Разногласия между отделни християни
„Ето колко е добро и колко е приятно братя да живеят заедно в единство“ (Псалм 133:1 KJV). Това е Божието желание. Въпреки това, човешката природа и склонност са съвсем противоположни на всичко, което е в хармония с Бога и Христос – и на християнския начин на живот, изобразен в Господ Исус Христос.
Господ ни казва, че ще дойдат съблазни: „Горко на света поради съблазните! Защото трябва да дойдат съблазни; но горко на онзи човек, чрез когото дойде съблазънта“ (Матей 18:7).
Войните и раздорите, конфликтите и борбите, които се случват в света, са всички поради греха.
Винаги, когато се наблюдава сред вярващите, знаем, че източникът му е плътската природа в нас. Яков попита: „Откъде идват войните и борбите между вас? Не оттам ли, от вашите страсти, които воюват във вашите членове?“ (Яков 4:1).
Освен Каин, който постъпи нечестиво и уби брат си, първото разногласие и раздор, които намираме сред хората в Библията, бяха между пастирите на Аврам (по-късно известен като Авраам) и Лот. Битие 13:5-9 казва: „И Лот, който вървеше с Аврам, имаше стада, и стада, и шатри. И земята не можеше да ги понесе, за да живеят заедно: защото имуществото им беше голямо, така че не можеха да живеят заедно. И имаше раздор между пастирите на добитъка на Аврам и пастирите на добитъка на Лот: а ханаанците и ферезейците живееха тогава в земята. И Аврам каза на Лот: Моля те, да няма раздор между мен и теб, и между моите пастири и твоите пастири; защото ние сме братя. Не е ли цялата земя пред теб? Моля те, отдели се от мен: ако вземеш лявата ръка, тогава аз ще отида надясно; или ако тръгнеш надясно, тогава аз ще отида наляво.“
Не вярвам, че при първия признак на разногласие пътят, който трябва да се поеме, е разделението. Нито вярвам, че разделението е било първата мисъл на Аврам. И все пак, когато всички благочестиви средства са били изпробвани и не са успели да донесат мир и общо разбирателство, тогава последното средство е разделението. Тук в Авраам виждаме, че духовният човек, който имаше интереса и честта на Бога в сърцето си, направи първата стъпка, за да донесе мир и хармония. Такъв човек няма какво да губи в този свят и няма друга цел освен тази, която Бог желае за него.
Аврам се тревожеше за Божието свидетелство. Защото ни е казано, че ханаанците и ферезейците живееха в земята. Винаги трябва да имаме предвид това: светът наблюдава. Между другото, чия беше земята? На Лот ли беше? Не. Бог даде земята на Аврам, но той беше готов да се откаже от всичко, за да има мир между него и племенника си Лот. Това е пътят на вярата – да се откажеш от това, което хората биха нарекли свое право.
Светците в Коринт не живееха като братя, а се съдеха един друг пред съдилищата на земята, за да разрешат разногласията си. Това беше много обезпокоително за духовно настроения човек. Апостол Павел каза: „Казвам ви за ваш срам. Нима няма между вас нито един мъдър човек? Нито един, който да може да съди между братята си? Но брат се съди с брат и то пред невярващите. Сега, следователно, има напълно вина между вас, защото се съдите един друг. Защо не по-скоро търпите неправда? Защо не по-скоро позволявате да бъдете измамени? Не, вие вършите неправда и измама, и то на вашите братя“ (1 Коринтяни 6:5-8).
Защо трябва да уведомявам всички, че аз съм прав, а брат ми греши? Не е ли това от моята греховна плътска природа и гордостта на сърцето ми? Какво бих могъл да загубя, което не мога да дам на брат си? Кои земни блага, човешки похвали или репутация са ми по-скъпи от Христос и моя събрат вярващ? Гордостта не може да заеме ниско място, не може да каже „съжалявам“ и не може да каже „сгреших“. Необходим е духът на Христос, за да бъдеш смирен, да се извиниш и да признаеш грешка. Изисква се Неговият кротък и смирен дух, за да виждам брат си или сестра си като по-големи и по-добри от себе си.
Ако винаги чувствам, че мога да кажа или направя нещо по-добре, тогава сърцето ми е пълно с арогантна гордост. Затова трябва да се смиря пред Господа и пред братята си и да се покая. Може да имаме разногласия помежду си, но нека бъдем внимателни да не унижаваме никого, нито да се обиждаме толкова лесно, че другите да се чувстват длъжни да ходят по тънък лед, така да се каже, около нас.
Когато Христос изпълва сърцата ни, нещата стават много по-лесни. Нека всеки от нас позволи на Христос да бъде наистина Господ на живота ни. Тогава можем да се усмихваме на разногласията и да ги разрешаваме за слава на нашия Господ и Спасител, Исус Христос.
