Няма ли кауза?
В 1 Царе 15, Бог стана толкова недоволен от цар Саул, че го отхвърли да бъде цар (ст. 23). Тогава Господ каза на Своя пророк Самуил да помаже друг човек за цар над Своя народ Израел (16:1-3) на мястото на Саул. Господ изпрати Самуил при Есей във Витлеем, и Есей доведе, според него, най-добрите си синове при Самуил първо. Един по един, Бог отхвърли синовете, които Есей доведе; Есей дори не помисли да представи най-младия си син, Давид. Самуил попита Есей: „Тук ли са всички млади мъже?“ (ст. 11 NKJV). Есей отговори: „Остава още най-младият, и ето, той пасе овцете“ (ст. 11). Като видя Давид и знаеше волята на Господа, Самуил го помаза за цар в присъствието на семейството му. Въз основа на библейския разказ, изглежда, че Давид след това се върна да пасе овцете, защото щеше да мине дълго време, преди Давид действително да седне на трона.
Господният Дух се оттегли от Саул, и един смущаващ дух от Господа го измъчваше (1 Царе 16:14).
Един от слугите на Саул го посъветва да намери някой, който може умело да свири на арфа и да го успокоява. Друг от слугите му знаеше за способността на Давид и предложи да го намерят, знаейки, че той е „храбър мъж, воин, благоразумен в речта и красив човек; и Господ е с него“ (ст. 18). Саул повика Давид. Колко интересно е, че макар помазването на Давид привидно да не е било известно извън семейството, Господ го доведе в двореца, където той можеше да научи за дейностите по управлението. По това време Саул обичаше Давид и му даде доверената позиция на оръженосец (ст. 21).
Скоро цар Саул и неговите армии отидоха на война с филистимците. Трима от братята на Давид също бяха там, но къде намираме Давид? Отново той се грижеше за овцете (17:15). Есей изпрати Давид при братята му с храна за тях и техния капитан. След като достави стоките, Давид остана, задавайки въпроси. Тогава той каза: „Кой е този необрязан филистимец, че да предизвиква армиите на живия Бог?“ (ст. 26). Дали израелските войници бяха помислили, че те всъщност са армията на живия Бог?
Най-големият брат на Давид, Елиав, му се разгневи, казвайки: „Защо слезе тук? И с кого остави тези няколко овце в пустинята? Знам твоята гордост и наглостта на сърцето ти, защото си слязъл да видиш битката“ (ст. 28). Давид отговори: „Какво съм направил сега? Няма ли кауза?“ (ст. 29). Какъв въпрос! Със сигурност имаше кауза. Голиат трябваше да бъде победен и победата спечелена.
Вероятно познаваме добре историята. След известно обсъждане, включително разкази за убийството на лъв и мечка от Давид, които нападнаха овцете, Давид излезе и се изправи срещу Голиат. С прашка и камък Господ предаде Голиат на Давид, който „удари филистимеца и го уби“ (ст. 50). Скоро бяха изпяти песни на възхвала за Давид и неговите постижения, приписвайки му по-големи победи от Саул. Любовта на Саул се превърна в омраза и той се опита да убие Давид; но Давид призна Саул за помазаник на Господа и отказа да му навреди въпреки възможностите.
Няколко урока за нас
Дали понякога се свиваме като израелската армия пред страховит враг, забравяйки, че сме Божи народ? Не трябва да оставаме в това състояние! Помислете какво намираме в Давид.
Давид беше смятан за твърде млад, за да бъде видян като призован от Господа, но той беше този, когото Бог беше избрал. Младият мъж прекара много време на полето, смирено вършейки ниска задача, недооценена от мнозина: пасейки овце. Умението му да свири на арфа със сигурност донесе хвала на Бога и беше използвано за успокояване на човека. Като млад мъж той беше изложен на ролята, която щеше да има по-късно като цар. Давид се научи на послушание към тези, които имаха власт, и уважаваше върховното управление на Господа, което го предпазваше от необмислени действия. Дори когато беше грубо обвинен от някои от семейството си, Давид остана верен на това, което Господ го беше призовал да прави. Нещата, които Давид научи през живота си, го подготвиха за бъдещи отговорности. За всяка стъпка бихме могли да попитаме: „Няма ли кауза?“ Това е въпрос, който трябва да бъде в сърцата ни по време на нашето ходене в този свят, макар и отделно от него.
Осъзнаваме ли че днес има спешна кауза? Светът е против Бога и Неговия народ, и хиляди хора умират всеки ден, без да познават Спасителя. Той ни е подготвил да споделяме евангелието с тези около нас, докато Му служим. Времето е кратко и има кауза!
