Нова връзка
Йоан 20:1-18 описва как Мария Магдалина среща възкръсналия Господ пред празната гробница. Тя била толкова преизпълнена с радост, че се вкопчила в Него. Тя толкова Го обичала, че не искала никога повече да Го изгуби. Желанието ѝ било да има Господа точно такъв, какъвто е бил преди да умре и да възкръсне. Но това не можело да бъде, тъй като Неговата смърт била донесла голяма промяна във връзката, която Той имал със Своите ученици.
Времето Му на земята почти изтичало и скоро Той щял да бъде приет на небето (Лука 24:51). Той бил дошъл от Бога и се връщал при Бога (Йоан 13:3, 16:28). Той бил завършил делото, което Отец Му бил дал да извърши (17:4). Затова Той ѝ казал: „Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Моя Отец; но иди при братята Ми и им кажи: „Възлизам при Моя Отец и вашия Отец; и при Моя Бог и вашия Бог““ (20:17 NKJV). Неговите последователи вече не трябвало да бъдат само Негови слуги или дори Негови приятели (15:13-15); те вече били Негови братя! Това била нова връзка с Него, принадлежаща към Божието семейство. „Моят Отец [е] вашият Отец“ – те вече споделяли вечната връзка, която Той има със Своя Отец. „Моят Бог [е] вашият Бог“ – Неговата връзка като възкръснал и възнесъл се Човек с Бога. Това била великата новина, която Мария занесла на учениците в онзи ден на възкресението.
Докато Господ не дошъл да направи Отца известен в този свят, Неговите ученици познавали Бога като Йехова, техния Бог на завета. По време на земното Си служение Господ ги бил научил да гледат на Бога като на техен небесен Отец, Който ще се грижи за тях и ще задоволява всичките им нужди за живот на земята. Но чрез Своята смърт, възкресение и възнесение, Той ги въвел в тази нова и интимна връзка с Бога – духовна връзка, в която вече няма разстояние между вярващите и Бога. Той сега е известен като „Отец“, без да е необходимо те да използват прилагателното „небесен“.
Познаване на Истинския Бог
„А това е вечен живот, да познаят Тебе, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Като благочестиви евреи, учениците изповядвали Йехова за единствения Бог: „Слушай, Израилю: Господ, нашият Бог, Господ е един!“ (Второзаконие 6:4). След това в новата връзка те Го познавали като „...истинния Бог“ – не различна личност от Йехова, но Бог, сега напълно разкрит в Своя Син. Йоан използвал прилагателното „истинен“ през цялото си евангелие, за да описва нещата такива, каквито са в действителност. Например, манната била „хляб от небето;“ но Господ е „истинският хляб“ (Йоан 6:31-32). Той е върховната реалност на това, което е било частично вярно за манната, т.е. тя е била „хляб от небето за ядене.“ Подобно, Отец е „истинският Бог“ – Бог такъв, какъвто е в действителност по Своята природа. Ето как ние, вярващите от настоящия период или диспенсация, Го познаваме в тази прекрасна връзка, която е била осъществена чрез смъртта, възкресението и възнесението на Господ Исус Христос. Ние познаваме Отца в и чрез Сина. Господ Исус описва това познание за Себе Си и Своя Отец като „вечен живот.“
Синът прави Отца известен
„Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го е изявил“ (Йоан 1:18).
Изразът „Той Го е изявил“ означава, че Синът е напълно и изцяло проявил Отца. Синът разкрива всичко, което можем или някога ще знаем за Бога. Само Той е способен да направи това, защото Той „е в лоното на Отца“, мястото, където винаги е живял. Лоното на Отца описва и истинската природа на Бога – любов! „Лон“ предава мисълта за най-близкото и пълно единение, най-нежната интимност и неразривното общение на вечната любов. Лоното на Отца е изцяло за винаги съществуващата, без никакво начало, връзка Отец/Син в Божеството и привързаностите, които са присъщи на тази вечна връзка. „И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме Неговата слава, слава като на Единороден от Отца, пълен с благодат и истина“ (Йоан 1:14). Синът продължава, „пребъдва“ в любовта на Отца, защото винаги спазва Неговите заповеди (Йоан 15:10). Синът е компетентен да изяви името на Отца, името на любовта (името на Отца е централна тема на Евангелието на Йоан; и любовта на Отца съответства на него). Не само това, но Той продължава да го прави известно на Своите. „И Аз им изявих Твоето име, и ще го изявя, за да бъде в тях любовта, с която си Ме възлюбил, и Аз в тях“ (Йоан 17:26).
Интимност с Бога: „Дял с Мен“
„В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог“ (Йоан 1:1).
„Словото беше у Бога“ означава, че Той винаги се е наслаждавал на близост лице в лице с Него. За Яков се казва, че животът му е бил „свързан с живота [на Вениамин]“ (Битие 44:30), което ни показва какво означава Словото да бъде „у Бога“. В действителност, това е вечният живот на Отца и Сина. Този живот е бил „в Него“ като „светлината на човеците“ (Йоан 1:4), когато Словото е дошло в света. Той е дошъл от страната на Отца (от това да бъде у дома с Него). Той ни носи първоначално знание за тази личност, защото Той е уникалният и единствен Син на Бога, „Единственият“ (Йоан 1:14 NIV).
Удивителната истина е, че ние наистина имаме „дял с [Него]“ (Йоан 13:8 NKJV) и споделяме Неговата връзка с Отца. Този живот е живот на интимност с Бога. Ние имаме същата позиция на близост с Отца, която има Синът! „Отец обича Сина“ (Йоан 3:35) е изявление на вечна истина. Да, любовта на Отца е съсредоточена върху Неговия Син. Но Йоан възкликва: „Вижте каква любов ни е дал Отец, за да се наречем Божии деца!“ (1 Йоан 3:1). Такава любов е безусловна. „Защото Сам Отец ви обича, защото вие Ме възлюбихте и повярвахте, че Аз излязох от Бога“ (Йоан 16:27). Химнът на поклонение на Александър Карутърс (1860-1930) възхвалява:
Ние Те благославяме, Боже и Отче, Ние се радваме пред Твоето лице; Отвъд тъмната смърт завинаги, Ние споделяме благословеното място на Твоя Син. Той живее като Човек пред Тебе, В безоблачна светлина горе, В Твоята безгранична благосклонност – Твоята вечна любов.
Неговият Отец и нашият Отец, Неговият Бог и наш Ти си; И Той е Твоят Възлюбен, Радостта на сърцето Му. Ние сме Негови, с радост Той ни води Да споделим Неговия дял и място; Да познаем Твоята любов и благосклонност, Сиянието на Твоето лице.
Твоята любов, която сега ни обгръща, Не може никога да изстине или да избледнее; В Него тази любов се съсредоточава, И ние сме обичани в Него; В Него Твоята любов и слава Намират вечния си покой; Многото синове – Негови братя – В Него, колко близо, колко благословени!
Интимност с Бога: Духът на Неговия Син
„Бог изпрати Духа на Своя Син в сърцата ви, който вика: „Авва, Отче!““ (Галатяни 4:6).
Вярващите имат духовната способност да откликват на Отца, интимно наричайки Го „Авва“, защото Светият Дух обитава в тях (виж Римляни 8:14-16). Той вечно „изхожда от Отца“ (Йоан 15:26) и ги води в „цялата истина“ (Йоан 16:13). Светият Дух им разкрива тайните на сърцето на Отца, т.е. всичко, което Той е предначертал за Христос и Неговата Църква (Ефесяни 1:9-10, 3:4-6). Духът е също така силата, или жизнеността, на вечния живот: „водата ... извор на вода, която извира за вечен живот“ (Йоан 4:14). Той дава възможност на „истинските поклонници [да] се покланят на Отца в дух и истина“ (ст. 23).
Интимност с Бога: Любовен дар
В допълнение към, или като част от, тези истини за нашето приемане пред лицето на Отца е фактът, че вярващите са специален любовен дар на Отца за Неговия Син. В Своята молитва към Отца в Йоан 17 Господ описва вярващите като „хората, които Ти Ми даде от света“ (ст. 6). Той продължава да казва: „Те бяха Твои, Ти Ми ги даде.“ Тази идея за любовен дар се повтаря през цялата глава в стихове 2, 9-10, 12, 20 и 24. Любовта се измерва с това, което дава; и любовта дава пропорционално на оценката си за своя обект. Можем да разберем, че Отец обича Сина. Но как можем някога да обясним този аспект на любовта на Отца, както е посочено в стихове 23 и 26 – че ние, които сме вярващи, сме обичани от Отца по същия начин, по който Той интимно обича Своя Син?
Освен това, този дар включва нашето извеждане от властта на света, с цялата му враждебност и омраза към Бога, и освещаването ни от Него – всичко това, за да може Отец да ни даде на Сина на Своята любов (помислете за Колосяни 1:13)! В бъдеще Той също ще ни украси с небесната слава на възкръсналия Човек от дясната Му страна, т.е. със славата на изкуплението, която Той е дарил на Своя Син (Йоан 17:22). Отец ще покаже на света, че обича светиите със същата любов, с която обича Сина (ст. 23). Можем само да се покланяме при такива мисли!
Толкова скъпоценни са вярващите за Отца и Неговия Син, че никой никога не може да бъде изгубен. Те са вечно сигурни в Божиите ръце (Йоан 6:37-39, 10:28-29, 17:12, 18:9). Толкова много е ценен любовният дар от Отца от Сина, че:
- Той ни дава вечен живот (Йоан 17:2).
- Той ни показва Отца и ни пази в/чрез името на Отца (ст. 6,11-12,26).
- Той дава словото (думите) на Отца (ст. 8,14).
- Той се моли за нас (ст. 9,20).
- Той ни изпраща на служба в света по същия начин, по който Той беше изпратен от Отца (ст. 18).
Интимност: У дома с Бога
„В дома на Моя Отец има много жилища; ако не беше така, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. И ако отида и ви приготвя място, ще дойда пак и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие там, където съм Аз“ (Йоан 14:2-3).
Небето е домът на Отца, където ние, вярващите, ще живеем завинаги в интимност с Бога. Ако попитаме какво има предвид Той с „където съм Аз“, намираме незабавен отговор в Йоан 1:18. Той, Синът, винаги „е в лоното на Отца“ – постоянно живее в Неговата любов. Там живее или пребъдва (виж Йоан 1:39 и 12:46). В Йоан 14:2-3 Той обещава, че ще отведе Своите хора у дома при Своя Отец. Пътят към небето ни беше отворен чрез Неговата смърт; и Неговото присъствие там сега като Човек го подготвя да бъде дом за нас. Думата „жилища“ всъщност означава „места за обитаване“ [„обиталища“, JND] и носи идеята за постоянен, вечен дом – дом завинаги в общение с Отца и Сина, интимно наслаждавайки се на тяхната любов!
„Отче, желая и тези, които си Ми дал, да бъдат с Мене, където съм Аз, за да видят Моята слава, която си Ми дал; защото Ти Ме възлюби преди създаването на света“ (Йоан 17:24).
Практически отговори: Любовта винаги се подчинява
„Както Отец Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих; пребъдвайте в Моята любов. Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в Моята любов, както Аз съм пазил заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов“ (Йоан 15:9-10).
Синът винаги живее в любовта на Отца и затова не може да прави нищо друго освен да Му се подчинява. Той живя на земята като Единствения послушен (Йоан 8:29). Цялата Му цел в живота беше да живее за удоволствието на Своя Отец: „живият Отец Ме изпрати, и Аз живея заради [„поради“, JND] Отца“ (Йоан 6:57). Вярващите практически преживяват любовта на Сина, когато се хранят с Него и живеят за Него по същия начин, по който Той живя за Отца. Те трябва да пребъдват в Неговата любов и да Му се подчиняват (Йоан 15:9-10, 14:9-10). Когато се подчиняват на Сина, те също са обичани от Отца. „Който има Моите заповеди и ги пази, той е, който Ме обича. И който Ме обича, ще бъде обичан от Моя Отец, и Аз ще го обичам и ще му се явя ... Ако някой Ме обича, той ще пази Моето слово; и Моят Отец ще го обича, и Ние ще дойдем при него и ще направим Нашия дом у него“ (Йоан 14:21,23).
