Открийте благословенията и значението на четенето на Божието Слово

„Блажен е онзи, който чете, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.“ —Откровение 1:3 NKJV

Книгата Откровение за съдбите също така споменава седем благословения 1 – само по себе си едно изследване, което ви препоръчвам. Първото от тези седем благословения е свързано с четенето на Писанието.

В библейски времена дори личното четене обикновено се е извършвало на глас, както е правил евнухът, висш служител на царица Кандакия, докато е чел Исая на връщане от Йерусалим към Етиопия (Деяния 8:26-35). Глаголът „чета“ (гръцки: анагиноско) обикновено се отнася до четене на глас (ст. 30) – четене публично, така че другите да могат да чуят, особено хора, които не могат да четат или защото няма други лесно достъпни копия на текста. Господ Исус често е чел публично в синагогите или по други поводи.

Четенето на Божието Слово кара четеца да бъде благословен. Независимо дали човек чете на глас или мълчаливо, в Божиите очи той е благословен (Откровение 1:3). Това е първата стойност или полза от четенето на Писанията. Очевидно Господ иска да четем с внимание и грижа, готови да се покоряваме. С такова мислене читателят – и слушателите също, ако имат такова отношение – ще могат да разберат Божиите мисли.

За разлика от това, много еврейски водачи са имали затворени очи, запушени уши и закоравени, или покрити, сърца, когато са чели или слушали Писанието (Деяния 28:26). Когато са чели или слушали, това е било без правилно разбиране поради Божия съд на закоравяване (Исая 6:9), който все още е в сила днес (2 Коринтяни 3:14). Това обяснява защо много добре обученият равин Никодим не е могъл да разбере какво казва Исус (Йоан 3:10). Същото се е отнасяло и за високообразования Савел от Тарс, когато Господ от небето му се е явил. Заслепен, Бог изпратил Анания да докосне очите на Савел, от които тогава паднали люспи. Божията изцелителна ръка, използвайки ръката на Анания, е имала ефект върху Савел – физически, морално и духовно – което му е позволило да види (Деяния 9:1-20). Много хора, които четат или слушат Божието Слово, всъщност не го „чуват“, освен ако не се покаят и не се обърнат към Господа (2 Коринтяни 3:16) и не започнат процес на трансформация.

Втората част от благословението , намерена в Откровение 1:3, е слушането на Божието Слово – слушане с намерение да се приложи на практика прочетеното Слово. Този въпрос е тясно свързан с третата част на стиха: да „пазим“ написаното в него. Поради тази причина Господ каза на Своите ученици, след като им изми краката: „Ако знаете тези неща, блажени сте, ако ги вършите“ (Йоан 13:17). По-късно апостол Яков, полубрат на Господ Исус, написа: „Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, като мамите себе си“ (Яков 1:22).

Слушането, за да се изпълни Божието Слово, е спешен въпрос, „защото времето е близо“ (Откровение 1:3). Господ може да дойде по всяко време (1 Солунци 4:14-18), както и Божият съд, така че слушането и изпълнението на Неговото Слово трябва да имат най-висок приоритет. Освен това, ако някой слуша и не се покорява, това ще има последствия под Божието морално управление, защото Той ще се справи с този човек с дисциплина (Галатяни 6:7). Ето защо Павел пише на младите вярващи в Солун: „Заклевам ви в Господа, това послание да бъде прочетено на всички свети братя“ (1 Солунци 5:27). Апостол Павел осъзнава важността на публичното четене на Божието Слово пред събраните в името на нашия Господ Исус, и ги поставя под тържествена клетва наистина да прочетат писмото му, вдъхновено от Божия Дух. Какъв урок за нас: Не приемайте Божието Слово лекомислено.

Преди да продължим, ще се позова на Йоан 20:31, където се казва: „А тези са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Синът Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.“ Без значение колко много четете или слушате, първото изискване, което Бог поставя пред всеки човек, е да повярва кой е Той, да Му се довери и да Му се покорява, и да развива лична, продължителна връзка с Него.

Примери от Стария Завет за четене на Писанието

„Тогава той взе Книгата на Завета и я прочете пред народа. И те казаха: „Всичко, което Господ е казал, ще направим и ще бъдем послушни.“ —Изход 24:7

Моисей беше получил наставления от Господа и ги записа, включително Десетте заповеди. Тогава Бог каза на Моисей да прочете този текст на народа, след което те свидетелстваха за готовността си да се покоряват. Те все още не бяха научили това, което апостол Павел, който живя много по-късно, откри, казвайки: „Зная, че в мене (тоест в плътта ми) не живее нищо добро“ (Римляни 7:18). „Законът е свят, и заповедта е свята, праведна и добра“ (ст. 12).

Уважаването на Божиите права винаги е на първо място! Но тогава откриваме, че се нуждаем от Неговата помощ, за да приложим Неговите мисли на практика. Християните не са под Моисеевия закон, както беше Израел, който дори с най-добрите си усилия не можа да го спазва. Поглеждайки назад, само Господ Исус успя да изпълни Божията воля съвършено, дори умирайки, за да бъде Жертва вместо тях и нас (Галатяни 3:13; 2 Коринтяни 5:21).

Християните вярват в Месията и Неговото дело, тъй като принадлежат към нова общност, взета от Бога измежду евреите и езичниците и поставена под закона на Христос (Галатяни 6:2). Светият Дух, който обитава вярващите, е техен Помощник (Йоан 14:16). Бог също е дал Христос, който е живял на земята като съвършен Модел за вярващите, като техен Помощник (Евреи 13:6, 2:18). Като такъв, Той работи в тях от славата, където е сега. Това ни дава възможност да приложим Неговите мисли на практика, за да бъдат изпълнени или практикувани Божиите праведни изисквания от онези, които обичат Господа и ходят в общение с Него (Римляни 8:3-4).

„И тя ще бъде с него, и той ще я чете през всички дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа, своя Бог, и да внимава да спазва всички думи на този закон и тези наредби.“ —Второзаконие 17:19

В Божието сърце беше да даде на Своя народ цар, затова Той нареди на Моисей да запише какво трябва да прави царят. Едно от тези наставления беше, че царят трябва да напише копие на Закона. Четенето на Писанието трябваше да бъде основен приоритет за царете на Израел, но това беше тъжно пренебрегнато. Когато дойде Царят според Божиите мисли, както е представено в Матей, Дяволът Го изкуши три пъти, но Господ Исус му отговори (Матей 4:4,7,10), цитирайки от същата Книга, която всеки цар трябваше да копира за себе си (Второзаконие 17:18, 8:3, 6:16,13; виж също Изход 25:21).

„Когато целият Израел дойде да се яви пред Господа, твоя Бог, на мястото, което Той избере, ти ще прочетеш този закон пред целия Израел, за да го чуят.“ —Второзаконие 31:11

Законът също така беше четен публично пред народа.

„Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти, но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да внимаваш да вършиш според всичко, което е написано в нея. Защото тогава ще направиш пътя си успешен и тогава ще имаш добър успех.“ —Исус Навин 1:8

„... След това той прочете всички думи на закона, благословенията и проклятията, според всичко, което е написано в Книгата на закона. Нямаше нито една дума от всичко, което Моисей беше заповядал, която Исус Навин да не прочете пред цялото събрание на Израел, с жените, малките деца и чужденците, които живееха сред тях.“ —Исус Навин 8:34

Исус Навин беше инструктиран да чете и размишлява върху Писанието за себе си, което по-късно сподели с целия народ в Израел.

Въпреки че ние, вярващите през епохата на благодатта, не сме формално поставени под Моисеевия закон, със сигурност се учим от тези примери колко е важно да четем Божието Слово редовно, независимо дали лично, като семейство, или когато се срещаме с Божия народ. От няколко пасажа в Деяния научаваме, че Законът е бил четен в синагогите, когато хората са били събрани. Този вид четене се е извършвал от времето, когато Моисей е прочел „Книгата... пред народа“ (Изход 24:7). Когато тези Писания са били обяснявани на тези в синагогите и пасажите са били показвани като свързани с Исус Месията, мнозина са отхвърлили Божието послание и Неговите пратеници. Въпреки това, почти на всяко място е имало остатък от истински вярващи, както е и днес.

Как реагираме на четенето на Писанията – приемаме или отхвърляме?

Библията дава няколко доклада за това как Божието Слово е било въведено отново сред Неговия народ в дни на упадък. Един пример е, когато първосвещеникът Хилкия намерил Книгата3 по време на обновяването на храма. Това повлияло на Шафан, царския писар, на когото той дал свитъка; на цар Йосия, който след това въвел истинско съживление; и на Йеремия, който живял в онези дни (2 Царе 22; Йеремия 15:16). Царят прочел „всички думи на Книгата на Завета, която беше намерена в дома Господен“ (2 Царе 23:2), което довело до голямо съживление и завръщане към Бога.

Въпреки това, няколко години по-късно, след като верният Йосия починал, един от синовете му, Йоаким, не показал никакво уважение към Божието Слово, защото презирал Бога и Неговия пророк Йеремия. Когато свитъкът – даден от Бога, продиктуван от Йеремия и записан от Варух – бил прочетен на царя, той го нарязал на части и хвърлил парчетата в огъня (Йеремия 36). Колко ужасно! Тези реакции на публичното четене на Божието писано Слово са много различни: приети от едни, отхвърлени от други. Тези неща са написани за наше предупреждение и насърчение (1 Коринтяни 10:6,11-13).

Как Бог използва четенето на Своето Слово

Книгата Естир показва Божия контрол над събитията, особено по време на трудни времена за Неговия народ. Точно преди злият Аман да планира да си отмъсти и да убие Мардохей, Господ накара цар Асуир да бъде безсънен. Прочетено му беше едно сведение за това как същият Мардохей беше спасил живота на царя (Естир 6:1-3). Ако Бог може да използва човешки писания, за да помогне на Своя народ, колко повече ще използва Своето писано Слово, за да ръководи и поддържа Своите!

Намираме примери за това и в Ездра и Неемия. И двете книги записват събития, които са се случили приблизително по същото време като Естир. Остатъкът, който се е завърнал от вавилонския плен в Йерусалим на поне три различни етапа, е бил изправен пред много предизвикателства. Ездра, верен свещеник от рода на първосвещениците, прочел книгата на закона пред целия народ. Бог използвал Своето Слово, за да доведе слушателите до покаяние, смирение и възстановяване (Неемия 8-9). Няколко години по-късно Неемия, който е възстановил стената и портите, се завърнал при персийския цар, както е обещал.

По-късно, след като се върнал в Йерусалим, Неемия открил, че нещата не са наред или не са такива, каквито е трябвало да бъдат. Той отново въвел Божието Слово (Неемия 13:1) и Словото било правилно приложено към различни предизвикателни ситуации. Тогава те преживели Божията подкрепа. Отново, това не означава, че трябва да се поставим под Моисеевия закон, както те е трябвало да направят. Но тези примери ни показват, че във всяка ситуация трябва да търсим Божието Слово и да го прилагаме, в послушание и с Негова помощ.

Когато Господ Исус започнал Своето публично служение, Той се върнал в родния Си град и прочел от Исая в синагогата в Назарет (Лука 4:16-21). Исая вероятно е бил пасажът, който ръководителят на синагогата е определил за този ден, но това събитие показва, че Бог контролира всичко и че Той надделява, дори когато нещо не е според Неговите мисли. Частта от Писанието, която Господ Исус прочел, сочи към Неговия контрол, защото Той спрял по средата на стих (Исая 61:2). След това Той обяснил, че това конкретно Писание е изпълнено в този ден, до точката в стиха, където Той е спрял да чете. Господ Исус не прочел втората част от стиха за деня на гнева, която се отнася до бъдещ ден, който ще дойде след като епохата, или денят, на благодатта е приключила. Колко точно е Словото!

Днес е денят на благодатта, през който хората могат да бъдат спасени (2 Коринтяни 6:2). Спасени ли сте, скъпи читателю?

Хората в синагогата първоначално харесаха това, което чуха (Лука 4:22). Но когато разбраха от примерите, които Господ даде за Божията благодат, достигаща до езичниците, те се разгневиха много – до степен да искат да убият Господа веднага. Ако хората отхвърлят Божията благодат за себе си, те не искат тя да достигне до други (виж 1 Солунци 2:15-16).

Заключение

Вярващите лесно могат да намерят извинения да не четат Божието Слово или да не го практикуват. Те могат да кажат: „Твърде трудно е за разбиране“, „Твърде трудно е за практикуване“ или „То е само за определена образована класа.“ Дадените причини могат да се умножат. Но нека правим това, което Псалм 1:1-3 описва за ходенето с Бога, четенето и оценяването на Неговото Слово: „Блажен е човекът, който не ходи по съвета на нечестивите, нито стои в пътя на грешниците, нито седи на стола на присмехулниците; но неговото наслаждение е в закона Господен, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. Той ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в своето време, чийто лист също няма да увехне; и всичко, което прави, ще преуспява.“

Размишляването не означава изпразване на ума, както учат хората днес. По-скоро то е да бъдеш зает със Словото и Неговия Автор, наслаждавайки се на жива връзка с Него в силата на Светия Дух и послушание на Словото. Тогава ще „растем в благодатта и познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ (2 Петър 3:18).

БЕЛЕЖКИ

1. Откровение 1:3, 14:13, 16:15, 19:9, 20:6, 22:7,14.
2. Глаголът „пазя“ (гр.: терео) се среща 70 пъти в Новия завет. Същата концепция се среща много повече пъти в Стария завет, често свързана с прилагането на Божието Слово на практика.
3. Това може да е била книгата, която царят е трябвало да препише, спомената от Моисей (Второзаконие 17:18), или която е била прочетена на целия народ (Исус Навин 8:34).