За един светец да има самота е от най-дълбоко значение, защото тогава сърцето подновява познанството си с Господ Исус, Който единствен има достъп до най-самотните ни убежища. Когато сме напълно сами и отделени, Той обича да ни бъде спътник; това е, така да се каже, времето за Него да дойде, като лъч светлина, който прониква в тъмната пещера, където може; и за обитателя на пещерата никога светлината не е била по-ценена.
Вярвам, че има две неща, научени в самота, които не могат да бъдат придобити по друг начин – едното е, че виждам себе си отделен от всички и всичко, много необходимо нещо; а другото е, че виждам Господа в съвсем особена светлина, по единствен и уникален начин, отделен от всичко и всички. Неговата индивидуалност, благословено да е Неговото Име, ми се разкрива в самота по начин, по който никога не се разкрива в тълпа. Дж. Б. С.
