Днес бих искал да говоря за наредбата на водното кръщение. Наскоро кръстихме един брат и затова си помислих, че може да е добре да изясним някои погрешни схващания относно водното кръщение.
Има някои, които казват, че трябва да бъдеш кръстен, за да бъдеш спасен и да отидеш на небето. След това, до другата крайност, има такива, които казват, че кръщението всъщност не е необходимо; просто вярвай в Исус.
Що се отнася до схващането, че трябва да бъдеш кръстен, за да бъдеш спасен, намирам за интересно, че в Йоан 4:2 се казва, че Господ Исус не е кръщавал никого. Така че, ако водното кръщение беше необходимо за спасение, можете да бъдете сигурни, че самият Спасител, Господ Исус, щеше да кръщава. Но Той не е кръщавал никого. Така че кръщението със сигурност не е необходимо за спасението на душата.
Въпреки това, искам да кажа нещо, което може да ви изненада. Има начин, по който водното кръщение спасява. Библията е съвсем ясна по този въпрос. Нямаме време да обясняваме всяко Писание, където Библията учи, че водното кръщение спасява, но нека просто направим две прости точки.
Кръщение и изповядване в Христос
Първо, водното кръщение е част от изповядването на вярата на вярващия в Христос пред света. Второ, водното кръщение е фигура, така че спасява фигуративно.
Сега, що се отнася до кръщението и нашето изповядване в Христос, в Марк 16:16, Господ Исус каза:
Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен. А който не повярва, ще бъде осъден.
Вярването е това, което Бог вижда в сърцето. Кръщението е това, което светът вижда. И е жизненоважно да се държат двете заедно. За да развием тази мисъл, нека разгледаме Римляни 10:9 и 10:
Защото, ако изповядаш с устата си Господ Исус и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен. Защото със сърцето човек вярва за правда, а с устата се прави изповед за спасение.
Отново, вярата и изповедта са заедно: вяра пред Бога и изповед пред хората. Сега, водното кръщение не се споменава в тези стихове в Римляни. Но кога изповедта на Христос се прави с устата по-лесно, ако не по време на кръщението? И затова Господ Исус каза: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен.“
С други думи, Библията никога не предвижда, че този, който вярва в Христос от сърце, не трябва да придружава тази вяра с изповед пред хората. И отново, водното кръщение е необходима част от тази изповед. Ето защо Господ Исус не каза: „Който не се кръсти, ще бъде осъден.“ Той каза: „Който не повярва, ще бъде осъден.“ Виждате ли, множества са били кръстени, но никога не са повярвали в Христос, никога не са Го приели като Господ на живота си. Отново, множества са водно кръстени, но неспасени. Ако сте част от тези множества, нека Бог отвори очите на сърцето ви, преди да е станало твърде късно. Амин.
Кръщението спасява фигуративно
Сега, второ, направих изявлението, че кръщението спасява фигуративно. За да разберем това, трябва да видим какво представлява кръщението. Говорейки за времето на Ноевия потоп, апостол Петър прави това изявление в 1 Петър 3:20:
Когато веднъж дълготърпението на Бога чакаше в дните на Ной, докато ковчегът се приготвяше, в който малцина, тоест осем души, бяха спасени чрез вода. Подобна фигура, чрез която дори кръщението сега ни спасява.
Сега, помислете с мен как Ной и семейството му бяха спасени чрез вода. Как потопните води ги спасиха и от какво? Потопът ги спаси от злия свят, който Бог съдеше. Потопът унищожи света, от който Ной и семейството му бяха част. Те бяха отделени от потопа от този зъл свят, за да бъдат въведени в нов свят. Но, за да бъдат спасени от водите на съда, те трябваше да бъдат в ковчега.
Сега виждаме двата аспекта на спасението на Ной и семейството му. Чрез ковчега те бяха пренесени през потопа. И чрез потопа те бяха спасени от злия допотопен свят, от който вече не бяха част. Четем в Римляни 6, че водното кръщение е символ на смърт и погребение. Това е в съответствие с това, което Петър каза, когато сравни кръщението със съда на потопа.
Водите на кръщението представляват заслужената смърт и Божия съд за кръщавания човек. И чрез кръщението този човек е фигуративно, външно, отделен от собствения си живот на грях и сега идентифициран с Този, който отиде в смърт за него. Алилуя! По същия начин Ной и семейството му бяха отделени от стария свят чрез потопа и въведени в нов чрез ковчега. Каква невероятна привилегия за вярващия да изповяда пред света, че макар той лично да заслужава смърт и съд, има Един, който е приел потопа на Божия съд за него. И това е изповедта, която вярващият прави, когато е водно кръстен. В името на Исус, амин.
