Едва когато Давид е с израелската армия, изправен пред филистимците, чуваме го да говори. Думите му показват колко много е обичал Бога и Неговия народ. Други трепереха от заплахите на Голиат, но той гореше от възмущение, че такива неща могат да се говорят в земята на Живия Бог. За него беше необяснимо, че никой не е излязъл напред. Може и ние да сме критични, но колко лесно е да оставим задачата да се застъпваме за Бога на някой друг.
Въпреки младостта си Давид не би направил това. Няколко време преди това Самуил беше казал на Саул: „Йехова си е потърсил човек по Своето сърце и Йехова го е назначил за владетел над Своя народ“ (1 Цар. 13:14). Давид е прекрасен образ на Христос, Помазаника, Който ще изпълни Божията воля по отношение на Израел и цялото творение (Пс. 2; 8).
Давид беше доказал Бога като овчарче и имаше пълно доверие в Него (1 Цар. 17:34–37). Не само победи Голиат в онзи ден, но впоследствие установи царството пред Бога. За разлика от Господ Исус, той се провали и съгреши, но напълно призна своите прегрешения (Пс. 51). Той е добър пример за нас днес!
В края на живота си той можеше да води народа в благославяне на Йехова, както прочетохме в нашия текст днес. Почитта, която те отдадоха на Йехова, предвещава Хилядолетието. Той също така предсказва това бъдещо царство в последните си записани думи, намерени в 1 Цар. 23:1–7. Нека се насърчаваме взаимно в служба на Бога, както Давид насърчаваше Израел!
