„Има още най-малкият, но той пасе овцете.“ 1 Царе 16:11
Възпитанието на Давид под ръководството на баща му Есей ни показва ползите от последователната дисциплина през формиращите години. Какво е правил Давид, когато Самуил е дошъл да го помаже за цар? Послушно е пасял овцете на баща си ден и нощ, като по този начин се е научил да дисциплинира себе си и другите. Когато цар Саул – търсейки някой, който да облекчи мъките му, свирейки на арфа – повикал Давид, той се подчинил на баща си и служил на Саул, въпреки че вече е бил помазан от Самуил за много по-велики неща. И докато е служил на Саул, той е продължил да пасе овце по дисциплиниран начин.
Когато Есей помолил младия Давид да достави зърно, хляб и сирене на армейската част, където били разположени братята му, той се подчинил без мърморене. Когато Давид попитал защо армиите на живия Бог позволяват на необрязан филистимец на име Голиат да ги предизвиква, той бил порицан от братята си, но не изгубил самообладание. Вместо това, със самодисциплина, закалена под напрежение, той се представил уверено пред Саул като този, който е квалифициран да победи Голиат. Защо? Защото е научил великия урок да се доверява на Господа, докато се грижи за овцете.
Когато родителите последователно обучават децата си на привидно малки задачи, те ги подготвят да действат с дисциплина и увереност, когато се сблъскат с по-големи. Ако Есей не го беше накарал да пасе овце, Давид никога нямаше да се наложи да защитава овцете от мечка и лъв. Пасянето на овце подготви Давид не само да убие Голиат, но и да стане пастир-цар на Израел. Докато баща му си мислеше, че обучава само дете, той всъщност го подготвяше да се доверява на Господа, когато се сблъсква с житейските предизвикателства. Има ли послание тук за родителите? Мисля, че да.
