писатели, Яков ни остави важно наследство в края на своето послание. Той пише: „Страда ли някой между вас? Нека се моли. Весел ли е някой? Нека пее псалми. Болен ли е някой между вас? Нека повика презвитерите на църквата и те да се помолят над него, като го помажат с масло в името на Господа. И молитвата на вярата ще спаси болния, и Господ ще го вдигне. И ако е извършил грехове, ще му бъдат простени. Изповядвайте греховете си един на друг и се молете един за друг, за да оздравеете. Ефективната, усърдна молитва на праведния човек има голяма сила. Илия беше човек с природа като нашата, и той усърдно се момоли да не вали дъжд; и не валя дъжд на земята три години и шест месеца. И той се помоли отново, и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.
„Братя, ако някой между вас се отклони от истината и някой го обърне, нека знае, че този, който обърне грешник от заблудата на пътя му, ще спаси душа от смърт и ще покрие множество грехове“ (Яков 5:13-20).
Божието Слово е мощно и ефективно (Евреи 4:12-13). Нека го оставим да ни говори и нека бъдем изпълнители на Словото, а не само слушатели – докато Той дойде.
БЕЛЕЖКА
- „Господ Исус Христос“ в ESV: Деяния 11:17, 15:26, 20:21, 28:31; Римляни 1:7, 5:1,11, 13:14, 15:6,30, 16:20; 1 Коринтяни 1:2-3,7-8,10, 6:11, 8:6, 15:57; 2 Коринтяни 1:2-3, 8:9, 13:14; Галатяни 1:3, 6:14,18; Ефесяни 1:2-3,17, 5:20, 6:23-24; Филипяни 1:2, 3:20, 4:23; Колосяни 1:3; 1 Солунци 1:1,3, 5:9,23,28; 2 Солунци 1:1-2,12, 2:1,14,16, 3:6,12,18; 1 Тимотей 6:3,14; Филимон 1:3,25; Яков 1:1, 2:1; 1 Петър 1:3; 2 Петър 1:8,14,16; Юда 1:4,17,21.
„Името на Господа“
И тълпите, които вървяха пред Него и които Го следваха, викаха: „Осанна на Давидовия Син! Благословен е Този, Който идва в името на Господа! Осанна във висините!“ (Матей 21:9)
Защото ви казвам, няма да Ме видите отново, докато не кажете: „Благословен е Този, Който идва в името на Господа.“ (Матей 23:39)
И тези, които вървяха отпред, и тези, които следваха, викаха: „Осанна! Благословен е Този, Който идва в името на Господа!“ (Марк 11:9)
Ето, домът ви е изоставен. И ви казвам, няма да Ме видите, докато не кажете: „Благословен е Този, Който идва в името на Господа!“ (Лука 13:35)
казвайки: „Благословен е Царят, Който идва в името на Господа! Мир на небето и слава във висините!“ (Лука 19:38)
И така, те взеха палмови клонки и излязоха да Го посрещнат, викайки: „Осанна! Благословен е Този, Който идва в името на Господа, дори Царят на Израел!“ (Йоан 12:13)
защото Той още не беше слязъл върху никой от тях, но те бяха само кръстени в името на Господ Исус. (Деяния 8:16)
И така, той влизаше и излизаше между тях в Йерусалим, проповядвайки смело в името на Господа. (Деяния 9:28)
Като чуха това, те бяха кръстени в името на Господ Исус. (Деяния 19:5)
Когато сте събрани в името на Господ Исус и моят дух е налице, със силата на нашия Господ Исус ... (1 Коринтяни 5:4)
И такива бяха някои от вас. Но вие бяхте измити, бяхте осветени, бяхте оправдани в името на Господ Исус Христос и чрез Духа на нашия Бог. (1 Коринтяни 6:11)
И каквото и да правите, със слово или дело, правете всичко в името на Господ Исус, като благодарите на Бога Отца чрез Него. (Колосяни 3:17)
Като пример за страдание и търпение, братя, вземете пророците, които говориха в името на Господа. (Яков 5:10)
Болен ли е някой между вас? Нека повика презвитерите на църквата и те да се помолят над него, като го помажат с масло в името на Господа. (Яков 5:14)
