Ако искаме да познаем Божията воля, нищо не може да се сравни с размишлението върху благословената личност на нашия Господ Исус Христос. Той можеше да каже в пълна истина,
„Идвам да изпълня Твоята воля, Боже“ (Евреи 10:9).
Възможно ли е Божията воля да бъде изпълнена на земята, когато навсякъде човешките воли са в дръзко предизвикателство към Бога, с бунт, объркване и корупция, които надделяват във всяка нация? Отговорът е красиво видян в смирения Човек на скърбите, верен, послушен, отдаден на Божията воля във всеки детайл от Своя живот на проста, непоколебима вяра, и най-вече в принасянето Си в жертва на кръста на Голгота, за да бъде прославен Бог в спасението на безброй грешници. Какъв обект, който да привлече сърцето на всеки вярващ да желае дълбоко да изпълнява Божията воля в своя кратък живот на земята!
Неговата воля в най-великите неща
Можем ли да познаем Божията воля? В много неща, да; но можем да я познаем абсолютно само както е разкрита в Божието Слово. Например, можем да знаем абсолютно, че всеки истински вярващ е бил предопределен за голямото благословение на синовство
„според благоволението на Неговата [Божията] воля“ (Ефесяни 1:5).
Също така, относно Божията Църква,
„А сега Бог е поставил членовете, всеки един от тях в тялото, както Му е угодно“ (1 Коринтяни 12:18).
Неговото Слово заявява това; следователно, можем да го знаем като абсолютно Божия воля. Подобно, много други велики Божии благословения са заявени в Неговото Слово като дадени на вярващите. Той е разкрил, че Неговата собствена воля е постановила такова голямо благословение за нас. Ние с право се радваме на величествената слава, благодат и красота на воля, толкова пълна с доброта.
Неговата воля относно нашето поведение
От друга страна, Бог е изразил Своята воля в Своето Слово относно много неща, които имат отношение към нашия практически, ежедневен живот. Радваме ли се на Неговата изразена воля относно това какво трябва да бъде нашето поведение? Тези неща също можем да знаем абсолютно, както например,
„Защото това е Божията воля, вашето освещение: да се въздържате от блудство.“
Много други писания ни показват ясно какво поведение е правилно и прилично. Нека бъдем добре запознати с тях чрез четене и размишление.
Разбира се, във всички тези неща можем да знаем каква е Божията воля, защото Бог я е заявил.
Господ Исус знаеше Божията воля, но повече от това, Той изпълняваше Божията воля. Затова ни е нужна дума от Неговите собствени устни:
„Ако някой иска да върши Неговата (Божията) воля, той ще познае учението, дали е от Бога“ (Йоан 7:17).
Ако желаем да познаем Божията воля, нека първо се изпитаме сериозно защо. Искаме ли да разберем дали е приемлива за нас или не? Или наистина желаем да практикуваме Божията воля? Разбира се, Бог знае нашите мотиви. Когато остатъкът от Израел дойде при Еремия, за да го помоли да попита Бога, те му казаха, че без провал ще се покорят на Божието Слово, когато им бъде дадено (Еремия 42:5–6); но Бог знаеше, че те лъжат в сърцата си (ст. 20) и възнамеряваха да се покорят само ако това отговаряше на техните мисли.
Ако нямаме честното намерение да вършим Божията воля, или поне да сме готови да я вършим, тогава никога няма да ни бъде дадено твърдото убеждение в учението на Божието Слово. Ако желаем да вършим Неговата воля, ще познаем учението, тоест учението: то ще бъде жизненоважно и реално за нас.
Неговата воля относно личните преживявания
Има обаче една област, в която Бог не е изразил конкретно Своята воля в писанието, и която все пак е въпрос на загриженост за всеки вярващ. Това е свързано с нашия опит, не с въпроси за морално правилно или грешно, а по-скоро с това какво да правим с възникнали проблеми, дали да купим или наемем къща, дали да се преместим на друго място, дали да посетим определено място или определени хора, дали да купим определена кола, дали или как да помогнем на определен човек в нужда, и много други подобни неща.
Има някои, които често са много позитивни по отношение на тези неща, казвайки например, че знаят, че е Божия воля да отидат на определено място. Но ако писанието не го казва, те не знаят това предварително. Защо трябва да казват на другите, че го знаят? Това е само гордост в техните предполагаеми способности за проницателност. Предупредени сме в Яков 4:13, че
цялото такова хвалене е зло. Времето ще покаже дали е било Божия воля или не.
Римляни 12:2 е най-полезен за даване на правилно възприятие за Божията воля:
„И недейте се съобразява с този век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, това, което е добро, благоугодно и съвършено.“
Кое е по-добре, да познаваме Божията воля или да я доказваме на практика? Разбира се, последното! Но как можем да я докажем? От отрицателна страна, като не се съобразяваме със света: от положителна страна, като се преобразяваме чрез обновяването на ума. Принципите на света относно мъдрото действие винаги са тези на целесъобразност, материална изгода, настоящ комфорт. Ако на някого му бъде предложена атрактивна работа с добра заплата на голямо разстояние от събрание, той вероятно бързо ще я приеме, ако е съобразен със света. Ако е преобразен, той честно ще постави интересите на Господа на първо място, защото неговият обновен ум разсъждава от гледна точка на Господа. Тогава той ще докаже добрата, благоугодна и съвършена Божия воля.
Това е жизненоважният принцип. Ако умовете ни са обновени по този начин, ние ще свикнем да изучаваме Божието Слово. Когато изучаваме Божията воля в по-големи неща, тези по-малки неща също ще ни намерят по-проницателни относно Неговата воля. Защото, докато го четем, Божието Слово често ще се осъзнава като приложимо в определени случаи на загриженост за нашето наставление и насърчение, особено когато сърцата ни са упражнявани да се учат.
Ако трябва да вземем бързо решение относно „да“ или „не“ по даден въпрос, е мъдро да се съдим задълбочено, за да бъдем доволни от всеки отговор. След това да представим въпроса пред Господа. На Него може да се разчита напълно да даде спокойно мир относно решението, което трябва да се вземе. Той може всъщност да не даде никакъв мир относно противоположното решение. И все пак дори тогава не бива да казваме, че знаем каква е волята на Господа по отношение на въпроса; но можем да имаме увереност в Него, че Той ще се погрижи да докажем Неговата воля на практика.
Ако даден въпрос предизвиква упражнение за известно време, Господ може да позволи това, за да поддържа душите ни развълнувани с истинско чувство на зависимост от Неговата милост. Това изисква постоянна молитва, както и четене на Неговото Слово с мисъл за въпроса на упражнението. В много случаи определени неща в Словото ще бъдат толкова силно впечатлени в сърцето, че да покажат каква може да бъде волята на Господа; и човек може следователно да бъде спокоен в тихата увереност, че Господ определено ще води. Това е мястото на детската вяра на слугата.
Нека вярващият винаги има тази простота на увереност, че на Господа може да се разчита напълно да го води правилно. Това е далеч от дръзка самоувереност, точно както е далеч от нетърпението, което действа в паника. Защото Бог е спокоен и обмислен в изпълнението на Своята воля, и вярата в Него също ще даде тихо спокойствие.
Ако желаем да познаем Божията воля, нека много повече желаем да я вършим и следователно да докажем нейната скъпоценност в ежедневния опит
