Показване на нашата НАДЕЖДА
„Но осветете Господа Бога в сърцата си и бъдете винаги готови да дадете отговор на всеки, който ви пита за причината на надеждата, която е във вас, с кротост и страх, като имате чиста съвест, така че, когато ви клеветят като злосторници, да се засрамят онези, които лъжливо обвиняват добрия ви начин на живот в Христос.“ (1 Петрово 3:15-16 KJV)
Наставленията на Петър в 1 Петрово 3:15-16 са толкова здравословно практични, особено когато си спомним, че идват от някой, който е познавал както успеха, така и провала в християнския път. Неговите послания наистина са пастирски, насърчителни думи от пастир, който се грижи за овцете. В тези стихове той се позовава на страданието, което се нанася на християните заради праведността, и че не трябва да се страхуваме, защото нищо не може да навреди на Господните, тъй като Неговите уши са винаги отворени за тяхната молитва.
Пред лицето на неразбиране и опозиция трябва ли тогава християнинът да се изгражда със смелост, която силно ще проправи пътя му в света? Напротив, Петър ни казва да „осветим Господа Бога в сърцата си и да бъдем винаги готови да дадем отговор на всеки, който ни пита за причината на надеждата, която е във вас, с кротост и страх.“ Тук „страх“ буквално означава „почит“. Петър ни казва да правим две неща – да осветим Бога в сърцата си и да бъдем готови да дадем отговор относно нашата надежда – с отношение на кротост и почит.
В днешния свят нашата оценка за истински християнин е станала объркана. Първото изискване за истинския вярващ е да освети (отдели) Бога в сърцето си. Това е основно за истинско свидетелство. Ние поставяме твърде голям акцент върху думите си. Възможно е да цитираме томове от Писанието, но ако Бог не е отделен в сърцата ни, ако не водим благочестив живот, нашето свидетелство ще бъде безплодно. Сърцата ни трябва да бъдат чисти, привързаностите ни пречистени, душите ни очистени от замърсяванията на егоизма и нечестността, преди да можем да носим Неговото свидетелство на тези около нас.
Петър не казва че трябва да сме готови да разказваме на всеки човек за надеждата, която е в нас. Но трябва да сме винаги готови да дадем отговор на всеки, който пита. Може би причината, поради която толкова често трябва да се отклоняваме от пътя си, за да разказваме на хората за нашата християнска вяра, е защото те виждат толкова малка разлика между нас и невярващите. Ако вървим повече в съответствие с примера на нашия Господ, тези около нас биха били любопитни да разберат какво кара един мъж или жена да води благочестив живот. Тогава те биха попитали, а ние трябва да сме готови да отговорим. Нашият отговор би се отнасял до надеждата, която е в нас. Нашата блажена надежда е фарът, който свети с увереност през мрака на този свят. Неговата светлина в сърцата ни е създала динамиката да водим живот на преданост и благочестие.
Забележете също, че това ярко свидетелство за блажената надежда не се предава с академичното разсъждение, нито със самоутвърждаването на учен теолог, а „с кротост и страх“ или почит. Смирението е основното изискване за ярко свидетелство. Освен това трябва да има почит в сърцето към Бога.
След това, за да не си правим големи идеи относно нашето християнско свидетелство, Петър продължава да казва: „Като имате чиста съвест, така че, когато ви клеветят като злосторници, да се засрамят онези, които лъжливо обвиняват добрия ви начин на живот в Христос“ (1 Петрово 3:16). Докато размишляваме върху тези идеали, които Петър ни поставя, сме склонни да се чувстваме много амбициозни да светим ярко в свидетелството на нашия Господ. Не можем да започнем от върха; трябва да започнем с основното. Чистата съвест е необходимото изискване, върху което изграждаме структурата на благочестивия живот, на яркото свидетелство или на отговора относно надеждата в нас.
Как да получим чиста съвест? Като правим това, което е правилно. Честността е първата стъпка към успешен християнски живот. Това не означава просто да плащаме сметките си или да изпълняваме ежедневните си задължения. Означава да следваме Господа в истински смисъл, защото Той винаги е бил честен. Когато фарисеите попитаха: „Кой си Ти?“, Той им каза (Йоан 8:25). Като бъдем като Него, ние поддържаме чиста съвест.
Но какво се случва, когато, въпреки всичко, което правим, някои все още говорят зло за нас? Имаме Божието уверение, че ако продължаваме да правим добро, тези, които лъжливо ни обвиняват, ще бъдат засрамени. Тук отново е щастливото уверение, че Господ е на трона и тези, които лъжливо говорят зло за нас, в крайна сметка ще бъдат засрамени, а името на Христос ще бъде поддържано. Нека тогава се стремим да бъдем практични християни, които показват своята надежда чрез своето поведение.
