Въпросът, който трябва да си зададем
„Но ще приемете сила, когато Светият Дух дойде върху вас; и ще бъдете Мои свидетели.“ — Деяния 1:8 NKJV
„А когато дойде Утешителят... Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене.“ — Йоан 15:26
Някои казват, че Деянията на апостолите всъщност трябва да се наричат Деянията на Светия Дух. И аз мога да разбера защо, особено ако вземем предвид присъствието на Духа в Деянията. В края на краищата, Той е споменат пряко над 50 пъти в тази книга като „кръщаващ“ или „изпълващ“ или „водещ“ вярващите. И ако преброим косвените доказателства за Неговата работа, Той се появява още по-често. Въпреки това, мисля, че би било непоследователно с целта на Светия Дух да привлича вниманието към Себе Си, особено като книгата е кръстена на Него.
Когато Духът беше изпратен, Той дойде от Отца, за да свидетелства за нашия Господ (Йоан 14:26), да ни научи на всичко (1 Йоан 2:27) и да живее в нас (Йоан 14:16-18). В Йоан 15:16 Светият Дух е наречен „друг Утешител“ – и от контекста на този стих знаем, че първият Утешител е самият Исус. По същия начин, докато Светият Дух е представен като „Духът на истината“, Исус е представен като „истината“ сама по себе си (Йоан 14:6).
Целта на Духа тогава е да свидетелства за Исус Христос чрез Неговото присъствие в нашия живот. И днес Той прави точно това, като обитава всеки отделен християнин, както и цялото тяло Христово, Църквата на земята (1 Коринтяни 6:19; 3:16). Въпросът, който трябва да си зададем, е следният: Когато хората ни виждат, виждат ли някакви доказателства за работата на Светия Дух в нашия живот?
