Поредица– май 2024 г. –Списание „Благодат и Истина“
Библейски герои
Извлечения от Стария Завет
Част 13
Давид и неговите силни мъже
И така, той стана техен началник. —1 Царе 22:2 NKJV
Отхвърленият цар
След като беше помазан от Самуил, Давид трябваше да чака дълго време, преди да може да поеме царската си власт. В това отношение той е предобраз на Христос, Който, въпреки Своето царско достойнство, все още не упражнява властта Си публично. Той все още е Отхвърленият тук на земята. Светът Го е отхвърлил: издигнал Го е на кръста. Неговият собствен народ Го е отхвърлил и не е искал Той да бъде техен Цар. Но междувременно Бог Го е възвисил да седи „отдясно Си в небесните места, далеч над всяко началство и власт, и сила, и господство, и всяко име, с което се именува“ (Еф. 1:20-21). Той е Цар на царете и Господ на господарите дори сега, въпреки че публичната власт, която е свързана с Неговото възвишено положение, ще бъде видяна само при Неговото второ пришествие (Откр. 19:11-16).
Когато Давид трябваше да бяга, защото времето за неговото царуване още не беше дошло, той стана център и водач на редица верни последователи. Подобно на това, Христос, макар и все още отхвърлян от света, има група последователи: Неговите ученици, които са много тясно свързани с Него. Той е Центърът на Своите, които е избрал и привлякъл към Себе Си.
Това е, по типичен начин, представено в живота на Давид в 1 Царе 22. Неговите братя отидоха при него в пещерата Адулам, но след това също „всички, които бяха в беда, всички, които бяха в дългове, и всички, които бяха недоволни, се събраха при него“ (ст. 2). Първата група ни предлага картина на онези, които вече познават Господа и осъзнават, че Той ги нарича „Мои братя“ след завършената Си работа на Голготския кръст (Пс. 22:22; Йоан 20:17). Втората група беше съставена от мъже, които дойдоха при Давид, принудени от различни нужди. Те биха представлявали всички онези, които чуват призива на Господа и приемат Неговата нежна покана: „Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка“ (Мат. 11:28).
В тази връзка е много забележително, че Евангелието на Матей не само описва Христос като отхвърления Цар, но и като Център на всички, които търсят убежище при Него. Той им казва да дойдат при Него. Затова Той не е без верни последователи и на тях Той обявява скъпоценното име на Своя Отец. В момента Той не отстоява правата Си по отношение на Израел и света публично, но събира Своите от Израел и света. Защо прави това? Великата цел в това домостроителство, или период от време, е да изведе от всички народи народ за Своето име и да им разкрие името на Своя Отец. Както Господ обяви: „Никой не познава… Отца освен Сина, и онзи, на когото Синът иска да Го открие“ (Мат. 11:27; виж Йоан 17:6,26).
Такова е делото на Неговата благодат в този настоящ ден чрез действието на Светия Дух. Духът ни показва славата на Сина и ни събира като скъпи Божии деца около Христос Господ. В Матей 18:20 ни е казано, че Христос е Центърът на Своите, които са събрани в Неговото име. Те образуват народ, отделен от света, небесна група от свещеници, които се приближават до Бога и до Агнето за поклонение.
Неговото ръководство
Въпреки това, както Давид беше не само център, но и водач и началник на своите последователи, така и Христос е не само Център, но и Автор, или Главен Водач, на всички Свои (виж Евр. 12:2). От мястото, където пребиваваме в Неговото присъствие, ние излизаме в света заради Неговото име. Нашето пребиваване с Него е необходимата подготовка за нашата мисия като Негови посланици. Четем за учениците, че Господ ги е призовал „да бъдат с Него и да ги изпрати да проповядват“ (Марк 3:14).
Давид стана водач на своите последователи – началник на всички, които търсеха убежище при него. Подобно на това, Христос е не само Спасител, но и Господ и Учител на всички, които идват при Него, за да намерят почивка за душите си. Той има власт над тях и иска да ги води в битката, която трябва да водят в този свят заради Неговото име. След Неговото възкресение от мъртвите, учениците, които бяха с Него, станаха силни мъже на храброст и много смели свидетели, така че дори техните врагове трябваше да признаят, че „бяха с Исус“ (Деяния 4:13). Животът в присъствието на Господа много ги беше променил и ги беше направил годни за битка. Последователите на Давид се учеха от него и се промениха от обезсърчени хора в силни мъже на храброст.
Същото се случва с всички, които се трудят и са обременени, когато търсят убежище при Христос. Те се преобразяват в Неговия образ. В битките си с врага те вървят от сила към сила. Под ръководството на възкръсналия и прославен Господ, Който победи Сатана и го срази със собствения му меч, те образуват Божията армия тук на земята. Докато се борим в Неговата сила, ние печелим победи за чест и слава на Този, Който е убил десетки хиляди. „Ние сме повече от победители чрез Този, Който ни възлюби“ (Рим. 8:37).
Неговата армия
Четем също, че силни мъже „идваха при Давид ден след ден, за да му помагат, докато стана голяма армия, като Божията армия“ (1 Лет. 12:22). Те бяха смели като лъвове и бързи като газели по планините. Тези мъже признаваха властта на Давид над тях и помагаха „да го направят цар, според словото на Господа“ (11:10). Те бяха първите, които се подчиниха на властта на Давид, въпреки че той още не царуваше над Израел. Прилагайки това към себе си, това би означавало, че ние принадлежим към броя на Христовите силни мъже, когато се покланяме на Неговата власт и се борим за честта на Неговото име в деня на Неговото отхвърляне. Въпреки че Неговото публично царуване още не се е осъществило, Той е способен и желае да ни води чрез Своето Слово и чрез Своя Дух. Следваме ли нашия небесен Господ?
Победните дела на Давидовите силни мъже са споменати подробно в 1 Летописи 11. Поразително е да се види, че битките на Давидовите мъже често са насочени срещу филистимците, които са предобраз на номинални християни – носещи само името. Те живееха в Обетованата земя, но не бяха влезли в нея по начина, който Бог беше определил за Своя народ. За разлика от израилтяните, те не бяха прекосили Йордан. Затова тези необрязани мъже са типични за естествени хора, които нито са умрели с Христос, нито са възкресени с Него.
В 1 Летописи 11:12-14 е споменато едно от основните постижения на Давидовите мъже, а именно защитата на поле, пълно с ечемик, срещу филистимците. Ечемикът говори за живота на възкресението, който е плод на Христовата смърт и възкресение (помислете за Йоан 6). Номиналните християни не познават това благословение и техните претенции към него трябва да бъдат оспорени от служителите на Господа.
Тази глава ни предлага и подробен доклад за действие на трима началници на Давидовите силни мъже, които пробиха лагера на филистимците във Витлеем, за да извадят вода от кладенеца на Витлеем, който беше до портата. В Писанието водата от кладенец говори за освежаващата и оживяваща, или съживяваща, работа на Божия Дух чрез Неговото Слово (виж Йоан 4:1-42, 7:37-39). Нейното наслаждение често е възпрепятствано или направено невъзможно от влиянието на филистимците – номинални вярващи, невярващи богослови. Дори в дните на патриарсите филистимците запушваха кладенците, които Авраам беше изкопал (Бит. 26:15). Затова е особено доблестно дело – поне в Божиите очи – да се преодолеят тези врагове и да се направи живата вода отново достъпна. Нашият Господ, по-великият Син на великия Давид, се наслаждава на тези неща.
Всички храбри мъже, които признаха Давид за свой началник, са споменати по име в 1 Летописи 11–12. Същото важи и за онези, които следват Христос като свой Господ в деня на Неговото отхвърляне: „Господ познава Своите“ (2 Тим. 2:19); техните героични дела са записани на небето!
От Хуго Бутер (адаптирано)
Търсете Част 15 от тази поредица следващия месец.