„Господи, сутрин чуваш гласа ми; сутрин Ти приготвям жертва и наблюдавам.“ (Псалм 5:3)Господ Исус живееше с очакването, че Бог ще отговори на молитвите Му. При Него това стигна толкова далеч, че Той можеше публично да каже в молитва: „Знаех, че Ти винаги ме чуваш“ (Йоан 11:42).
Псалмистът отправяше своите молби към Бога сутрин и след това очакваше отговора. Авакум също имаше очакването, че Бог ще отговори на молитвата му, защото каза: „Ще застана на моя пост и ще се разположа на кулата, и ще гледам, за да видя какво ще ми каже“ (Авакум 2:1).
В трудни времена Михей изповяда: „Но аз ще гледам към Господа; ще чакам Бога на моето спасение; моят Бог ще ме чуе“ (Михей 7:7), а Илия изпрати слугата си седем пъти, за да види дали идва отговорът на молитвата му (виж 3 Царе 18:43).
Колко често ни се случва да се молим сутрин и до обяд вече да не знаем какво сме поискали от Бога сутрин? И все пак Бог се радва, когато очакваме Той да отговори на молитва и затова съзнателно търсим отговори на тази молитва. Той е „Чуващият молитва“ (виж Псалм 65:2) и ние Го почитаме, когато очакваме Той да отговори на молитва!
Спомняш ли си още вечерта молбите, които си отправил към Бога в молитва през деня? Как очакваш Той да ти даде отговор на молитвите ти и как това очакване се проявява практически в живота ти? Как можеш да култивираш отношение на бдителност за отговори на молитва?
