Служение с трайна стойност
„И Исус излезе и си отиде от храма; и учениците Му дойдоха при Него, за да Му покажат сградите на храма. А Той в отговор им каза: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам, тук няма да остане камък върху камък, който да не бъде съборен.“ (Матей 24:1-2 JND)
Учениците, със сърца, заети с външния вид на своето служение, посочиха на Господа величието на храма и комплекса от сгради около него. И все пак, Божият Дух работеше в сърцата им. По това време те не можеха да примирят перспективата, че техният Учител ще напусне тази земя, без да установи Своето царство. Тези красиви храмови сгради със сигурност щяха да имат място в Неговото управление тук на земята, мислеха си те.
Господ вече им беше казал, че ще бъде отхвърлен от фарисеите и старейшините и ще бъде разпънат. Те не разбраха какво им беше разкрил, но все пак бяха наясно, че нещо ще се случи. Господ напълно унищожи цялата им надежда, като отговори: „Нито един камък няма да остане тук върху камък.“ Храмът, на който се възхищаваха, трябваше да бъде разрушен.
Чували ли сме някога гласа на Господа относно нашето външно служение за Него? Ако нашето служение не е изява на Неговата личност, като плод на Неговата работа в нас, Неговата присъда е: То няма да трае; то е ваше, а не Мое. Господ беше напуснал храма. Неговото място сега беше отвън, където Той говореше на учениците Си за бъдещето. Толкова е важно светлината на бъдещето да осветява нашето ежедневно ходене и служение за Него. Павел разбра тази истина, пишейки на вярващите в Коринт за „моментното ... леко страдание“ (2 Коринтяни 4:17). Тези неща, които причиняваха болка, бяха леки, не тежки, за Павел, защото благословенията на бъдещето вече бяха наслаждавани в очакване. Какъв урок трябва да научим!
Господ ни насочва към това, което предстои. В тази светлина, или откровение, можем да оценим сегашното си състояние. Господ е близо сега. Скоро Той Сам ще дойде, за да ни отведе в Отцовския дом – място, където няма да има нощ!
— Клаас Рот
