Моят речник определя думата „приятел“ по следните начини: „Човек, привързан към друг чрез обич или уважение; познат; някой, който не е враждебен; някой, който подкрепя или насърчава нещо (като благотворителност).“ Исус каза това за приятелството: „Никой няма по-голяма любов от тази, да даде живота си за приятелите си. Вие сте Мои приятели, ако вършите всичко, което ви заповядвам. Вече не ви наричам слуги, защото слугата не знае какво прави господарят му; но Аз ви нарекох приятели, защото всичко, което чух от Моя Отец, ви го известих“ (Йоан 15:13-15 NKJV). Речникът ни дава денотацията (определението) на думата „приятел“, докато Исус ни дава нейната конотация (приложение).
Исус се е доказал като най-добрия приятел за нас, които бяхме Негови врагове. Как? Той умря, за да можем ние да живеем (Римляни 5:8). Ако трябваше да направим списък с многото характеристики на истинския приятел, бихме могли да измислим много варианти, но всички бихме се съгласили с тези основни качества: любов, лоялност, честност, отдаденост и наличност.
В Стария Завет Йонатан и Давид са примери за истински приятели (1 Царе 18:1-4; 2 Царе 1:25-26). В Новия Завет Господ Исус е примерът за най-истинския приятел. Много от нас имат добри приятели и Бог ни ги е дал. Но ако искаме истинско приятелство и ако искаме вярно приятелство, Христос е най-добрият приятел. Той е „приятел, който е по-привързан от брат“ (Притчи 18:24).
Приятелства от Стария Завет
Бог ни е дал приятелството като дар. В Своята безкрайна мъдрост Той е знаел, че ще имаме нужда от приятели, на които да се доверяваме. Да, ние имаме Него, но Той ни е дал и приятели, които може да използва, за да ни утешава. Библията ни дава много примери за прекрасни приятелства.
В Изход 33:11 четем, че „Господ говореше на Моисей лице в лице, както човек говори на приятеля си.“ Приятелите са близки; те често прекарват време с нас, разговаряйки лице в лице. Моисей имаше привилегията да бъде наречен приятел на Господа. Дали нашето отношение с Бога е такова, че Той може да ни нарече Свои приятели?
Когато цар Давид беше свален от Авесалом, Хусий дойде да го подкрепи: „И когато Давид стигна до върха на планината, където се покланяше на Бога – там беше Хусий архитецът, който го посрещна с разкъсана дреха и прах на главата си“ (2 Царе 15:32). Истинските приятели се утешават и подкрепят взаимно. Те скърбят, когато ние скърбим. Давид го убеди, че е по-полезен в Йерусалим: „И така, Хусий, приятелят на Давид, влезе в града. И Авесалом влезе в Йерусалим“ (2 Царе 15:37).
В 3 Царе 4:5 четем за „Завуд, син на Натан, свещеник и царски приятел.“ Приятелството няма ранг. Соломон, могъщият цар, имаше Завуд, духовния свещеник, за свой приятел. Дори могъщите хора се нуждаят от приятели. Ние се нуждаем от духовно зрели приятели.
Притчи 17:17 ни казва, че „приятел обича по всяко време.“ Виждаме много качества на истинското приятелство във връзката между Йонатан и Давид. В 1 Царе 18:1-4 душите им бяха „свързани“; това говори за близост. Имаше истинска любов; Йонатан „го обичаше като собствената си душа.“ Имаше жертва; Йонатан „свали дрехата, която беше на него, и я даде на Давид.“ Освен това четем как Йонатан имаше смелостта да защити Давид срещу неправедните претенции на Саул, баща си и цар (1 Царе 19:1-6). Приятелството прави това, което е правилно. Дано имаше повече приятелства като това на Давид и Йонатан.
Притчи 27:6 казва: „Верни са раните от приятел, но целувките на врага са измамни.“ Приятел ще ни каже истината за наше добро, дори ако това ни нарани нас и него. Истинските приятели ще ни наранят, за да ни излекуват. Имаме ли такива приятели? Нуждаем се от тях.
Предупреждение срещу безбожни приятели
Господ не иска да бъдем повлияни от безбожни приятели. Ако имаме приятели, които не познават Христос като свой Спасител, ние трябва да ги влияем за Него. В 2 Царе 13:1-22 четем за изнасилването на Тамар. Писанието ясно показва, че Амнон, полубратът на Тамар, е бил повлиян от своя приятел Йонадав (13:3-5). Йонадав е бил много хитър и е измислил схема, която е задоволила желанието на Амнон, но е довела до срама на Тамар. Амнон е знаел по-добре, но е послушал приятеля си и все пак я е изнасилил. Никога не трябва да се вслушваме в безбожния съвет на невярващи. Псалм 1:1-2 казва: „Блажен е човекът, който не ходи по съвета на нечестивите, нито стои в пътя на грешниците, нито седи на стола на присмивателите, но неговото наслаждение е в закона на Господа, и в Неговия закон той размишлява ден и нощ.“
Бог ни дава и предупреждение в книгата на Яков да не ставаме приятели със света: „Който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога“ (Яков 4:4). Бог не иска да бъдем приятели с този свят, защото той е покварена система. Не трябва да следваме светски принципи, въпреки че нашите светски приятели ни изкушават да го правим. Системата на света се управлява от Сатана.
Приятелства от Новия Завет
Има много примери за приятелства в Новия Завет, но най-запомнящите се приятелства са тези, включващи Господ Исус Христос и тези, с които Той се е сприятелил. Например, Той е бил приятел на Мария, Марта и Лазар (Йоан 12:1-3; Лука 10:38-42). Той е прекарвал време в техния дом и те са се възползвали много от Неговото приятелство. Той ги е учил и ги е обичал. Той ги е утешавал в трудни времена.
Той се сприятели с бирници и грешници, за да ги доведе до Бога (Матей 11:19). Той заяви Своето приятелство на Своите ученици: „Вие сте Мои приятели, ако вършите всичко, което ви заповядвам. Вече не ви наричам слуги, защото слугата не знае какво прави господарят му, но Аз ви нарекох приятели, защото всичко, което чух от Моя Отец, ви го известих“ (Йоан 15:14-15). Като ученици днес и ние сме призовани да спазваме Неговите заповеди. Трябва да е наша радост да ги спазваме заради всичко, което Той е направил за нас!
Приятелите споделят тайни, а Господ е споделил с нас тайните на Отчевия дом. В Своето Слово Той ни разкрива и тайните на бъдещите събития. Той дори ни казва за конкретния живот, който иска всеки от нас да живее за Него.
Джоузеф М. Скривън е бил прав, когато е написал химна „Какъв приятел имаме в Исус“ – един от най-великите химни на всички времена. Исус е бил състрадателен приятел на множества по време на Своето земно служение (Матей 9:35). Той ги е учил, хранил ги е, изцелявал ги е, утешавал ги е и е възкресявал мнозина от мъртвите.
Исус е Спасителят-Приятел, Който умря, за да можем ние да живеем. Той каза: „Никой няма по-голяма любов от тази, да даде живота си за приятелите си.“ Във въоръжените сили това се нарича върховна жертва. Докато войниците са поставени в такива обстоятелства извън техния контрол, Господ Исус доброволно даде живота Си не само за Своите приятели, но и за Своите врагове. Какъв приятел имаме в Исус! „Човек, който има приятели, трябва сам да бъде приятелски настроен, но има приятел, който е по-привързан от брат“ (Притчи 18:24). Исус е този приятел!
