Работя за компания, чието мото е: „Нека направим нещата по-добри.“ Спомням си една конкретна реклама на напитка, която казваше: „Няма по-добро“ при пиенето на техния продукт. Друга известна компания посочи, че правят „по-добри неща за по-добър живот.“
Когато правим сравнения, често ни казват, че „едно нещо е по-добро от друго.“ Трябва честно да погледнем и да решим дали тези неща са верни, преди да бъдем напълно убедени. За съжаление, много хора преминават през живота, без да погледнат внимателно нищо, и са „носени от всеки вятър на учение, чрез измамата на човеците“ (Ефесяни 4:14 KJV).
Тази статия се стреми да сравни, от Божието Слово, неща, които са по-добри от други. Тези сравнения се намират и илюстрират в цялата новозаветна книга Послание към евреите. Всъщност, Посланието към евреите използва думата „по-добро“ повече от всяка друга новозаветна книга и е трета след Еклисиаст и Притчи в цялата Библия.
Писателят на Посланието към евреите можеше да каже: „Но, възлюбени, ние сме убедени в по-добри неща за вас“ (Евреи 6:9). Тоест, той беше уверен, че тези еврейски християни живееха в благословенията на Христос. Работата и трудът, които показваха към Неговото име, го доказваха. Те бяха вкусили доброто Божие Слово и силите на бъдещия век и живееха съответно.
Писателят на това писмо беше напълно убеден, че тези християни ще достигнат пълна зрялост, когато им се показва отново и отново колко по-добър е Синът от всеки друг, както и колко по-добър е Той за тях. Бог иска да ценим Неговия Син толкова, колкото Той Самият. Когато Петър, на планината на Преображението, помисли да постави Закона (Моисей) и пророците (Илия) на същото ниво като Божия Син, Бог се намеси и каза: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото Аз съм благоволил; Него слушайте“ (Матей 17:5). Синът беше много по-добър от всичко, което Бог някога беше дал преди. Бог говореше преди чрез пророците, но сега е говорил „чрез Своя Син“ (Евреи 1:1-2). Законът беше получен чрез разпореждането на ангели, но Синът беше направен толкова по-добър от ангелите, защото Божият Син е Самият Бог (Евреи 1:4,8). Докато беше на земята, Той каза: „Чули сте, че е било казано от древните... Но Аз ви казвам“ (Матей 5:21-22). Той изпълни Закона и затова имаше властта да надзирава Закона и да въведе по-добър завет, защото това е завет на сърцето, а не на буквата.
Това ни връща към всички неща, които са по-добри в книгата Евреи: Исус е по-добър свещеник (Евреи 7:7), служещ на по-добър завет (Евреи 8:6), с по-добро светилище (Евреи 9:11), на базата на по-добра жертва (Евреи 9:23) поради по-добра кръв (Евреи 9:22), която говори по-добри неща (Евреи 12:24). Резултатите от това за нас са: имаме по-добра надежда (Евреи 7:19), установена върху по-добри обещания (Евреи 8:6), обещанието за по-добра същност (10:34), дори обещанието за по-добра страна (Евреи 11:16), защото получаваме по-добро възкресение (Евреи 11:35). Какво по-добро нещо за нас (Евреи 11:40), тъй като Той е толкова по-добър от ангелите (Евреи 1:4)!
По-добър свещеник
Исус е велик Първосвещеник (Евреи 4:14). Неговото посвещение, подобно на това на Аарон, беше без кръв (Левит 8:12). Небесата се отвориха, Гълъбът слезе и глас каза: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото Аз съм благоволил.“ Но Той „няма нужда всекидневно, както онези първосвещеници, да принася жертва, първо за своите грехове, а после за греховете на народа; защото това Той направи веднъж, когато принесе Себе Си“ (Евреи 7:27). Старият първосвещеник полагаше ръцете си върху жертвеното животно, за да постави греховете на народа върху това животно.
Господ Исус положи нашите грехове върху Себе Си, когато страдаше за грях. „Защото Онзи, Който не знаеше грях, Той Го направи грях за нас, за да станем ние Божия правда в Него“ (2 Коринтяни 5:21). Това Той направи веднъж завинаги. По този начин „Той стана причина за вечно спасение на всички, които Му се покоряват“ (Евреи 5:9), „направен първосвещеник завинаги по реда на Мелхиседек“ (Евреи 6:20), „по силата на безкраен живот“ (Евреи 7:16). „Защото онези свещеници бяха направени без клетва; но този с клетва от Онзи, Който Му каза: „Господ се закле и няма да се разкае, Ти си свещеник завинаги по реда на Мелхиседек“ (Евреи 7:21).
Това свещенство е вечно. Мелхиседек беше по-добър от Авраам, онзи, на когото Бог даде обещанията. Той можеше да благослови Авраам, тъй като „по-малкият се благославя от по-големия“ (Евреи 7:7), което показва, че Мелхиседек винаги е бил по-велик от бащата на нашата вяра, Авраам. Фразата „първосвещеник“ се появява 15 пъти в Евреи; всички освен една са една и съща дума. Едната, която е различна, е Евреи 10:21, където „първо“ е думата „мега“. Евреите, на своя „мега“ ден (Йоан 19:31), разпънаха „Мега“ Свещеника. „С толкова повече Исус стана поръчител на по-добър завет“ (Евреи 7:22).
По-добър завет
„По-добър завет“ (Евреи 8:6) предполага, че той замества по-нисш. Основната непълноценност на стария завет е, че „Законът, имайки сянка на бъдещи добри неща... никога с тези жертви година след година не може да направи идващите към него съвършени... Защото не е възможно кръвта на бикове и кози да отнеме грехове“ (Евреи 10:1,4). Този първи завет, наричан Закон относно жертвата за грехове в Деня на умилостивението, може да бъде обобщен, като се разгледат начинът, методът и човекът. Човекът беше първосвещеникът. Начинът на приближаване към Бога беше веднъж годишно с трепет, защото всеки разумен човек би треперил при мисълта да влезе в самото присъствие на Бога. Методът беше „не без кръв.“
Исус изпълнява и трите, защото „ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Исус Христос веднъж завинаги“ (Евреи 10:10). Човекът сега е „велик (мега) свещеник над Божия дом.“ Начинът на приближаване към Бога сега е: „И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Исус, по нов и жив път, който Той е осветил за нас, през завесата, тоест Неговата плът.“ Методът е: „Нека се приближим с искрено сърце в пълна увереност на вярата, като имаме сърцата си поръсени от зла съвест и телата си измити с чиста вода“ (Евреи 10:19-22). Всъщност, „И вас, които бяхте мъртви в престъпленията си и в необрязаността на плътта си, Той съживи заедно с Него, като ни прости всички престъпления; изличи ръкописанието на наредбите, което беше против нас, което ни беше враждебно, и го отстрани, като го прикова на Своя кръст“ (Колосяни 2:13-14). Този по-нисш завет от външни разпоредби никога не може да бъде наложен отново върху нас; той е премахнат в Христос.
Новият завет е и по-славен от стария. „Но ако служението на смъртта, написано и изваяно на камъни, беше славно, така че израилтяните не можеха да гледат твърдо лицето на Моисей поради славата на лицето му; която слава трябваше да бъде премахната: Как няма да бъде по-славно служението на духа?“ (2 Коринтяни 3:7-8). Второто даване на Десетте заповеди беше само картина на това колко милостив е Бог. Да бъдеш в присъствието на такъв Бог на благодатта накара лицето на Моисей да свети. Новият завет е толкова по-славен, защото Бог ни даде Своя Син. Тази светлина „е огряла в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Исус Христос“ (2 Коринтяни 4:6). Това познание предполага, че имаме „по-добро“ светилище от всяко намерено в Стария завет.
По-добро светилище
„Но Христос, като дойде като първосвещеник на бъдещите добри неща, чрез по-голяма и по-съвършена скиния, не направена с ръце, тоест, не от тази постройка“ (Евреи 9:11). Къде е тази по-голяма и по-съвършена скиния? Тя не е физическо място на земята като скинията от древността. По-скоро, тя е това: „Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм Аз сред тях“ (Матей 18:20). Знанието, че Той е там, където и да се съберем при Него, е толкова по-добро от това да трябва да правим поклонение някъде, за да бъдем одобрени, или да се срещаме на определено място, за да бъдем чути. Исус можеше да каже на самарянката: „Идва час, когато нито на тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца... Но идва час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух и истина: защото Отец търси такива да Му се покланят“ (Йоан 4:21,23).
Можем да се събираме, за да Му се покланяме в дом, сграда, пещера, под дърво – мястото няма значение. Единственото, което има значение, е, че Той е там. И не можете да намерите по-добро място на тази земя от това! Всъщност, Той „ни е направил да седим заедно на небесни места в Христос Исус“ (Ефесяни 2:6). Това не е бъдеща надежда, а настоящо наслаждение. Когато се събираме при Него, особено при преломяването на хляба, Господната вечеря, това наистина е небе на земята. Светият Дух е този, който прославя Господа в сърцата ни чрез познанието на Неговата жертва за нашите грехове.
По-добра жертва
„Затова беше необходимо образците на небесните неща да бъдат очистени с тези; но самите небесни неща с по-добри жертви от тези... Но сега веднъж в края на света, Той се яви, за да премахне греха чрез жертвата на Себе Си“ (Евреи 9:23,26). „По-добрите жертви“ сега станаха една жертва, много по-добра от всички бикове и кози, някога заклани на еврейски олтари. Тези жертви покриваха извършени грехове, но никога не можеха да отнемат греха – това, което е в самата ни природа, което ни кара да извършваме грехове. Така че тази една жертва наистина разкъса робството на греха, в което бяхме.
„Знаейки това, че нашият стар човек е разпънат с Него, за да бъде унищожено тялото на греха, за да не служим вече на греха“ (Римляни 6:6). Исус умря за нашите грехове; Той беше разпънат за нашия грях. Нашият грях Го прикова на кръста, за да може Той да разкъса проклятието на греха. Старият човек е греховното подобие на Адам (Битие 5:3), което се предава от поколение на поколение. Този стар човек е сметнат от Бога за разпънат с Христос. Сега сърцата ни могат да бъдат поръсени от зла съвест, бремето на нашия грях е отнето и ние сме освободени. Никаква стара жертва никога не би могла да направи това! Те проливаха кръвта на бикове и кози; нашата жертва е по-добра поради „по-добра“ кръв.
Очаквайте Част 2 от тази 3-частна поредица следващия месец.
