С Божията помощ бихме искали да разгледаме някои от особените опасности или обсаждащи грехове, на които са податливи младите християни (и старите също), и по отношение на които може да е полезно да видим какво казва Писанието.
„Да си предупреден, значи да си въоръжен“ и тези статии са написани с искрена надежда и молитва, че могат да бъдат практически използвани за посочване и предпазване на някои от онези грехове и недостатъци, които толкова често съсипват иначе последователния живот и нанасят укор на името на Христос. Светът ни съди по нашите действия в малките неща – не по количеството знания за библейските принципи, а по тяхното приложение в ежедневието.
Християнски живот
Измама и лъжа
Това е един от особените грехове, свързани с езика, този непокорен член, който никой човек не може да укроти. Отново и отново той е категорично забранен и осъден от Бога на истината (Колосяни 3:9; 1 Петрово 3:10; Притчи 24:28; Притчи 12:22 и т.н.).
Без измама в Христос
Когато Петър говори за живота на Господ Исус като пример, който да следваме, той категорично посочва, че в устата Му не се е намерила измама. Следователно тези, които са измамни, очевидно са най-различни от Христос. Тъй като пишем за онези, които се изповядват за Божии деца, разглеждайки няколко примера за този страшен грях в Писанието, ще вземем само онези, където става въпрос за Божие дете или поне за изповядващ се.
Лъжа от страх
В Битие 18:15 намираме Сара да казва пряка лъжа от страх. Колко често се случва това, в резултат на това, че сме направили или казали нещо, от което се срамуваме. Може да е правилно нещо, ние се срамуваме от Христос; или може да е грешно нещо и се срамуваме да бъдем разкрити. И в двата случая лъжа се изплъзва от устните ни, преди да осъзнаем. Радикалното лечение за това е да не правим това, от което се срамуваме; или, ако нещото е правилно, да не се срамуваме от това, което правим. Ако обаче сме се подхлъзнали в грях, нека не го добавяме с друг, а точно когато лъжата е на път да напусне устните ни, нека мисълта „БОГ МЕ ЧУВА“ незабавно я спре.
Лъжата, за да се прикриеш, е може би най-презрителният вид, презиран както от християни, така и от светски хора. След като сме я разгледали, нека решително я избягваме, дори в най-малките неща, и никога да не даваме езика си на такава подла измама.
Лъжа за собствена изгода
Следващият пример е в Битие 27:19, когато Яков казва пряка лъжа за собствена изгода – още един презрителен вариант на този многоглав грях. Забележете също, Яков беше Божие дете, и резултатът е, че през следващите тридесет години от живота си той страдаше от последствията на греха си, от който също не спечели нищо, защото Бог би му дал всичко в свое време. Някой от моите читатели станал ли е жертва на този грях? Бързайки да забогатее, или да подобри положението си, или от егоистични подбуди, е излъгал? Ако е така, сигурен съм, че оттогава е страдал; и не може да има истинско възстановяване, докато тази лъжа не бъде изповядана не само пред Бога, но и пред човека. Твърде често, уви, една лъжа води до друга, както в случая с Яков; и веднъж тръгнал по този фатален път, кой може да каже какъв ще бъде краят?
О, възлюбени читателю, умолявам те; никога, никога не си позволявай да лъжеш за собствена изгода. Помисли за момент какво ужасно отричане е такъв грях на всичко, което Исус някога е бил или е направил.
Лъжа за прикриване на грях
Преминавайки през няколко, стигаме до Давид, който беше виновен както за убийство (1 Царе 11) от най-страшен характер, така и за лъжа, с която се опита да прикрие ужасен грях, като по този начин го направи два пъти по-лош. О, колко често някой предишен грях е причина за дълъг път на измама и лъжа.
Възлюбени приятели, нека преди всичко се стремим да бъдем честни с Бога, с ближните си, със себе си и ако паднем в грях, никога, никога да не се опитваме да го прикрием с друг, още по-лош от първия. Пътят на измамата положително покварява душите, унищожавайки всяка простота, всяка радост, всяко общение. Резултатът от тези грехове в случая на Давид беше поредица от страдания, почти несравними по своята тежест, от ръцете на собствените му деца. Затова нека не мислим, че ще избегнем всепроникващото око на Бога.
Лъжа по навик
В 3 Царе 13:18 намираме Божий пророк да лъже по най-безразсъден начин, без видима причина. Намираме такива характери сега, дори сред Божия народ – някои, които очевидно нямат никакво уважение към истината и им е по-лесно да излъжат, отколкото да го избегнат. Единственото лекарство, когато болестта се е развила толкова много, е да отидем направо при Бога и да Му викаме за сила и ежедневна бдителност, за да я преодолеем. Спомням си един такъв случай. Забелязах, че един човек почти винаги мълчеше, и един ден попитах причината. Той каза, че е бил толкова пристрастен към лъжата, че сега е решил изобщо да не говори, ако не може да каже пряката истина; и затова рядко отваряше устните си и винаги обмисляше добре, преди да говори. Дълбоко вкоренените грехове изискват такива радикални мерки.
Два сериозни случая на лъжа
В Новия завет двата сериозни случая, единият на лъжа, а другият на измама, при Петър и Анания, се открояват над всички останали. Петър, предупреден от Господа, но силен в собствената си сила, излъга три пъти, за да се спаси, като дори стигна до отричане на Спасителя, докато Той стоеше ням пред Своите обвинители. Такива грехове, уви, не са непознати дори сега. Мнозина от нас се срамуват да покажат истинската си същност и когато внезапно им бъде зададен неочакван въпрос, от страх от срам, биват предадени на лъжа, за триумф на Сатана и скръб на нашия Господ. Нека бдим усърдно срещу това; и ако бъдем хванати в капан, нека последваме Петър по пътя му на възстановяване. Забележително е да се види, че същият, който сам падна, е толкова съвършено възстановен, че не само е в състояние да обвини евреите в същия грях (Деяния 3:14), но е избран и от Бога да бъде изпълнител на Неговата справедливост върху явната измама на Анания. Това също беше безразсъден грях – път на измама, практикуван само за да даде на другите фалшиво впечатление за неговата щедрост и да изглежда различен от това, което беше. Това, уви, е още един често срещан вариант на този грях. Желаейки да изглеждаме добре в очите на ближните си, а не в тези на Бога, понякога не се колебаем да прибягваме до измамни практики, за да изглеждаме на другите по-добри, отколкото сме, и така да получим похвала от хора, която не заслужаваме. Разбира се, такъв път трябва само да бъде назован, за да бъде осъден от всяко честно сърце. Всички тези примери са избрани от живота на изповядващи се Божии деца и ще възнаградят внимателното разглеждане, давайки, както правят, поразителни илюстрации на основните причини за измама и лъжа сред християните. Лъжи могат да бъдат казани, без да се използват устните; можем да действаме така, че да измамим, и да се опитваме да се оправдаем, защото може да не сме казали нещо невярно. Това е безполезна уловка и няма да издържи пред Бога нито за миг. Всички такива убежища на лъжи Той ще помете.
Единственият начин да бъдем щастливи пред Него и да бъдем донякъде като Христос е да обърнем гръб твърдо и решително на измамата във всякаква форма и вид, с думи и дела; и да решим, със силата на Бога, че усърдно ще се стремим да не казваме и да не правим нищо, което не е абсолютно вярно, като по този начин се спасяваме от жъненето на горчивите плодове на срам и скръб, които някой ден ще последват. Нека Бог помогне на всеки от нас, който е изкушен от този грях, да го преодолее със Своята сила и да се научи да го отвращава и мрази, защото е толкова омразен на Христос и толкова позорящ Неговото име.
Устните на истината ще се утвърдят завинаги; но лъжливият език е само за миг. (Притчи 12:19).
