Божественото качество на ЛЮБОВТА
„Правете любов, а не война!“ беше американски контракултурен лозунг от 60-те години, популяризиран от антивоенни активисти. Освен сексуалните си нюанси, идеята беше, че трябва да обичаме всички, а не да се бием с тях. Това е страхотна теория, но тя се проваля, когато бъде подложена на изпитанието на реалността, особено ако хората, които „обичаме“, преминат границата и вземат това, което имаме, за себе си! Авторите на песни през годините са създали изобилие от „любовни песни“, които раздвижват емоциите и предизвикват у слушателите съчувствен отговор. Какво е това в темата за любовта, което ни привлича толкова силно като хора? С нея процъфтяваме; без нея вехнем.
Нека разгледаме какво е казал апостол Павел за любовта в 1 Коринтяни 13, в контекста на християнския живот и нашето взаимодействие с другите. Думата, преведена като „любов“ в тази глава, е гръцката дума агапе. Тя се използва широко в 1 Йоан 4 във връзка с Бога, включително фразата „Бог е любов“ (1 Йоан 4:8,16 NIV). Следователно можем да заключим, че любовта агапе има божествено качество.
Значимост на любовта (13:1-3)
Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм само звънтящ гонг или дрънчащ кимвал. Ако имам дар пророчество и мога да разгадая всички тайни и всяко знание, и ако имам вяра, която може да премества планини, а любов нямам, аз съм нищо. Ако раздам всичко, което притежавам, на бедните и предам тялото си на пламъци, а любов нямам, нищо не печеля.
Животът, както го познаваме, е много „ако“, и тази глава започва с четири „ако“, разделени в три категории. (KJV, NKJV използват „макар“, по-новите преводи използват „ако“.) Първо Коринтяни 12 се занимава с единството на Христовото тяло чрез разнообразието от дарби. Тук Павел се фокусира върху някои от тези дарби, свързани с любовта.
Коринтяните говореха на езици (езици в 1 Коринтяни 14), мислейки, че те са индикация за дейността на Светия Дух сред тях. Дарбата на езиците беше дадена на Петдесетница като знак за невярващите (Деяния 2:11; 14:22), за да ги насочи към Христос. В Писанието „езици“ винаги се отнася до говорими, известни езици; те всъщност бяха за интелигентна комуникация. Въпреки това, независимо дали се говори на екзотични човешки езици или на авторитетните езици на ангелите, без проявление на любов те са просто звук без значение, шум без комуникация, досадни прекъсвания на нашия мисловен живот.
Пророчеството е говорене на Божия ум, независимо дали е вечна разкрита истина или навременно служение за момента. Някои коринтяни бяха надарени с пророчество. Разбирането на тайни и общото знание бяха черти, много възхищавани от коринтяните, които бяха надарени както с „говорене“, така и с „знание“ (1 Коринтяни 1:5).
Вярата е същността на християнския живот и демонстрацията на неговата реалност. Без вяра не можем да се приближим, да бъдем приети от или да угодим на Бога (Евреи 11:1-6). Исус учеше, че достатъчно вяра може да премести планина (Матей 17:20).
Ето още един поглед върху тези атрибути: пророчеството се занимава с Божия ум; тайните с Божията интелигентност; знанието с Божията истина; и вярата с Божията сила. Забележете, че в 1 Коринтяни 13:2 Павел казва „всички тайни и всяко знание и ... вяра, която може да премества планини“ – с други думи, тези дарби в пълна мярка! Но дори и така, Павел казва, че без любов „аз съм нищо.“
Правителствата по света имат хранителни програми за своите бедни – често голяма част от националните бюджети. Също така има много служения, посветени на осигуряването на храна за гладните в различни страни. Те се поддържат от доброволни дарения. Исус каза, че „бедните винаги ще имате при себе си“ (Марк 14:7).
В Старозаветния закон бяха направени разпоредби за бедните. Земеделците трябваше да оставят част от реколтата в ъглите на нивите си, за да я събират бедните (Левит 23:22). Израел беше семейна общност и всички трябваше да се грижат за своите роднини. Даването на това, което имам, за нуждите на другите е похвално според Закона; даването на всичко , което имам, е монументално, надхвърлящо Закона; и даването на живота си в мъченичество е върховната жертва. И все пак Павел пише, че без любов „нищо не печеля.“ По същество Павел ни казва, че е от съществено значение любовта да придружава тези различни дарби; да ги „даваме“ без любов е студено и безсмислено – то е „нищо.“
Проявление на любовта (13:4-7)
Любовта е дълготърпелива, любовта е милостива. Тя не завижда, не се хвали, не се гордее. Не е груба, не търси своето, не се дразни лесно, не държи сметка за злото. Любовта не се радва на неправдата, а се радва на истината. Тя винаги защитава, винаги вярва, винаги се надява, винаги устоява.
Атрибутите на любовта в стихове 4-7 са смирение и безкористна, жертвена грижа за благосъстоянието на другите. Когато замените „Христос“ за всяко споменаване на думата „любов“, получавате точна картина на любовта в действие. За да видите как се справяте в тези стихове, поставете вашето име вместо „любов“ в този пасаж. Това е смиряващо!
Постоянство на любовта (13:8-10)
Любовта никога не престава. Но където има пророчества, те ще престанат; където има езици, те ще замлъкнат; където има знание, то ще отмине. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, несъвършеното ще изчезне.
Докато пътувах наскоро, бях принуден да търпя неравни пътища заради строителство. Колко щастлив бях да видя табела, която гласеше: „Пътното строителство е завършено.“ По-малко от 50 мили по-късно друга табела казваше: „Пътно строителство предстои.“ Заключих, че пътното строителство никога не е завършено, докато пътищата се използват!
Нищо в този живот не е постоянно; всичко се нуждае от ремонт рано или късно. Физическите обекти остаряват и се влошават до степен на неефективност. Медицинският прогрес постоянно разкрива нови области на невежество. Научната „истина“ се заменя сама в редовни цикли, тъй като учените откриват все повече и повече. Социалните и психологически техники се променят с всяко поколение. Технологиите се обновяват с бясна скорост, правейки остарели концепциите и инструментите, които бяха авангардни само вчера.
Но какво да кажем за любовта? Тя никога не се проваля, никога не остарява, никога не излиза от мода, никога не става неефективна – нито в този живот, нито в следващия. Любовта никога не престава. Тя е безвремие! Вечна! „Бог е любов“ и „любовта идва от Бога“ (1 Йоан 4:8,7).
Пророчествата (говоренето на Божия ум), в сравнение, ще се провалят. Значението на този глагол е „да бъде унищожен, премахнат, отменен, направен бездействен или неработещ, анулиран.“ Ще дойде време, когато пророчествата вече няма да са необходими, нито ще се използват. Те ще изминат своя път и ще свършат. Това не е така с любовта.
Езиците (дарбата да се говори на чужди езици, непознати за говорещия) ще престанат. Ще дойде време, когато те няма да се използват. Тъй като те бяха дадени като знак за невярващите, когато Светият Дух дойде (Деяния 2:4 – на евреите; Деяния 10:44-46 – на езичниците; и Деяния 19:6 – на учениците на Йоан), много християни смятат, че те вече са престанали, след като са постигнали целта си. Но любовта продължава.
Знанието ще „изчезне“. Това е същата дума, използвана по-рано за пророчествата. Знанието вече няма да е необходимо като такова и ще свърши. Но любовта остава. Знанието и пророчеството в момента са непълни, частични. В тази сцена ние постоянно се обогатяваме в мислите и знанието за Бога, тъй като Той ни разкрива Себе Си и Своите цели малко по малко, според нашата ограничена способност да ги поглъщаме и разбираме.
Въпреки това, идва време (всъщност вечността, която изобщо не е време!), когато ще настъпи пълнота и съвършенство. Ще влезем в нашето вечно състояние и ще бъдем напълно зрели – като Него (1 Йоан 3:2). Непълното, частично знание и разбиране за Бога, постепенно разкривано чрез Неговия Син Исус Христос, ще бъде изместено от пълнота и съвършенство. Няма да има повече човешки ограничения в тези области – те ще бъдат премахнати, прекратени, унищожени.
Превъзходство на любовта (13:11-13)
Когато бях дете, говорех като дете, мислех като дете, разсъждавах като дете. Когато станах мъж, оставих детските си навици зад себе си. Сега виждаме само слабо отражение като в огледало; тогава ще видим лице в лице. Сега знам отчасти; тогава ще знам напълно, както и аз съм напълно познат. И сега остават тези три: вяра, надежда и любов. Но най-голямата от тях е любовта.
Тази глава завършва с илюстрации на този преход от едно състояние към друго. Хората обичат децата заради техните печеливши маниери и зависимост от по-възрастните. Забавно е да ги гледаш, особено докато растат през детството, винаги учат и прилагат новопридобитите си знания. Понякога виждаме дете, чието развитие спира на определено ниво. Колко тъжно! Докато детското поведение е сладко при дете, то не е толкова забавно при възрастен. Някои майки казват: „Иска ми се детето ми да може да остане такова завинаги!“ Но те биха били разочаровани, ако това беше така.
Бог също очаква децата Му да пораснат. Трябва непрекъснато да „растем в благодатта и познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ (2 Петрово 3:18). Трябва да напредваме в говора, разбирането и мисленето си от деца до възрастни. Трябва да изоставим детските си навици, когато сме напреднали отвъд тях. Това илюстрира нашия напредък от частичното сега към пълното по-късно. Друг пример е сравнението между гледане на нечий образ „несъвършено ... в огледало“ и виждане на този човек лице в лице „с перфектна яснота.“ Преминаваме от просто подобие към ярка реалност. Такъв е преходът от частичното към пълното. Последен пример е този на ограниченото знание в сравнение с пълното знание, което идва само от Бога. Тогава ще знам, както Той ме познава сега. На човешко ниво виждаме, че всяко дете действа според мъдростта и знанието, които има. Но то постоянно натрупва както мъдрост, така и знание, и действията му придобиват по-голяма интелигентност с времето. В този живот никога няма да постигнем пълно знание или мъдрост. Но нашето вечно състояние ще ни доведе до завършеност и съвършенство!
„Вярата е същността на нещата, на които се надяваме, доказателството за неща, които не се виждат“ (Евреи 11:1). Вярата е да се държим за Бога и Неговите обещания, вярвайки, че Той ще направи това, което казва. Вярата е да се доверим напълно на Бога, осъзнавайки, че Той може да се грижи за нас по-добре, отколкото ние можем за себе си. Вярата вярва в това, което не може да види. Ако имам нужда от медицинска помощ, вярата ми позволява да се доверя на лекар да се погрижи за нуждата ми, вярвайки, че той знае как да ми помогне по-добре, отколкото аз мога да си помогна.
Надеждата е увереността в това, което все още предстои. Надеждата ни вдъхновява да постоянстваме, знаейки, че предстои нещо по-добро. Надеждата може да ни държи в движение въпреки всички трудности. Ако лекарят ми каже, че кракът ми е счупен, това може да ме обезкуражи. Диагнозата не вдъхва надежда. Но ако той ми каже, че с усилие мога да ходя отново след шест месеца, това ми дава нещо, за което да живея и да работя. Вярата, надеждата и любовта пребъдват в настоящия момент. Вярата и надеждата ще се изпълнят, когато достигнем нашето вечно състояние. Невидимото ще бъде видяно и нашите бъдещи очаквания ще се реализират.
В небето вярата и надеждата вече няма да са необходими; те ще са изпълнили целта си. Но какво да кажем за любовта? Тя е вечната връзка, която ще ни обединява през цялата вечност. Тя никога няма да свърши, никога няма да бъде изместена. Тя ще бъде атмосферата на небето, същността на самия Бог, обгръщаща ни, докато Му се покланяме и Му се наслаждаваме, както и на нашия Спасител, Господ Исус Христос – заедно завинаги с всички други вярващи.
Целта на 1 Коринтяни 13 не е да обезкуражи използването на дарбите, а да потопи тяхното използване в практическа любов. Любовта е това, което ги прави ефективни и полезни (Ефесяни 4:15-16). Какво благословение е да осъзнаем тази любов точно сега – да се наслаждаваме на Божията любов сега, да връщаме тази любов на Бога и един на друг. Когато правим това, ние сме в контекста на небето дори сега!
