Изправяне срещу неморалността в плътта
Павел ни каза, че в последните дни на Църковната епоха мнозина, които казват, че са християни, няма да следват здраво учение (2 Солунци 2:3), „имайки вид на благочестие, но отричайки силата му“ – тоест, само изповед (2 Тимотей 3:5 KJV). Тези дни са очевидни и може би най-очевидни чрез приемането на хомосексуалния дневен ред и други форми на сексуална неморалност от мнозина в християнството. Когато проучванията на общественото мнение, вместо Библията, определят какво е правилното учение, Църквата се насочва към отстъпничество – умишленото, пълно изоставяне на Бога.
Някои казват, че хомосексуалността е била осъдена само от старозаветния закон и че сега е допустима в Новия Завет под благодат. Но Бог е установил Своя план за брак преди закона: един мъж и една жена, докато смъртта не ги раздели (Битие 2). В Новия Завет Господ Исус потвърди, че това е Божият план за брака (Матей 19:4-6). Това е моделът, към който са се придържали апостолите, църковните старейшини и дякони (1 Коринтяни 9:5; 1 Тимотей 3:1-12). Следователно, няма примери за християни, участващи в хомосексуални връзки в Новия Завет. Има обаче много предупреждения и забрани срещу блудството. Юда включи урок по история в своето предупреждение:
Както Содом и Гомор, и околните градове, по същия начин, като се отдадоха на блудство и тръгнаха след чужда плът, са поставени за пример, като страдат отмъщението на вечния огън (Юда 7).
От гледна точка на Писанието, всяко сексуално отношение, различно от това между съпруг и съпруга, се нарича блудство. Ето защо Павел каза: „За да избегнете блудството, нека всеки мъж да има своя собствена жена“ (1 Коринтяни 7:2). Блудството включва прелюбодейство и предбрачни връзки, заедно с много други под различни имена. Според закона всеки евреин, който е извършвал тези сексуални грехове, е трябвало да бъде убит (Левит 20:10-13), с изключение на тези, които са извършвали предбрачен секс – те е трябвало да се оженят един за друг (Второзаконие 22:29). Бог е дал закона на Своя заветен народ, за да могат те да бъдат свят народ за Него и отделени от безбожието и светскостта на народите.
Докато езичниците (тези, които не са евреи) никога не са били под закона – и християните никога няма да бъдат поставени под закона – моралните аспекти на закона все още отразяват Божия стандарт за святост за нас. Например, Господ Исус потвърди уместността на девет от Десетте заповеди по време на Своето земно служение – изключението е съботният ден, тъй като Църквата щеше да се събира в деня на възкресението, неделя, за да покаже разграничението на християнството от старата система, премахната от кръста. Следователно, Павел каза на християните, че чрез закона идва познанието за греха (Римляни 3:20, 7:7) и законът ни показва нашата нужда от Спасител (Галатяни 3:24).
Когато става въпрос за Божия стандарт относно сексуалното поведение, нищо не се е променило в Новия Завет. Такива грехове все още са престъпление срещу Бога и ще бъдат наказани, но незабавна смърт сега не е заповядана. Да се каже, както мнозина правят, че Новият Завет не осъжда хомосексуалното поведение, е абсурдно. Павел ни казва, че когато хората разменят божествено разкритата истина за лъжа, Бог отговаря, като ги предава на собственото им морално покварено мислене. Библията ни казва, че хомосексуалността е била основно поведение, което е резултат, когато Бог е премахнал Своето осъдително влияние (Римляни 1:21-28). Тези, които са участвали в този тип поведение, са били достойни за Божието осъждане и дълбоко в себе си са го знаели (Римляни 1:32).
Други стихове, които осъждат всяка сексуална неморалност – поведението като се различава от чувствата – включват:
Не знаете ли, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудници, нито идолопоклонници, нито прелюбодейци, нито хомосексуалисти, нито содомити, нито крадци, нито сребролюбци, нито пияници, нито хулители, нито изнудвачи няма да наследят Божието царство. И такива бяхте някои от вас. Но вие бяхте измити, но вие бяхте осветени, но вие бяхте оправдани в името на Господ Исус и чрез Духа на нашия Бог (1 Коринтяни 6:9-11). Забележете, че този пасаж показва, че начинът на живот преди обръщането е бил покаян след идването при Христос.
Тялото не е за блудство, а за Господа... бягайте от блудството (1 Коринтяни 6:13,18).
Но блудство и всякаква нечистота или сребролюбие, да не се споменава дори между вас, както подобава на светии; ... Защото това знаете, че никой блудник, нито нечист човек, нито сребролюбец, който е идолопоклонник, няма наследство в царството на Христос и Бога (Ефесяни 5:3-5).
Но... сексуално неморалните... ще имат своя дял в езерото, което гори с огън и сяра, което е втората смърт (Откровение 21:8).
Защото това е Божията воля, вашето освещение: да се въздържате от сексуална неморалност (1 Солунци 4:3).
Въпреки че е възможно християнин да извърши акт на блудство, той или тя би се чувствал доста виновен след това. Този човек не би искал да огорчава Господа с продължително блудство. Да го прави, би поканило Неговата наказваща ръка (Евреи 12:6). Истинско Божие дете не може да продължава в никакъв умишлен, упорит грях (1 Йоан 3:9).
Дали можем да се отнасяме към похотта на други хора не е въпросът; но нашата грижа е какво правим с нашата собствена неподходяща похот. Християните не трябва да приемат това, което Бог не одобрява. По-скоро те трябва да съобразят желанията си с Божията воля, за да получат Неговата благословия (Римляни 6:11-13, 12:1-2). Той няма да благослови това, което е извън Неговата воля – да го направи, би означавало да оправдае греха, а Той не може да го направи.
За тези, които имат хомосексуални чувства и копнежи, подчиняването на Божията воля може да не ги доведе до брак, почитащ Христос, но със сигурност ще им осигури Неговата благосклонност и мир. Послушанието от страна на вярващия, особено в трудни неща, е практичен начин да каже на Господ Исус, че Го обича (Йоан 14:15).
Писанието трябва да ръководи и нашето взаимодействие с другите. Вярващите не могат да имат общение с някой, който твърди, че е християнин и се занимава с блудство (1 Коринтяни 5:11). Наличието на чувства, които не съответстват на Божията воля, не ограничава библейски нашето взаимодействие помежду си. Въпреки това, Божието Слово забранява на вярващите да се свързват с тези, които назовават името на Христос и все пак участват в умишлен грях или с тези, които публично го насърчават (Римляни 16:17; 2 Солунци 3:6,14).
Христос обича грешниците, но мрази техния грях и ние също трябва. Блудството е нормално поведение за тези, които са мъртви в грях (Галатяни 5:19). Затова Павел насърчава вярващите да общуват вярно с изгубените (без да участват в техния грях), за да могат първо да видят, след това да чуят евангелското послание и да се надяваме да бъдат спасени (1 Коринтяни 5:9-10). Да се говори искрено на блудници за любовта на Христос не е „престъпление от омраза“, но да се презира или омаловажава души, за които Христос е пролял кръв и е умрял, е.
В обобщение, вярващите трябва „да нямат общение с безплодните дела на тъмнината, а по-скоро да ги изобличават“ (Ефесяни 5:11). Мълчанието оправдава греха. Ако Божието Слово осъжда дадено поведение, ние трябва да застанем на страната на Бога и да не се поддаваме на семейни отношения или съчувствени разсъждения – което е честа тактика на дявола. Писанието е ясно в осъждането на сексуално неморалните практики и също така в ограничаването на контакта на вярващия с тези, които твърдят, че са християни, но участват в такъв грях. Въпреки това, това ограничение не се отнася за блудници, които не носят името на Христос. Вярващите трябва тактично да разговарят с тях за любовта на Господ Исус Христос.
ЗА ДОБРОТО НА ЧОВЕКА
Мъдростта скърби за хората, които отхвърлят всичките ѝ съвети и които не искат да имат нищо общо с нейната конструктивна критика. Това, което прави упорития отказ на човека толкова ирационален, е, че Божиите заповеди и предупреждения са за доброто на човека, а не за Божието. Това е илюстрирано в история, която един проповедник веднъж разказа. Едно малко дете се промъкна покрай металната ограда, която държеше зрителите на шест фута от клетката на лъвовете във Вашингтонския зоопарк. Когато дядо ѝ ѝ нареди да излезе, тя се отдръпна закачливо. Чакащ лъв я сграбчи, завлече я в клетката и я разкъса до смърт.
Според проповедника урокът е следният: Бог ни е дал заповеди и принципи, които са за наше добро; Бог никога не ни дава заповед, защото е произволен или защото не иска да се забавляваме. Той казва: „Да нямаш други богове освен Мене“, не защото ревнува от Своето положение и прерогативи, а защото знае, че ако поставим нещо, каквото и да е, пред Него, то ще ни нарани. Ако разберем принципа зад този факт, можем да разберем и защо Бог ни поправя и дисциплинира. „Когото Господ обича, него наказва“ (Евреи 12:6). Той не иска да се връщаме назад към лъв, защото има лъв, Дяволът, който търси кого да погълне (1 Петър 5:8). — Уилям Макдоналд, Коментар на Библията за вярващи (адаптиран)
