„Не мога да помагам с младежката група тази година. Работата ми е твърде натоварваща.“ „Не мисля, че мога да дойда на срещата тази вечер. Имах много натоварен ден.“ „Имам важен изпит следващата седмица, така че ще трябва да уча тази неделя.“
Приоритети! Приоритети! Приоритети! Сблъскваме се с тях всеки ден от всяка седмица. Разбъркваме ги и понякога ги разместваме. На всеки от нас посланието на пророк Агей говори силно и ясно: „Обмислете пътищата си!“ С други думи, оценете приоритетите си (Агей 1:5,7 NKJV).
Агей е един от ранните пророци след пленничеството, а петте точно датирани пророчества, записани в старозаветната книга, която носи неговото име, предполагат, че той може да е водил дневник или журнал. Може би и ние трябва да правим същото.
Евреите са били 70 години в плен като наказание за това, че не са се подчинили на заповедите, изложени във Второзаконие 28-30. Божиите наставления там, с ясните предсказания какво ще се случи, ако не ги спазват, по-късно са последвани от строгите пророчества на Исая и Еремия за предстоящо изгнание. Но след промяна във външната политика, въведена от персийския цар Дарий, е издаден указ, че евреите могат да се върнат в родината си и да възстановят храма. Някои го правят и тяхното завръщане е записано в Ездра 1-3.
Въпреки това, след добро начало, когато са положени основите на храма, външна опозиция и вътрешни разногласия спират работата за около 14 години. С намаляването на стремежа за завършване на храма, хората започват да преследват собствените си интереси. Звучи ли познато? Когато загубим страстта си към Божието дело, да достигнем до другите, за да ги доведем до място на истинско поклонение, скоро се обръщаме навътре, ставаме егоцентрични, обзети от разногласия и готови да изпитаме Божията дисциплина в живота си.
Укорът
Изкушаващо е да кажем „времето не е подходящо“, когато се предлага някаква предизвикателна служба за Господа. „Твърде съм зает.“ „Нямам достатъчно енергия.“ „Липсват ми необходимите дарби или способности.“ „Твърде съм млад (или стар).“ Точно това се случва тук (Агей 1:2). Хората започват да дават причини защо не са продължили да завършват храма. Но това всъщност са били извинения, а не валидни причини. Фактът е, че са имали достатъчно време и пари да работят по собствените си къщи – без съмнение облицовани със скъп дървен материал, внесен от Ливан – но не са могли да намерят време или пари да работят по Божия дом.
Призивът на Господа чрез пророка е да преоценят приоритетите си. Те не поставят Бог на първо място. Поставят Го на второ място, след собствените си земни удобства. Това води до някои много незадоволителни преживявания (Агей 1:6).
Егоцентричният живот все още води до такива незадоволителни преживявания. Лесно можем да се идентифицираме с неохотните евреи тук. Изобилната храна и напитки, скъпите дрехи и общото благосъстояние сами по себе си не носят щастие, когато станат основни занимания в живота ни.
Самият Господ казва това:
Затова не се безпокойте, казвайки: „Какво ще ядем?“ или „Какво ще пием?“ или „Какво ще облечем?“ Защото всички тези неща търсят езичниците. Защото вашият небесен Отец знае, че имате нужда от всички тези неща. Но търсете първо Божието царство и Неговата правда, и всички тези неща ще ви се прибавят (Матей 6:31-33). С други думи, Божиите неща трябва да бъдат от първостепенно значение в нашите приоритети, и тогава тези други неща ще си дойдат на мястото естествено.
Напомнянето
Агей носи на хората напомняне под формата на призив за действие: „Обмислете пътищата си!“ Заемете се с работата. Славата на Йехова е заложена: „„За да ... бъда прославен“, казва Господ“ (Агей 1:7-8). Да угодим на Бога и да Му се покланяме само на Него трябва да бъде техен приоритет, и наш също. Храмът е бил мястото, където Бог е благоволил да обитава сред Своя земен народ, и ако храмът е бил в руини, така е било и тяхното свидетелство.
Апостол Павел е трябвало да даде на християните в Коринт подобно напомняне:
Не знаете ли, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога, и вие не сте свои? Защото сте купени на цена; затова прославете Бога в тялото си и в духа си, които са Божии (1 Коринтяни 6:19-20). Това е призив за индивидуална отговорност. По-рано той им напомня за тяхната колективна отговорност: Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас? (1 Коринтяни 3:16).
Както индивидуално, така и колективно, християните имат отговорност да живеят живот, който демонстрира святостта и славата на Бога. Ние трябва да Го прославяме. Неизпълнението на това донесе Божията дисциплина върху Неговия земен народ, еврейската нация. Национални бедствия бяха резултатът (Агей 1:10-11). Тук не просто се казва, че Бог е позволил тези неща да се случат – Той всъщност ги е призовал. Това е било пряко изпълнение на инструкциите, дадени във Второзаконие 28-30, където благословенията и проклятията, зависещи от спазването на Неговия земен завет, са били изложени подробно.
Това, разбира се, повдига въпроса дали днешните национални бедствия могат да бъдат тълкувани по подобен начин, като наказание. Трябва да сме наясно, че понякога може да е така, но не бива да приемаме, че това винаги е така. Определено не бива да го превръщаме в извинение за това, че не помагаме на нуждаещите се. Огромното „цунами от дарения“ за онези, чийто живот беше опустошен от масивното океанско цунами, което удари Индонезия, Шри Ланка и Индия точно след Коледа през 2004 г., е показателен пример. Не всяка болест и бедствие е резултат от индивидуален или национален грях. Може просто да е, че всички ние – християни и нехристияни – живеем в паднал свят. Но това трябва да ни накара да спрем, да помислим и да оценим приоритетите си, за да сме сигурни, че не са погрешни.
Отговорът
Посланието на Агей докосна чувствителна струна, което Божието Слово често прави, ако наистина го слушаме. Евреите осъзнаха, че то наистина е от самия Бог, и пристъпиха към незабавното му подчинение (Агей 1:12). Те разпознаха както неговия произход, така и неговата власт. Така трябва да бъде и с нас. Осъзнаването, че Бог говори, дори чрез човешки посредник, е първата стъпка в пренареждането на нашите приоритети.
След като тези неща се подредят, поклонението естествено следва: „Народът се уплаши от присъствието на Господа“ (Агей 1:12). За нас поклонението не е толкова страх, колкото чувство на благоговение и почит. Ние сме в контакт с Бога на величието и силата, Който заслужава нашето върховно внимание и осъзнаване. За нас Той не е далечен Бог – някъде в космоса – а Бог, Който е с нас и Който иска да бъде познат, обичан и послушан. Той е Този, Който търси нашия отговор и желае да се наслаждава на общение с нас. Вярно е, че нашият Господ винаги ще бъде със Своите. Той е казал:
Никога няма да те оставя, нито ще те изоставя (Евреи 13:5), но истинското трайно общение зависи от послушанието на Неговата воля. Обеднялото общение може да бъде един от резултатите от лошото определяне на приоритети.
Еврейският остатък по времето на Агей тогава се заел да продължи възстановяването на храма, като духът им бил развълнуван от знанието, че Господ наистина е с тях в задачата (Агей 1:14). Една от функциите на пророческото служение в местна новозаветна църква е да увещава или „развълнува“ вярващите, които се покланят там (1 Коринтяни 14:3), и точно това е направил Агей повече от 500 години преди раждането на Христос.
Днес имаме нужда от такива „развълнуващи“ хора, мъже и жени на Бога – като управителя Зоровавел и първосвещеника Исус – които ясно усещат Божията воля и насърчават другите да я следват. „И така, Господ развълнува духа на Зоровавел... и духа на Исус... и духа на целия остатък от народа; и те дойдоха и работиха по дома на Господа на Силите, техния Бог“ (Агей 1:14).
Забележете думите „всички“ и „те“. Господ иска всички Негови изкупени хора да се включат в задачата да строят за Него, а не само няколко верни. Християнският живот не е живот, живян в изолация; той се осъществява в общение с Бога и един с друг. Това е причината за насърчението в Евреи 10:24-25: „И нека се грижим един за друг, за да се подбуждаме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, но се насърчаваме един друг, и то толкова повече, колкото виждате, че Денят (на Господното завръщане) наближава.“
Нека отново разместим приоритетите си и в нашата оценка да се уверим, че интересите на Господа са на първо място в списъка!
