От: У. Дж. Хокинг
За четенето на Писанията
Мои скъпи млади приятели, Не е достатъчно да четете за Писанията, трябва да четете Писанията сами. Християнин, който не познава Библията си, е практически беззащитен срещу атаките на света, плътта и дявола. Той е духовно джудже, защото не може да расте без чистото мляко на Словото (1 Петрово 2:2). Той е победен от лукавия, защото не може да владее меча на Духа, Божието слово (Ефесяни 6:17). Той се спъва в примки и капани и се лута по странични пътища, защото е без онази лампа за краката и онази светлина за пътя, които Божието слово дава на всички, които го търсят (Псалм 119:105).
Ще ви бъде от огромна помощ да си създадете навика да четете Божието слово всеки ден. Виждаме, че верийците бяха специално похвалени, защото изследваха Писанията „ежедневно“ (Деяния 17:11). Ще трябва да преодолеете много трудности, за да спазвате стриктно това правило. Но нищо, което наистина си струва да се прави, не се прави правилно без усилия и самоотричане. И най-вероятно, ако не искате да загубите дневната си порция, ще трябва да станете по-рано или да се лишите от някаква форма на отдих. Но каквото и да се откажете по този начин, със сигурност няма да загубите.
Ще забележите, че верийците изследваха Писанията. Това предполага силно, сериозно усилие да се разбере прочетеното. Учено от Бога е желаещото сърце. Безразличният читател няма да получи нито удоволствие, нито полза. Не забравяйте, че Христос е ключът към Писанията. Петдесет и третата глава на Исая беше загадка за етиопския евнух, защото той не познаваше Христос. Но веднага щом Филип „му проповядва Исус“, душата му се изпълни с божествена светлина. Това са собствените думи на Господа относно Писанията, че
те свидетелстват за Мен (Йоан 5:39). Юдеите не повярваха на Христос и затова не разбраха нито закона, нито пророците, нито псалмите.
Четете Библията си с безусловна вяра. Приемайте всяка дума като от Самия Бог. Не създавайте трудности, като противопоставяте един пасаж на друг; но вярвайте, че и двата са верни. Защото е
чрез вяра разбираме (Евреи 11:3). В писанията на хората е добре да се стремим да разберем, преди да повярваме. Но Библията идва при нас с авторитета на Бога и първото нещо, което се изисква от нас, е да я приемем с цялата безрезервна вяра на малки деца.
Но вземете присърце необходимостта да бъдете редовни в четенето на Библията си. Ще ви помогне да имате определен план, който да следвате, доколкото е възможно. Някои намират един метод за подходящ, други – друг.
Ще се радваме, ако някои от нашите читатели ни пишат и ни кажат кой план намират за най-добър, колко четат ежедневно и кои части от Словото четат. Ако техните планове бъдат оповестени чрез тези статии, те биха могли да бъдат полезни на други.
Вярваме, че на тази покана ще бъде отговорено, защото смятаме, че по този начин много хора могат да бъдат подпомогнати в това, което представлява много практическа трудност за тях. Имаме предвид трудността, която някои намират в редовното четене в определено време.
Някои трябва да напуснат домовете си много рано. Някои имат малко или никакво свободно време през деня. Други се връщат у дома късно през нощта и са прекалено изморени физически. Някои пък изглежда не могат да намерят тихо време да четат Библията насаме. Тези обстоятелства се увеличават по внушение на Злия в непреодолими препятствия и се превръщат в извинения за сериозно пренебрегване на Писанията.
Затова се надяваме, че някои от нашите кореспонденти ще могат да дадат полезни съвети, които да помогнат на други да преодолеят тези малки пречки и да си създадат навика да четат Божието слово ежедневно.
Но какъвто и план да бъде приет, колкото и полезен да се окаже, основната точка ще бъде пропусната, освен ако Писанията не се четат с правилното състояние на ума и отношение на душата. Отнасяйте се към Свещения том с благоговение. Разгръщайте страниците му с благочестив страх. Приемайте думите му със смирение и готовност на ума. Пазете ученията му в сърцето си. Идвайте към него с нетърпение и го напускайте със съжаление. Внимателно обмисляйте всеки стих. Размишлявайте дълго, но се молете непрестанно.
Помнете преди всичко, че Божието слово е предназначено да формира привързаностите на сърцето, както и да развива духовна интелигентност. Не е достатъчно да знаете различните начини, по които се е проявила Божията любов, това знание трябва да раздвижи най-съкровените дълбини на вашето същество. То трябва да ускори енергиите на душата ви в пламенна любов към Бога, както и към тези, които са Негови, наистина към всички хора. Добре е да имате ясни възгледи за библейската истина. Това трябва да бъде нашето искрено желание. Но о! колко е необходимо да седим в тихо размишление в нозете на Учителя и да позволим на Неговите благословени думи да се вливат в душата и да оживяват и разпалват привързаностите към Него Самия. Затова внимавайте главата да не расте за сметка на сърцето.
Това може да бъде предотвратено, като внимаваме да прилагаме на практика всичко, което Той ни показва, че е Неговата воля. Сърцето, което желае да върши Неговата воля, е научено от Него (Йоан 7:17). Това отново ни връща към необходимостта от ежедневно четене на Библията. Защото Бог ни показва Своето слово „тук малко, и там малко“, както ни е необходимо. И, така да се каже, Бог ще ни възлага ежедневните ни задачи, ако само смирено, благоговейно се приближаваме до Неговото слово и внимателно слушаме какво има да каже.
Благоговейна и навикваща молитва
Преди малко ви писах за необходимостта от систематично четене на Божието слово: сега желая да направя няколко практически забележки по темата за молитвата. И на първо място, чувствам се принуден да кажа, че е изключително необходимо да помните, че в молитва се обръщате към Бога. Псалмистът каза:
Към Тебе ще се моля. Гласът ми ще чуеш сутрин, Господи; сутрин ще отправя молитвата си към Тебе и ще погледна нагоре (Псалм 5:2–3). Молитвата е упражнение на сърцето към Бога в искрени молби за нужна благословия.
Въпреки че съм убеден, че знаете тази елементарна истина толкова добре, колкото и аз, все пак вярвам, че не греша, като предполагам, че сте в голяма опасност да забравите високия и свят характер на Този, към Когото се молите. Сега не пренебрегвам факта, че Бог е наш Отец и че връзката ни с Него е много близка и скъпа. Но в същото време Той е Бог, както и Отец; и затова духът на благоговение ни приляга и наистина е неразделна част от всяка истинска молитва. Не бива да забравяме, че привилегиите на благодатта никога не премахват или заличават отговорностите на творението.
Поради тази причина се стремете да усетите в чие свято присъствие сте. Сведете сърцето си пред Него. Нека бъде запечатано в самата ви душа, че Той е всезнаещ, както и всемогъщ – че Той чете най-съкровените ви мисли по-лесно, отколкото ние можем да четем книга.
Сигурен съм, че ще признаете склонността на сърцето си, дори при тържествения повод да се обръщате към Господа, независимо дали мълчаливо или на глас, да се лута към други и неподходящи теми. С езика на Писанието, устните ви се приближават, но сърцето ви е далеч. Това произтича от липса на разбиране или от грешката да забравите истинската природа на това свято занимание и неизразимо святото присъствие, в което влизате.
Предполагам, че откривате, че попадате в този капан по-често по време на обичайните си молитви, например сутрин и вечер. Изведнъж осъзнавате, че съвсем механично представяте обичайния кръг от молби, а в същото време мислите ви пътуват във всички посоки. Тази грешка, ако не бъде овладяна, ще доведе до това, че молитвите ви ще станат „празни повторения“, омразни на Бога и вредни, вместо полезни за вас самите.
Единствената защита срещу тази грешка е да се погрижите, преди да започнете да се молите, да имате ясно в ума си, че предстои да се обърнете към БОГА, с Когото не смеете да се шегувате. Тогава душата на вярващия инстинктивно ще приеме правилното отношение на „благоговение и богобоязън страх“.
Но току-що споменах практиката на навикващата молитва. Това е важен момент и изисква няколко думи. Надявам се, че това важи за всеки от вас, защото молитвата е, без съмнение, тайният източник на духовна сила. И точно както естественото тяло изисква редовни запаси от въздух и храна, така и душата винаги се нуждае от редовни запаси от небесна благодат, за да посрещне постоянните превратности на ежедневието. Затова трябва да си поставите много строго правило да отделяте определено време за искрена молитва поне два пъти на ден.
Трябва да организирате тези периоди според вашите конкретни обстоятелства; но сутрин и вечер със сигурност са най-добрите времена. Казвайки „два пъти на ден“, обаче, аз споменавам само минималното допустимо. Без съмнение ще си спомните, че има писание за молене винаги, както и навсякъде. Така че, каквито и възможности да имате в това отношение, вие сте свободни да се възползвате максимално от тях.
Някои се страхуват да си създадат „правило“, но мисля, че имат повече причина да се страхуват да го нарушат, когато е създадено. Надявам се никой от вас да не се опитва да се извинява за прекарване на цял ден без молитва с оправданието, че не желае да бъде в робство на правило. Аз лично трябва да рискувам обвинението, че съм донякъде банален, като кажа, че смятам, че добрите навици са много добри неща за притежаване, а лошите навици са много лоши неща за придобиване и още по-лоши неща за отърваване; докато най-добрият начин да избегнете лошите навици изобщо е да придобиете добри. Затова бъдете убедени да положите, ако е необходимо, много усилия, за да станете подреден християнин. И помнете, че не може да има духовен ред в душата, освен ако тя не е в правилното състояние към Бога. Отворете Библията си и оставете Бог да ви говори; паднете на колене и излейте молбите си към Бога.
Християнинът е като водолаз на дъното на морето, чийто живот зависи от поддържането на връзка с повърхността. Около него няма нищо, което да поддържа живота, а напротив. Тънка тръба му доставя въздух за дишане, а в ръката си държи средство за призоваване на помощ отгоре в момент на опасност. Но тази връзка трябва да се поддържа постоянно. Така и вярващият трябва да бъде в непрекъсната, а не в спорадична, комуникация със силата отгоре. Това трябва да става чрез редовни навици за молитва.
Ако започнете деня с молитва, е по-малко вероятно да забравите да се помолите, преди да дадете страстен отговор на човека, който ви обижда в лицето. „Молете се непрестанно.“ Надявам се, ако Господ позволи, да се върна към тази тема.
От писма до млади вярващи
