Сътворението и Господните празници
Нашият велик Бог Създател е над времето и пространството, от вечността до вечността (Псалм 90:2). Всички човешки същества са отговорни пред Него, тъй като Той, като Създател-Изкупител, има безспорни права над тях. Въпреки това, с изключение на Господ Исус Христос – Който беше без грях, не извърши грях, беше отделен от греха и не можеше да съгреши – всички са съгрешили и не достигат до Божията слава (Римляни 3:22-23). Сега те са призовани да се обърнат към Него в истинско покаяние (Деяния 17:24-31). Тези, които са го направили, всеки вярващ, трябва след това да бъдат обучени в Божиите мисли, точно както Павел наставляваше своя духовен син Тимотей (2 Тимотей 1:13, 2:15, 3:14-17). Въпреки че Божието Слово е отхвърлено в света, в който живеем, такова обучение е жизненоважно за всички вярващи.
В броя от януари до юни 2017 г. на списание „Благодат и Истина“ разгледахме подробно пророчествата в Писанието относно Израел, народите и християнската изповед. Църквата, събранието на живия Бог (Матей 16:18; 1 Тимотей 3:15), не е предмет на тези пророчества. Вместо това, Самият Господ е надеждата на Църквата и тя Го чака – своя Младоженец – да дойде (Йоан 14:3). Пророческите събития не са част от нашата надежда, но подробностите са дадени за наше поучение, защото ние, като ученици на Господ Исус, често сме изложени на заблуда, съблазън, противопоставяне и подигравки. Трябва да бъдем бдителни, фокусирайки се върху нашия Възлюбен, следвайки нашия Водач и избягвайки суетни дискусии. Обучението в Божието училище ще ни помогне да поддържаме Неговата истина на думи и дела (Яков 1:22).
Божият ред
Божият свят („космос “ на гръцки, означаващо „добре подреден“) се отличава с красив ред. Този ред е съвсем очевиден въпреки целия хаос, причинен от греха, грехопадението и потопа (Битие 3-8). Във всички сфери на творението – независимо дали обширните галактики на тази огромна вселена или сложната структура на генетичните ДНК и РНК кодове – ние наблюдаваме удивителни доказателства за ред, контрол, цел и красота.
По същия начин забелязваме подреден план по отношение на „времената“ или домоуправленията. Всичко е под пълния Божи контрол, без да се пренебрегва човешката отговорност, както обяснява Павел, когато говори на атиняните (Деяния 17:26-31). Седемте дни на сътворението (Битие 1:1-2:3) формират първия пример, който намираме в Библията за такъв ред и прогресия.
Този завладяващ преглед на структурата и дизайна представлява рамка на домоуправленията и Божията пророческа програма. По-късно се надяваме да разгледаме седемте „Господни празника“ (Левит 23), които също се наричат „Неговите определени времена“. Засега просто забележете връзката, която съществува между тези две поредици от седем: същият еврейски корен в термините „ сезон “ (Битие 1:14), „ празници “ (Левит 23) и скиния на „ срещата “ (Левит 1:1). Скинията на срещата беше място, „ определено “ от Бога, за да се среща с Неговия народ, Израел. В допълнение към този общ корен, ние намираме удивителни паралели в структурата и организацията на дните от седмицата на сътворението и седемте Господни празника, както и в други поредици от седем в Библията.
Какво е домоуправление в Писанието?
Домоуправление, или „епоха“, е период от време, през който Бог изпитва хората относно тяхното послушание във връзка със специфично откровение на Неговата воля. Това предполага комбинация от няколко елемента:
Божията намеса и откровение при даването на привилегии на хора или група от хора, и
- Отговорността на човека да се подчини на Божиите изисквания, подразбиращи се от това откровение.
- Бог обикновено даваше знак, когато домоуправлението беше свързано със завет, като например дъгата (Битие 9:16).
Прогресията в откровението на Божиите пътища с човешкия род, особено с Израел, е показана чрез последователността на домоуправленията. Тази прогресия показва, че Бог има план, точно както със седемте дни на сътворението и със седемте Господни празника, както и с други поредици от седем, като притчите в Матей 13 и Господните послания в Откровение 2-3.
Гръцката дума за „домоуправление“ буквално означава „закон на дома“ или „икономия“ и се отнася до управлението на дома. Апостол Павел използва този термин за това, което Бог му беше разкрил, което включваше специална задача за него. Павел трябваше „да изясни какво е домоуправлението на тайната, която от векове е била скрита в Бога, Който е създал всичко“ (Ефесяни 3:9 NASB).
Настоящият период, в който живеем, понякога се нарича „домоуправление на благодатта“. Това се отнася до времето от Деяния 2 до грабването на Църквата (1 Солунци 4:13-18; 1 Коринтяни 15:51-55). След това Бог ще възстанови Своя народ Израел към Себе Си като нация, така че те да могат да бъдат благословение за всички народи – като всички са под Неговото управление.
Има ли връзка между Божието спасение и домоуправленията?
Целта на всяко домоуправление е да постави човека под специфично правило на поведение, но такова устройство не представлява спасение само по себе си. Затова, каквото и да изисква Бог във всяко домоуправление, „ хората се спасяват чрез вяра“, призовавайки Господното име (вижте Битие 4:26; Деяния 2:21; Откровение 14:6-7). Крайната цел на различните домоуправления е да въведат „бъдещия свят“, когато Месията ще царува със сила и слава и ще изпълни всички Божии цели за Израел и народите (Ефесяни 1:10).
Божията концепция и планове за Църквата принадлежат на Неговите съвети, „скрити в Бога“ от преди основаването на света (3:9; Колосяни 3:3). Тези планове не познават провал, защото са в и чрез Христос Исус. Бог е вмъкнал настоящия период на благодат, след отхвърлянето на Месия от Неговия народ до грабването, като скоба или нещо „между“. Прекъсването на Павел в неговото послание до ефесяните (3:1-4:1) показва такъв интервал, предвиден от Бога (Римляни 11:33-36): Църквата е отделена от домоуправленията, които Бог е планирал за тази земя.
Въпреки това, от гледна точка на човешката отговорност можем да наречем настоящия период на благодат домоуправление, защото Бог изпитва човека по отношение на специалната светлина, която е получил. За съжаление, това е време, когато има и провал. Може да се изучава как домоуправленията и заветите се отнасят един към друг, но трябва отново да отбележим, че Църквата всъщност не е част от никое домоуправление (вижте Ефесяни 1:4-5; 3:9-11) нито е свързана с някакъв завет, въпреки че тя се ползва от определени благословения, свързани с новия завет.
Сравняване на първата и втората Божия поредица от седем
Намерени в Битие 1:3-2:3 и Левит 23, първите две поредици от седем предоставят очерк на Божиите планове за Израел и този свят, включително църковната епоха. Всяка секция в тези поредици може да бъде разработена много повече, но ние се ограничаваме до кратък преглед:
1. Първият ден на сътворението
беше белязан от „Да бъде светлина“ (Битие 1:3). Може да се свърже с домоуправлението на невинността и това, което веднага последва, тъй като Бог даде светлина (вижте 2 Коринтяни 4:1-6; 1 Йоан 1:5, 2:8). Господните празници започнаха с пасхалното агне, което донесе светлина в скромните жилища на израилтяните, докато пълна тъмнина царуваше в Египет (Изход 10:23). Кръвта на пожертваното агне осигури убежище срещу Божия съд – защото без проливане на кръв няма изкупление – и храна за семейството. Точно както светлината се отделя от тъмнината, кръвта означаваше отделяне от всичко, което принадлежеше на Египет, който беше под Божия съд. Ето защо квасът, символ на злото (1 Коринтяни 5:6-8), трябваше да бъде отстранен от домовете преди Пасхата и празника, който последва (Лука 22:1).
2. На втория ден на сътворението
Бог въведе разделение между водите над и тези под твърдта (Битие 1:6-8). Това беше единственият ден в Битие 1, за който фразата „Бог видя, че беше добро“ не е спомената. Домоуправлението на съвестта, от грехопадението до потопа (Битие 3-8), съответства на това време. По отношение на Господните празници, тази втора фаза е паралелна на Празника на безквасните хлябове.
3. Третият ден от седмицата на сътворението
осигури среда за плодоношение (Битие 1:9-13). Той е паралелен на епохата на човешкото управление и третия празник, когато първите плодове на земята бяха представени на първия ден от седмицата, която последва пасхалното агне (Левит 23:9-14).
Добре е да се отбележи, че тези първи три празника заедно представляват първото идване на нашия Господ Исус в безгрешно съвършенство – без квас – и включват Неговата жертва, смърт, погребение, възкресение и възнесение на небето.
4. Четвъртият ден на сътворението
се съсредоточи върху слънцето, луната и звездите (Битие 1:14-19). Думата „сезони“ в стих 14 има същия еврейски корен като термина „определени празници“ (Левит 23:2,4,37,44). Божият контрол е показан на четвъртия ден на сътворението, когато Той постави светлини в небето, за да управляват земята (Битие 1:16-17). Днес Господ Исус е прославен на небето от дясната страна на Бога и е получил цялата власт на небето и на земята (Матей 28:18). Той е увенчан със слава и чест (Евреи 2:9) – великолепие, което превъзхожда блясъка на слънцето (Деяния 26:13). Това означава, че Неговата настояща слава е по-голяма от славата, която Той ще покаже по време на идващото царуване на мир.
Сега от небето Той упражнява Своето управление в благодат чрез праведност (Римляни 5:21). През цялото време луната отразява светлината на слънцето, точно както Църквата, съставена от всички истински вярващи от Петдесетница до грабването във всеки даден момент през тази епоха, отразява Христос и Неговите слави през „нощта“, когато Той е отхвърлен в този свят. Звездите, всяка различна, представляват отделните вярващи като носители на светлина за Бога (Филипяни 2:14-16).
Това е паралелно на периода между първите три и последните три празника, кулминиращ в четвъртия празник (Левит 23:15-22), наречен Празник на седмиците (Изход 34:22) или Петдесетница. Той имаше разпоредба за бедните и чужденците (Левит 23:22), след което имаше „междинен“ период от около четири месеца (вижте Йоан 4:35). Всичко това представлява деня на благодатта, в който Бог протяга ръка към „бедните“ на Израел, които се смиряват, докато Той взема „чужденци“ от езичниците. Слава на Бога!
5. Петият ден на сътворението
беше белязан от изобилен живот във въздуха, в морето и на земята (Битие 1:20-23). Той е паралелен на периода, когато Бог ще произведе изобилие от живот в различни сфери и общности пред лицето на много противопоставяне (за пример вижте Йона 3:1-10). Всичко това ще се случи след грабването на Църквата (1 Солунци 4:13-18; 1 Коринтяни 15:51-57) и преди началото на публичното хилядолетно царуване на Месия (Откровение 19:11-21, 20:1-3; 2 Солунци 1:10). Както Старият, така и Новият завет описват много подробности за този период, като Псалм 42-46 и Откровение 6-19.
Господните празници са свързани с Израел, народа на Месията, и техният Празник на тръбите идва след грабването. Той означава призив към покаяние, точно както в служението на Йоан Кръстител (Лука 3:1-20), с цел Израел да се покае и да се върне към Бога. Въпреки това, Неговият народ отхвърли вестителя на Царя и след това изгони Царя (моля, прочетете Матей 21-23). И все пак завръщане в покаяние ще се случи, на етапи, въпреки смущенията във водите на морето, във въздуха и на сушата. Бог ще осъществи Своите планове и в крайна сметка ще донесе царуването на мира. В наши дни вече можем да наблюдаваме някои от Божиите провиденциални приготовления за петия празник.
6. Шестият ден на сътворението
въведе сухоземните животни и постави всичко под контрола на Адам и Ева (Битие 1:24-31, много подробности в глава 2). Той прекрасно предвещава идващото хилядолетно царуване, когато Господ Исус ще се върне – заедно със Своята невяста (1 Солунци 4:14) – за да царува над Израел и земята, дори над цялата вселена (Псалм 8; Евреи 2:5-10; Откровение 19-20). Нашият Господ Исус ще бъде „слънцето на правдата“ и ще свети над цялата земя. Той ще управлява Своя народ Израел и ще ги направи благословение за народите, над които също ще царува (Псалм 2, 72; Исая 2:1-4; Малахия 4:2).
Преди да може да бъде установено великолепното царуване на Месия, Израел ще трябва да стигне до шестия празник, великия Ден на изкуплението, известен като Йом Кипур. Там те ще изповядат вината си, че са отхвърлили своя собствен Месия (вижте Исая 52:13-53:12; Захария 12:10; Матей 23:39). Двете племена ще бъдат възстановени в земята, където са Го отхвърлили, докато десетте племена, които не са виновни за отхвърлянето на Месия, но са виновни за идолопоклонство, ще бъдат върнати по-късно (Даниил 12; Исая 49; Езекиил 36-37).
7. Седмият ден от седмицата на сътворението
беше ден на почивка и благословение (Битие 2:1-3). Това е красива илюстрация на идващото царуване на мир, период на огромни благословения, когато всичко ще бъде в хармония с Бога и поставено под господството на нашия Господ Исус, Месията, Царя на вселената. Всяко коляно ще се поклони пред Него и всеки език ще Го изповяда като Господ (Филипяни 2:10-11)!
Хилядолетието
Както шестият, така и седмият ден от седмицата на сътворението представляват различни аспекти на идващото хилядолетно царуване на нашия Господ. Това мирно управление на Шалом е илюстрирано от седмия Господен празник, Празника на шатрите или колибите (Левит 23:33-43). Забележително е, че всеки ден през седемте дни на този празник се жертваше по един телец по-малко от предходния ден (Числа 29:13-34). Това може да означава намаляваща ревност за Господа. То ще завърши с общо въстание, когато Сатана ще бъде освободен от затвора и ще съблазни народите да тръгнат срещу Йерусалим, което ще доведе до Божия окончателен съд (Откровение 20:7-10).
Но осмият ден от седмия празник показва непроменящо се състояние на благословение, което ще характеризира хилядолетието (Числа 29:35-38), и предвещава благословения завинаги под Божието вечно царуване (вижте Откровение 22:5). Една разлика между хилядолетието и новото небе и новата земя ще бъде, че прилагането на праведността по време на царуването на желязната тояга (Псалм 2:9) вече няма да е необходимо във вечното състояние, защото праведността ще „ обитава “ вместо да „ царува “ (2 Петър 3:13; Откровение 21:1-5). В същото време това илюстрира морално състояние, което нашият Бог желае да вижда у нас днес, защото ние вече принадлежим на новото творение (Колосяни 3:10-12; Ефесяни 4:24).
Резюме
Завършваме този преглед с кратко резюме на три поредици (вижте по-долу). Препоръчително е да се изучават седемте притчи от Матей 13, както и Господните послания до седемте църкви в Откровение 2-3. Надяваме се да направим това в предстоящите броеве на „ Списание „Благодат и Истина“ “, заедно с кратък преглед на домоуправленията.
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
- Днешният призив за покаяние е отправен към „ индивиди“. Божиите пътища с Израел ще доведат до тяхното „ национално “ покаяние (Исая 66:8; Езекиил 37:21-28).
Очаквайте Част 2 от тази поредица следващия месец.
