Божествени титли в Новия завет
Когато стигнем до Новия завет, дишаме атмосфера, различна от тази на Стария завет. Тогава беше време на сенки, когато се чуваха чудните пророчества за идващия Христос. Сега имаме светлината на Бог, напълно разкрита в нашия Господ Исус Христос. Ние знаем за Неговото действително влизане в този свят, за Неговото чудно свидетелство и откровение за Бог, за Неговия чуден живот, за Неговата изкупителна смърт и възкресение и прославление. Колко славно е, че Той, Който дойде в този свят, донесе светлината на Божията любов на грешния човек – „любов“, която един писател описва като „безкрайна по мярка, вечна по продължителност, всемогъща по сила, неизменна по характер, всепроникваща в присъствието си и надминаваща познанието“.
Бог
За разлика от Стария завет, където има няколко имена на Бог в Неговото същностно Битие, Новият завет има само едно име, превод на гръцката дума Теос. Различните имена на Бог в Новия завет обозначават относително положение, като например Отец по отношение на Сина. Бог е:
- Дух (Йоан 4:24),
- живият Бог (1 Тимотей 3:15),
- истинският Бог (1 Солунци 1:9),
- способен (2 Коринтяни 9:8),
- верен (1 Коринтяни 1:9),
- Бог на надеждата, мира, всяко утешение, търпение и утеха (Римляни 15:13; Евреи 13:20; 2 Коринтяни 1:3; Римляни 15:5; 2 Солунци 2:16), и
- любов (1 Йоан 4:16).
„На единия премъдър Бог, нашия Спасител, да бъде слава и величие, господство и власт, и сега, и завинаги“ (Юда 25).
Това име на Бог (Теос) се среща над 1200 пъти в Новия завет. Осем пъти то се използва за обозначаване на боговете на езическия свят или на изтъкнати хора. Например, Йоан 10:34 говори за „богове“, цитирайки Псалм 82:6-7, където Бог е видян сред силните, но им казва, че ще умрат като хора, защото са само хора. В противен случай, Бог (Теос) неизменно се превежда като Бог.
Бог е представен по два начина: (1) действащ в благодат, „благоприятната година Господня“ (Исая 61:2) или (2) действащ в управление, „денят на отмъщението на нашия Бог“ (Исая 61:2). Забележете, че благоприятната година Господня, дългите, проточени дни на благодатно чакане на човека за неговото благословение, се сравнява с „деня на отмъщението на нашия Бог“, кратките часове, в които ще бъде отсъдена присъда на всеки човек. „Благоприятната година Господня“ вече е продължила 2000 години и все още Бог се бави в благодат над безбожен свят. Но денят на съда трябва да дойде и знаците ни казват, че този ден не е далеч. „Господ е милостив и пълен със състрадание, бавен на гняв и велик в милост“ (Псалм 145:8).
Отец
Това е най-неизразимото име на Бог. По най-уникален начин то е във връзка със Сина, нашия Господ Исус Христос. Това е връзка, която Той не споделя с никого. Винаги е имало Отец и Син, „единородният“ [гръцки: моногенес] Син Божи (Йоан 3:16). Някой е казал: „Животът – Отец от цяла вечност го дава; Синът от цяла вечност го получава.“ И винаги е имало Светия Дух. Тримата споделят Своята Божествена слава с никой друг.
Но колко прекрасно е, че вярващите в Господ Исус Христос са Божии деца и могат да Го наричат Отец. Каква радост трябва да е изпълнила сърцето на блажения Господ, когато възкръснал и триумфиращ, Той изпрати посланието чрез Мария Магдалина до Своите ученици, казвайки: „Иди при Моите братя и им кажи: „Аз се възкачвам при Моя Отец и вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог““ (Йоан 20:17).
Какво славно послание! Ние, вярващите, сме видени във връзка с Бог като Отец в съюз с нашия блажен Господ. Божественият живот ни е предаден, станал възможен чрез изкупителното дело на нашия Господ на кръста. Четем: „В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати Своя единороден Син в света, за да живеем чрез Него“ (1 Йоан 4:9).
Ние сме станали участници в божествената природа, но не като сме издигнати до нивото на божество, защото това никога не би могло да бъде. Ние не сме всемогъщи, всезнаещи или вездесъщи [всесилни, всезнаещи или навсякъде присъстващи]. Все пак споделяме моралните качества на божествения живот, като любов, чистота, състрадание, святост и праведност; всичко това, докато притежаваме природа, която може да общува с Бог.
Забележете от Йоан 20:17, че нашият Господ, изпращайки това чудно послание до Своите братя, внимава да посочи, чрез самото формулиране на посланието, Своето превъзходство, което всички ние с радост признаваме. Той не каза „нашия Отец“, но внимателно разграничи между „Моя“ и „вашия“. Той не се срамува да ни нарича братя, но помнейки кой е Той и какво е направил за нашето вечно благословение, би било съвсем неуместно да Го наричаме „нашия по-голям Брат“. Нека се придържаме към формулировката на Писанието и да проявяваме това дълбоко благоговение, което ни подобава, докато се радваме на чудната връзка, която сме призовани да се наслаждаваме. Колко чудно е, че Бог изпрати Своя Свети Дух в сърцата ни, за да можем с увереността на деца да викаме: „Авва Отче“ (Галатяни 4:6). [Авва е арамейска дума за баща, използвана от бебета и може благоговейно да се преведе като „Татко“.]
Четем: „Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца, и ако сме деца, то и наследници – наследници на Бог и сънаследници с Христос“ (Римляни 8:16-17).
Свързани мисли, споделени от Уолтър Скот
(адаптирано от „Наръчник на Библията“)Отец
Божественото откровение към патриарсите е било като „Всемогъщия Бог“, към Израел като „Йехова“, докато към християните е „Отец“ – отличителното новозаветно название. Името се среща само по себе си или във връзка с други названия около 300 пъти в новозаветните писания. Заслужава да се отбележи, че Исус само веднъж директно се е обърнал към „Бог“ като такъв (Матей 27:46); Той често е говорил за Бог, но с това едно изключение, Той винаги директно се е обръщал към „Отец“. От многото божествени имена и названия няма по-пълно с утеха или по-трогателно за сърцето от това на „Отец“. За християнина то е израз на тази особена връзка и мярка на блажена близост, която всеки вярващ заема, основана на извършеното изкупление. Един евреин, колкото и благочестив да е, не би могъл директно да се обърне към Йехова като свой „Отец“. „Както баща жали децата си, така Господ жали онези, които се боят от Него“ (Псалм 103:13). „Отец“ е езикът на бебето в Христос (1 Йоан 2:13), викът на Духа във вярващия (Римляни 8:15) и име което говори за любов и връзка, познати и наслаждавани само от практически [как се държи] отделените светии (1 Йоан 2:15-16). В тези любими глави на Йоан 13-17, съдържащи предсмъртните наставления на Христос и в които ни е даден Неговият ум за утеха и полза през целия период на този настоящ интервал на благодат, името „Отец“ с неговите местоимения се среща над 100 пъти. Молитвата на слава е отправена към Бога на Исус Христос (Ефесяни 1:17-23); докато молитвата на любов към Отец на Исус Христос (Ефесяни 3:14-21). „Нашият Отец“ не е езикът на Исус и Неговите ученици, както някои са предполагали, а само на последните. „Моят Отец“ е било изречено единствено от Исус. „Моят Отец“ и „Вашият Отец“ (Йоан 20:17), докато поддържа специалната благословеност на вярващия, ясно отбелязва превъзходното място на Исус. Всички дисциплинарни действия (Евреи 12:9-10), поведение и живот (1 Петър 1:14-17), общение (1 Йоан 1) и възстановяване на душата (1 Йоан 2:1) се отнасят до „Отец“. Също така грижата на Отец (Лука 12:30), любовта (Йоан 16:27), благодатта (Матей 5:45-48), добротата (Матей 7:11), думите (Йоан 17:8) и свидетелството (Йоан 17:14) формират, поддържат и утешават душата на светия в неговия ежедневен живот. Но докато „Отец“ е името, което, може би преди всички други, раздвижва чувствата и събужда най-нежните емоции на сърцето, трябва да се има предвид, че името е било напълно обявено едва след като изкуплението е било извършено, след като Божият гняв се е излял върху Исус на кръста.
Очаквайте продължението на тази поредица следващия месец.
