Служение– февруари 2011 г. –Списание „Благодат и Истина“
Издигане над обстоятелствата
Не обстоятелствата ни правят щастливи или нещастни, а нашето отношение към тях – начинът, по който ги гледаме или чувстваме.
Ние винаги се стремим да оформяме обстоятелствата си така, че да отговарят на нашите вкусове, и до известна степен успяваме да го направим. Но има много обстоятелства извън нашия контрол, които не можем да променим.
Тенденцията на много възрастни е да стават недоволни, раздразнени и дори огорчени, когато обстоятелствата не са по наш вкус – и като деца плачем и се цупим, когато не можем да постигнем своето. Такива нагласи са постоянен източник на нещастие за нас и за тези около нас.
Някои от нас успяват да бъдат по-реалистични и да извлекат най-доброто от това, което не можем да променим, и да се приспособят да бъдат по-спокойни и по-малко обезпокоени от обстоятелствата си. Въпреки това, в това няма истински комфорт, макар да има известна гордост и удовлетворение от това да си силен, вместо да се държиш като деца. Но това не е отношението на християнина.
Променете отношението си
Павел каза за себе си: „Научих се да съм доволен във всяко състояние (обстоятелство), в което се намирам“ (Фил. 4:11 NKJV). Отношението на християнина трябва да донесе истинско удовлетворение и доволство дори в най-трудните обстоятелства. Християнинът знае, че е възлюбено Божие дете и че неговият Отец държи всички обстоятелства под контрол и допуска само онези неща, които са за негово най-голямо добро. „Знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, на тези, които са призовани според Неговото намерение“ (Рим. 8:28).
Няма ако, и или но по отношение на това: християнинът трябва да може да посрещне всяко обстоятелство, което възникне, колкото и трудно да изглежда, с положителната увереност, че то е за негово добро. Неговият Отец има урок, който той да научи от него, и благословение, което да извлече от него. Това е златна възможност да упражнява търпение и покорство и да проявява вяра и доверие в Бога. Така той се разширява и обогатява, докато е в трудни обстоятелства. Той винаги трябва да ги гледа като възможност да покаже чрез своите действия и реакции божествения живот, който е получил от Бога.
Следвайте примера на Христос
Погледнете обстоятелствата, през които Христос е трябвало да премине:
- Той избяга за живота Си в Египет като бебе (Мат. 2:13-14).
- Работил е като млад дърводелец в презрения град Назарет (Марк 6:3; Йоан 1:46).
- Нямаше къде да подслони главата Си като възрастен (Мат. 8:20);
- Приятелите Му мислеха, че е луд (Марк 3:21);
- Тълпата Го нарече обладан от демон (Йоан 8:48);
- Той понесе подигравки, присмех и враждебност (Мат. 27:29; Евр. 12:3).
Той прие всички тези обстоятелства от ръката на Своя Отец, без да се смути, и намери в тях възможност да прояви Своята божествена природа.
Днес всяко Божие дете е станало участник в същата тази божествена природа (2 Пет. 1:4). Той има Христос като свой живот. Всяко обстоятелство, през което преминава, е дадена от Бога възможност да изживее този божествен живот в своите действия и реакции – да позволи на Христос, Който е неговият живот, да завладее цялото му същество и да изживее Своя живот чрез него. Точно това е имал предвид Павел, когато е казал: „Защото за мен да живея е Христос“ (Фил. 1:21).
Християнското отношение към житейските обстоятелства ни дава различен поглед към всичко! Вече не се гледат на тях като на провокиращи, изпитващи и неприятни, а като на златни възможности да развием дадените ни от Бога роли като Божии синове „като светлини в света... сред извратено и покварено поколение“ (Фил. 2:15).
Започнете да благодарите
Дори скърбите по пътя на християнина, когато се гледат с християнско отношение, стават не повод за оплаквания, а за благодарност. „Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете; защото това е Божията воля в Христос Исус за вас“ (1 Сол. 5:16-18).
„Затова не се обезсърчаваме. Дори ако външният ни човек тлее, вътрешният ни човек се обновява ден след ден. Защото нашата лека скръб, която е само за момент, ни приготвя далеч по-превъзходна и вечна тежест на слава, докато не гледаме на видимите неща, а на невидимите. Защото видимите неща са временни, а невидимите са вечни“ (2 Кор. 4:16-18).
Именно това положително християнско отношение носи истински комфорт и удовлетворение на Божието дете, колкото и трудни да са обстоятелствата за естествения човек. Всичко се разглежда като идващо от нежните ръце на любящ Отец и е още една възможност да се научат уроци по самоконтрол, търпение, вяра и послушание – и да се получи богато благословение от ръцете на Неговия Отец за душата му сега, и „далеч по-превъзходна и вечна тежест на слава“ след това.
Помнете,не външните ви обстоятелства ви правят щастливи или нещастни, а вътрешното ви отношение към тях и към Бога в тях.
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
Е. С. Хадли основава Grace & Truth Publishing през 1931 г. Оттогава почти 1,2 милиарда трактата са отпечатани и изпратени по пощата или доставени на дистрибутори в над 80 страни и на 12 езика. Той основава Grace & Truth Magazine през 1933 г. и е негов редактор в продължение на 46 години. Тази актуална статия за първи път се появява като част от поредица брошури, озаглавени Meat In Due Season,които са разпространявани от 1951 до 1979 г.