Ученичество за днес: предизвикателства, благословения и мисия

УЧЕНИЧЕСТВО за днес

Ако съберем броя на пътите, в които „ученик“ и „уча“ (уча като ученик) се срещат в Новия завет, ще ги открием почти 300 пъти – огромна тема, със сигурност. В следващите страници ще разгледаме някои от предизвикателствата и благословенията на ходенето като ученик на Господа.

Докато даваше наставления на Дванадесетте, Господ Исус каза: „Ученикът не е по-горен от своя учител, нито слугата от своя господар. Достатъчно е за ученика да бъде като своя учител, и за слугата като своя господар“ (Матей 10:24-25). В това изявление Христос подчерта връзката между Него и Неговите последователи и показа нуждата от тяхното формиране, без което би било невъзможно да ги изпрати като Свои представители. Той го сравни с връзката между учител и неговите ученици и господар и неговите слуги. По времето, когато даде тези наставления, Господ беше призовал няколко млади мъже да бъдат с Него и да Го следват, за да може по-късно да ги изпрати като Свои представители (Марк 3:14).

Въпреки че учениците, които Господ беше призовал, бяха различни един от друг и от различен произход, точно както са всички вярващи, те имаха някои общи неща:

• Всички бяха призовани от Христос и бяха отговорили на Неговия призив;
• Те оставиха всичко1, за да бъдат с Него и да Го следват , и
• Те продължаваха да се учат от Него.

Тези неща бяха необходими, преди Господ да може да ги изпрати на конкретна мисия, която им даде, както е описано в Матей 10 (което ще видим по-късно). Подобно на това, Господ, Който сега е отдясно на Бога в небето, обучава вярващите, за да ги подготви за специални задачи, които им е дал. Когато са изпратени от Господа, те трябва постоянно да разчитат на Него, като тогава могат да представят Учителя по начин, който Му е угоден.

Натанаил среща Исус – модел за ученици

Нека накратко да разгледаме връзката с Учителя, както е илюстрирано в Натанаил (Йоан 1:45-50).

Ученикът Филип му каза: „Намерихме Този, за Когото писа Моисей в закона, а също и пророците – Исус от Назарет, синът на Йосиф“ (ст. 45); и той покани Натанаил да „дойде и види“ Месията. Въпреки първоначалните си възражения, Натанаил прие поканата. Когато срещна Господ Исус, Този, Който познава сърцето (Деяния 1:24), каза: „Ето един истински израилтянин, в когото няма лукавство!“ (Йоан 1:47). Докато медитираше под смокиновото дърво (ст. 48), Натанаил сигурно е бил зает с въпроса за Месията и за собственото си състояние. Господ знаеше всичко това и беше работил в него чрез Светия Дух.

Писанието свързва смокиновото дърво с практическата праведност; и докато медитираше под това дърво, Натанаил беше стигнал до самооценка в Божията светлина. Затова Исус Месията можеше да му каже тези специални думи (ст. 47). Като истински израилтянин, Натанаил беше научил уроци, подобни на своя праотец Яков, чието име Бог промени на Израил (Битие 32:28). Сега Натанаил разпозна Исус като Месията, Божия Син и Царя на Израил (Йоан 1:49). Той стана Негов ученик и беше допълнително наставляван от Господа (ст. 50-51). Така виждаме, че ученикът е ученик, научен от Господа и който Го следва според Неговите наставления.

Призоваване, формиране, послушание, любов

Христовото призоваване на ученици се вижда при Петър и Андрей, Йоан и Яков (Марк 1:16-20), и Левий – който беше наречен Матей (Матей 9:9). Но в Натанаил виждаме „другата страна на монетата“: вътрешната подготовка, необходима за отговор на призива. Отговорите са различни според характера на всеки, но имат някои общи елементи, а именно послушание към и любов към Учителя. По общ начин Господ обобщи призоваването и отговора с тези думи: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху си и се научете от Мене, защото Аз съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите почивка за душите си“ (Матей 11:28-29). Прилагайки това за днес, казваме:

• Ние сме привлечени от Него,
• Ние идваме при Него,
• Ние Го следваме,
• Ние се учим от Него, и
• Ние Му се покоряваме и Го обичаме.

В същото време Той ни формира, върви с нас, води ни и ни защитава дори сред противопоставяне и трудности. Ученикът е също и слуга (буквално роб), и тези два аспекта не могат да бъдат разделени.

Накрая, този, който служи и следва Учителя, ще бъде възнаграден и почетен не само от Учителя, но и от Отца (Йоан 12:26). За Отца е много специално да има деца в този свят, които са последователи на Неговия възлюбен Син – Този, Който беше и все още е отхвърлен в и от този свят.

Наставленията за мисията на учениците – много поучителни уроци за днес

Дванадесетте ученици, изпратени от Господа след първоначалното им формиране, получиха много конкретни наставления във връзка с тяхната мисия. Днес непосредственият контекст не е същият, но можем да извлечем много уроци от тези наставления, като се учим от седемте директиви:2

• Дванадесетте бяха изпратени само до Израелевия дом, особено до изгубените овце сред народа (Матей 10:5-6,38) – точно както Господ беше изпратен (9:13,35-36). Народът беше окупиран не само от Рим, но и от Веелзевул [княз на демоните] (12:22-45). Днес, в периода на благодатта, Божието послание е първо към юдеите (Римляни 1:16), но то достига и до всички хора (Матей 28:19; Марк 16:15; Лука 24:47).
• Дванадесетте трябваше да прогласяват, че небесното царство е наближило (Матей 10:7; сравни 3:2, 4:17). Това съобщение предполагаше нуждата от покаяние (Матей 4:17; Марк 6:12) поради провала на Израел. Но морално това послание се отнася за всички, „защото всички съгрешиха“ (Римляни 3:23). Първоначално Йоан Кръстител, докато представяше Царя, наблягаше на нуждата от покаяние. Този пълен обрат, с вътрешна скръб за греха, беше необходим тогава, както е и днес; и ще бъде необходим и след грабването на Църквата, когато посланието за идващото Царство отново ще бъде прогласено.
• Господ даде сила на Своите ученици да извършват знамения, които да придружават думите им. Тези силни дела бяха четирикратни: (1) да изцеляват болни; (2) да очистват прокажени; (3) да възкресяват мъртви; и (4) да изгонват демони. Тези чудеса бяха знамения за идващия век и за царуването на Месия в слава. Въпреки че бяха отложени поради отхвърлянето на Царя, тези знамения ще бъдат дадени отново (Евреи 6:5). Въпреки това, през периода на благодатта, в който живеем, макар понякога да се случва физическо изцеление, има особен акцент върху моралната трансформация (1 Коринтяни 6:9-11). Такъв преобразен живот демонстрира силата на Царя, въпреки че Той отсъства от тази сцена.
• Учениците бяха получили даровете си даром и затова трябваше да дават даром. Те щяха да носят пояс за служение (колан, понякога използван и за носене на пари), но това трябваше да бъде служение без комерсиализъм или консуматорство [бизнес термини, които се отнасят до експлоатация на хора за лична изгода] – две неща, които се случват при смесването на Божието Слово с човешките богатства.
• Не е необходимо да се правят специални приготовления. Доверявайки се на Господа, Който осигурява (Лука 22:35), учениците трябва просто да излязат такива, каквито са, без да взимат допълнителни неща. Това е подобно на Израел в пустинята, когато Господ се грижеше за всичките им нужди, докато след пристигането в Обетованата земя те трябваше да правят всичко сами с вяра и с Божията помощ. Така е и за учениците, изпратени днес: разчитайте на Учителя и, от друга страна, направете необходимите приготовления (Лука 22:36), за да излезете като Негови ученици, представлявайки Го в свят, който Му се противопоставя. Тези два стиха, Лука 22:35-36, представят две страни на ученичеството.
• Наставленията, които Господ даде в Матей 10:11-13, се отнасят до достойно посрещане на вестителите. Положителното посрещане би донесло мир (благословение) на дома.
• Господ предвидя общо отхвърляне (10:13-15) и описа последствията му. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-голяма е отговорността – където много е получено (Израел и Църквата), много ще се изисква. Стефан, обръщайки се към водачите, които бяха отхвърлили посланието на благодатта, очерта ужасните последствия от тяхното закоравяване и отхвърляне (Деяния 7). Тези неща са описани за наше поучение, върху които са дошли краищата на вековете (1 Коринтяни 10:11-12).

Приготовленията на учениците с оглед на гонението

С оглед на противопоставянето и гонението, Господ подготви Своите ученици, а също и нас, като даде конкретни наставления за специалните нужди, които щяха да възникнат.

• В тази обстановка учениците са като овце сред вълци – уязвими, но разчитащи на Учителя, Който е с тях в опасни ситуации. В такива случаи учениците трябва да бъдат благоразумни (мъдри като змии) и да се отличават с чистота, искреност и невинност (като незлобиви гълъби).
• „Пазете се!“, „Внимавайте!“ и „Обърнете внимателно внимание!“ са призиви, повтаряни пет пъти в Матей (6:1, 7:15, 10:17, 16:6,11). Гонението щеше да дойде както от религиозни, така и от политически или граждански власти, но помощ щеше да бъде дадена от Светия Дух (10:17-20). Подобно на това, апостол Павел предупреди за опасности, идващи отвън и отвътре в Църквата (Деяния 20:28).
• Гонението трябва да бъде „заради Моето име“, а не заради нашите собствени провали. Такова гонение ще се случи дори в семейния кръг (Матей 10:21-22), често в най-агресивни и трудни форми. И все пак, учениците трябва да „продължават“ – да издържат до края. Това означава, че християните трябва да продължават дори когато се сблъскват с ужасно противопоставяне, сега и до грабването. В пророчески смисъл, след грабването ще е необходима издръжливост, когато учениците от онова време ще трябва да продължават през тежко гонение, до идването на Царя в съд и слава. Забележете също, че има прогресия в тежестта на отхвърлянето: (1) противопоставяне и опасности (10:16), (2) гонение (ст. 17-20) и (3) предаване на смърт от роднини (ст. 21-22).
• Работата трябва да продължи въпреки противопоставянето и гонението (ст. 23). Книгата Деяния и Посланията дават много примери за това как свидетелството е продължило.3 Нека се осмелим!

Седемте думи на насърчение от Господа за учениците

• Ученикът се идентифицира с Учителя/Наставника, Който е Господ (ст. 24-25). Той или тя се учи от Него, бива формиран и хранен от Него, докато Му служи.
• Посланието не може да бъде скрито. То трябва да се разпространява въпреки съпротивата (ст. 26-27).
• Те могат да убият тялото, но не и душата (ст. 28). Има трикратно предизвикателство и насърчение: „Не се бойте“ и „Не се страхувайте“ (ст. 26, 28, 31).
• Обещана е грижата на Отца (ст. 29). Това е подобно на обещанието, че Господ ще бъде с учениците (28:20), Неговото присъствие с овцете сред вълците (10:16), Светият Дух в и чрез тях (ст. 20) и Отец, Който е за тях (ст. 29-32).
• Самият Господ е великият Застъпник пред Отца на небесата (виж 1 Йоан 2:1), а на земята Светият Дух е в тях (Матей 10:20). И двамата помагат на учениците в тяхното свидетелство (разгледайте ст. 31-32).
• Князът на мира изпраща меч (духовно), покорявайки врага и давайки победа (морално, не непременно физически) на онези, които Го обичат над всичко друго (ст. 34-39). „Да вземем кръста“ поради любов към Него може да означава, че трябва да преминем през този свят, очаквайки да бъдем екзекутирани заради Неговото име. Това не би било за егоистични интереси – нито за себе си, нито за група.
• Веригата на командване предполага верига от благословения (ст. 40-42). Тези, които приемат ученика, приемат Учителя, Който е Изпращачът, и следователно получателят(ите) ще бъдат благословени.

Кратко резюме на качествата и функциите, необходими за учениците

Учениците, призовани от различни среди, за да бъдат изпратени от Господа, докато Той е отхвърлен, трябва да притежават много качества и способности, за да функционират в различни роли, както е очертано в Матей 10. Това се отнася за всички вярващи, тъй като Христос ги призовава от различни сфери на живота да функционират като:

• Апостоли или изпратени4 (ст. 1,5), или вестители – Самият Господ също беше изпратен (ст. 40);
• Работници или труженици (ст. 10) – работници, които Бог може да одобри (2 Тимотей 2:15);
• Овце, достигащи до изгубените овце (ст. 6) сред вълци, нуждаещи се от благоразумие (като змии) и от чистота (като гълъби) (ст. 16);
• Ученици, учащи се и последователи (ст. 24);
• Слуги, роби или слуги (ст. 24);
• Членове на Месиевото домакинство (ст. 25), за разлика от тези, които принадлежаха на Израелевия дом, сега окупиран от врага (Веелзевул, господар на жилището (NASB), Матей 12:43-45);
• Пророци, говорители на Учителя (ст. 41), предвиждащи Неговото царуване в слава;
• Праведни представляващи праведния Цар (ст. 41) и ходещи в практическа праведност;
• Малки представляващ Онзи, Който смири Себе Си (ст.42) като малкото Дете (18:2-4).

В заключение, може да си припомним стих от стар химнописец, Самюел Томкинс (1841-1926):

Ние се покланяме в Твоите свети нозе и копнеем да Ти служим все още; Вземи нашето сърце, нашите устни, нашия живот и ги оформи по Твоята воля.

КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ

1. Това не означава, че те са пренебрегвали съпругите и семействата си, а че са се научили да дават на Учителя Неговото законно място в живота си.
2. За моралните качества, необходими за учениците, вижте Матей 5:2-13.
3. Разберете разликите между (1) буквално значение, отчасти изпълнено тогава и отчасти по-късно в църковната история, (2) пророческото или бъдещо изпълнение, преди завръщането на Господа в слава; (3) моралното и духовно приложение за периода на Църквата; и (4) практически уроци, лично или колективно, днес.
4. Разберете разликата между официалната власт, която са получили тогава, придружена от дадени от Бога знамения и чудеса, и моралната власт, като са изпълнители на Словото, както се отнася за вярващите днес.