Разграничаване на разликата
Разграничаване между Израел и Църквата
Искрените вярващи често могат да не са съгласни в разбирането си за дадена библейска тема. Една такава област на потенциално несъгласие е свързана с това как обясняваме разликата между Израел и Църквата. Има ли всъщност разлика? Мнозина казват, че няма, твърдейки: „В старозаветни времена израилтяните бяха Божият избран народ, но те се провалиха и бяха изселени. Затова Бог ги е отхвърлил и е създал ново тяло от хора, съставено от евреи и езичници, известно като Църквата. Израел съществува днес като светска нация, но нищо повече. Той няма по-нататъшно място в Божиите цели.“
Как може да се противодейства на този вид разсъждения? Заменила ли е Църквата Израел в Божиите цели? Прехвърлени ли са сега изцяло на Църквата Неговите обещания, които бяха дадени на Израел в Стария Завет? На такива въпроси трябва да се отговори, но няколко страници не позволяват дълъг отговор. Ние вярваме, че Библията ясно разграничава Израел и Църквата и бихме искали да обясним тази гледна точка. Като започнем, може би трябва да попитаме: „Как е възникнало такова объркване?“
Някои прости примери
Въпреки че някои библейски преводи са точни, надеждни и достоверни, трябва да сме наясно, че не всяка дума е част от оригинала. За да помогнат на читателите, някои библейски преводачи са добавили заглавия. В много случаи те могат да бъдат полезни, за да ни помогнат да идентифицираме темата на дадена глава, но това не винаги е така. Някои издания на Библията на крал Джеймс съдържат добронамерени, но подвеждащи заглавия. Например, над Исая 43 може да намерите обобщението: „Бог утешава Църквата със Своите обещания.“ Откриващите стихове на Исая 43 ясно не се отнасят до Църквата от Новия Завет. В Исая 43:1 Господ се обръща към „Яков“ и „Израел“ – и двете трябва да се разбират в техния контекст. Последната страница на Исая в някои Библии съдържа обобщаващото заглавие: „Събирането на всички народи в една църква.“ Отново, контекстът се отнася до Йерусалим (66:10) и няма нищо общо с Църквата от Новия Завет. Въпреки това, някой, който чете Исая, може да повярва на тези заглавия без въпроси и по този начин да размие разликата между Израел и Църквата.
Още един пример може да илюстрира грижата, която трябва да се проявява при боравенето с Божието Слово. В Деяния 7:38 (KJV) Стефан се позовава на „църквата в пустинята“ в обръщението си към еврейските водачи. Полето в някои Библии предлага „събрание“ като алтернатива – и това е за предпочитане пред „църква.“ Новозаветната Църква не е съществувала, когато Моисей е водил израилтяните през пустинята, както ще видим.
„Ще съградя Моята Църква“
Винаги е изключително полезно да открием къде даден израз е използван за първи път в Писанието. В Матей 16:18 намираме първото споменаване на Църквата в Новия Завет. Симон Петър е изрекъл забележително изповедание в отговор на въпроса на Господа (ст. 15): „Но вие кого казвате, че съм Аз?“ Думите на Петър прозвучали с убеждение: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (ст. 16). Признавайки, че Петър е могъл да изрече такова изповедание само чрез божествено откровение, Господ Исус заявил: „Ти си Петър, и на тази скала ще съградя Моята Църква“ (ст. 18).
Тези думи са жизненоважни за разбиране. Първо, отбелязваме, че Църквата все още не е съществувала. Господ Исус е използвал бъдеще време, когато е говорил за нейното изграждане: „Ще съградя Моята Църква.“ Второ, Църквата ще бъде Негова – защото Той е говорил за „Моята Църква.“ Трето, Той сам ще съгради тази Църква. „Скалата“, върху която ще бъде съградена, не е личността на Симон Петър, а неговото изповедание. Ако Църквата беше съградена върху Петър, никога не бихме могли да разберем значението на думите на Господа „портите адови няма да ѝ надделеят“ (ст. 18), защото Петър беше смъртно, грешно човешко същество (виж Лука 5:8, 22:61-62)! Тези думи на Господ Исус Христос са важни, защото ясно показват, че Църквата, която Той щеше да съгради, не е същата като Израел.
Римляни 9–11
Посланието на Павел до Римляните е шедьовър в разгръщането на посланието на евангелието. Още първият стих се отнася до „Божието благовестие“ (1:1), което Павел обичаше да проповядва. Римляни 1:16 ясно показва, че посланието за спасение трябва да бъде проповядвано „първо на юдеина, а също и на гърка.“ Деяния 1:8 разкрива програмата на Господа за евангелизация след Неговата смърт и възкресение, като посланието първо е проповядвано в Йерусалим, преди в крайна сметка да бъде отнесено до най-отдалечените краища на земята. Четейки Деяния, научаваме за раждането на Църквата на Петдесетница, когато е образувано ново тяло от вярващи хора, обитавано от Светия Дух (2:1-4). В подчинение на Господната заповед, апостолите разнесли посланието за спасение в постоянно разширяващи се кръгове. Първоначално Църквата се състояла изцяло от еврейски вярващи, но с течение на месеците се прибавял все по-голям брой езичници.
Павел се радваше да проповядва евангелието, но началните стихове на Римляни 9 разкриват „голямата тежест и непрестанна скръб“, които оставаха в сърцето му, когато мислеше за собствения си народ по плът (ст. 2). Той знаеше за тяхното наследство и минали благословения, но копнееше за тяхното спасение. Защо бяха толкова ослепени за посланието на спасението? Отхвърлил ли ги е Бог завинаги (11:1)? Тези три глави – Римляни 9, 10 и 11 – трябва да се четат внимателно. Бог в Своята мъдрост е позволил частична „слепота“ да засегне Израел, за да може посланието за спасение да достигне до езичниците (ст. 25). Но Бог не е приключил със Своя земен народ! За да подкрепи идеята, че Църквата замества Израел, човек трябва напълно да преинтерпретира термините, които Павел е използвал, и да предположи, че когато е говорил за „Израел“, той изобщо не е имал предвид Израел!
Земна или небесна съдба
Четенето за Израел в Стария Завет и след това четенето за Църквата в Новия Завет веднага представя контраст. Израел беше нация, която притежаваше специфична географска територия. Земята, заета от Израел, принадлежеше на нацията и беше дадена на народа от Бога. Ако нацията се подчиняваше на Бога, тя щеше да се радва на Неговата благословия в тази земя.
Църквата, описана в Новия Завет, едва ли би могла да бъде по-различна. За разлика от своя старозаветен аналог, Църквата ни е представена като тяло от хора с небесна съдба. Църквата не принадлежи на този свят и следователно не ѝ е обещано бъдеще тук. В молитва към Своя Отец, Господ Исус изрази личното Си желание Неговият народ да бъде с Него на небето за вечността (Йоан 17:24). Господ Исус „даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от този настоящ зъл свят“ (Галатяни 1:4). Вярващите са преди всичко небесни граждани, които очакват идването на Господ Исус Христос, когато ще бъдат променени и направени годни за слава (Филипяни 3:20-21).
Старият Завет представя Израел като съпруга на Йехова, омъжена за Него и наслаждаваща се на земята, която Той им е дал (Исая 62:4). Новият Завет представя Господ Исус като Младоженец и Църквата като Негова невяста. В съответствие с особеностите на традиционна източна сватба, Младоженецът ще се върне и ще отведе Своята невяста в дома на Своя Отец. За разлика от всичко, разкрито за Израел, на Църквата не е обещан дом на земята. По-скоро Новият Завет свързва Църквата с Христос и с небето.
Неизпълнени пророчества
Трябва да се разгледа още едно убедително разграничение между Израел и Църквата. Вече накратко проследихме аргумента на Павел в Римляни 9–11, където той разкрива как Бог е отделил Израел в настоящия момент. Други Писания обаче ясно показват, че Бог отново ще се заеме с Израел.
На Даниил е показано бъдещето на неговия народ под формата на „седемдесет седмици“ или седемдесет седемгодишни периода. Можем да намерим това завладяващо пророчество в Даниил 9:24-27. Пророчеството се отнася до „твоя народ“ и „твоя свят град“ и ясно се отнася до буквалния град Йерусалим, който е конкретно идентифициран. На Даниил са казани две определящи дати. Първата е „заповедта за възстановяване и изграждане на Йерусалим“, а втората е свързана с „Месия Княза“. Предвиден е период от 69 „седмици“ или 483 години (69x7=483) между тези две отправни точки. 69-те „седмици“ ще завършат с отсичането на Месията в смърт. Пророчеството на Даниил обаче не обхваща 69, а 70 седемгодишни периода. Последният седемгодишен период все още не е изтекъл.
Когато сравняваме Даниил с Откровение, откриваме допълнителни препратки към този седемгодишен период, който е разделен на две равни части от по три и половина години. Втората половина на този период понякога е посочена като обхващаща 42 месеца и е известна като „голямата скръб“. Това ще бъде време на несравнимо страдание на тази земя, тъй като Божият гняв ще се излее върху невярващите, и особено върху Израел. Този период ще бъде известен като „времето на Якововата скръб“ (Еремия 30:7). Той ще завърши, когато Господ Исус се върне от небето на Елеонския хълм и се представи като Избавител на Своя земен народ (Захария 14:4).
Как може да се приспособи това?
Обясняването на причината за неизпълнените пророчества няма да бъде просто, когато не успеем да разграничим Израел и Църквата. Важно е да бъдем последователни в обясняването на значението на Писанието. Да признаем, че миналите изпълнени пророчества, отнасящи се до Израел, са били изпълнени буквално трябва да ни накара да очакваме, че неизпълнените пророчества също ще бъдат изпълнени буквално. Въпреки това, тук тези, които объркват Израел и Църквата, не успяват да бъдат последователни. Вярването, че Църквата е заменила Израел, изисква пророчествата, отнасящи се до Израел, да бъдат разбирани по различен начин. Вместо да имат буквално изпълнение, те сега са одухотворени. Това, разбира се, въвежда произволно разграничение и изисква извършването на някаква умствена гимнастика.
Вместо да прибягваме до противоречиви методи на тълкуване, трябва да приемем, че Израел и Църквата не са едни и същи същности. Израилтяните бяха Божият народ в старозаветни времена. Господ Исус се роди сред тях и дойде при тях като техен Месия, но те Го отхвърлиха. Малко преди да отиде на кръста, Господ Исус плака над Йерусалим и обяви, че неговите жители няма да Го видят отново до момента, когато ще заявят: „Благословен е Този, Който идва в името Господне“ (Матей 23:39). Царят на юдеите беше разпнат – но всичко това беше според Божията мъдрост и цели, както обясни Петър на Петдесетница (Деяния 2:23). Чрез отхвърлянето на техния Месия от Израел, евангелието е отишло при езичниците.
В настоящия момент Бог спасява отделни хора – независимо дали евреи или езичници – въз основа на тяхната вяра в Господ Исус Христос. Тези, които вярват в Него, са обитавани от Светия Дух и стават членове на тялото Христово. Когато Господ Исус се върне във въздуха, тези, които принадлежат на Него, ще бъдат грабнати, за да се срещнат с Него в облаците и ще отидат да бъдат завинаги с Господа (1 Солунци 4:16-17). Това ще доведе до края на църковната епоха. След това Бог ще възобнови Своите отношения с Израел и споменатият в Писанието седемгодишен период ще изтече, кулминирайки в личното завръщане на Христос на земята и Неговото царуване.
Важно е да се борави правилно с Писанието и да се намерим „правилно разпределящи словото на истината“ (2 Тимотей 2:15). Разликите винаги трябва да се разграничават. Няма нужда да се усложняват истините на Божието Слово. Бог е най-добрият тълкувател на Своето собствено Слово и ние трябва да Му позволим да го направи ясно за нашите сърца.
