Вършене на Господното дело
Кой, според Господа, е благоразумният, мъдър вярващ? Това е „всеки, който слуша тези Мои думи и ги прилага на практика“ (Матей 7:24 NIV). Забележете, че Той не казва „слуша думите Ми и им вярва“. Очевидно, човек трябва да им вярва, за да ги изпълнява, но има такова нещо като вярване и неизпълняване. Божието Слово ни казва да бъдем „изпълнители на Словото, а не само слушатели“ (Яков 1:22 JND). За да изпълняваме Словото, трябва да се родим отново – трябва да бъдем „създадени в Христос Исус за добри дела, които Бог е приготвил предварително, за да ги вършим“ (Ефесяни 2:10 NIV).
Какви са тези дела?
Човекът, който е роден отново, е обитаван от Светия Дух, Който, когато му позволим да действа, ще произвежда добри дела чрез и в нас. Духът ще ни даде възможност да обичаме, да бъдем търпеливи, да бъдем надеждни (верни), да бъдем нежни, да проявяваме самоконтрол (Галатяни 5:22-23) и да служим на Господа, като бъдем щедри и „задоволяваме нуждите на Господния народ“ (2 Коринтяни 9:11-12).
От момента на нашето спасение трябва да имаме отношението, изразено във въпроса: „Какво да правя, Господи?“ (Деяния 22:10). Ще питаме: „Какво искаш да направя?“ – а не: „Какво искам да направя за Господа?“ Един новообърнат, който току-що е бил спасен от ужасно зло, е искал да „отиде с Него“, вероятно да бъде обучаван като в библейско училище, но Господ Исус не му е позволил. Вместо това, Той му е казал: „Иди си у дома при [семейството си] и им разкажи колко много Господ е направил за теб“ (Марк 5:18-20). Това се отнася за почти всички новообърнати.
Откриване на това, което трябва да правим
Новообърнатият трябва да прави това, което са правили първите обърнати. Те трябва да търсят и да се събират с други вярващи и да правят това, което правят те: „Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите“ (Деяния 2:42). Ние се посвещаваме на учението на апостолите, като четем това, което са написали, и другите Писания – като размишляваме върху тях и ги изпълняваме (писменото и устното служение помагат за разбирането на Писанията). Ние задоволяваме нуждата си от общение, като участваме в дейностите на вярващите, с които се събираме. Ние се покланяме публично, като участваме в преломяването на хляба, и частно, чрез размишление и молитва. И също така се събираме за групова молитва.
Докато правим тези неща, ще осъзнаем, че „на всеки един от нас е дадена благодат според мярката на Христовия дар“ (Ефесяни 4:7). Тази благодат е под формата на „дарби“ (ст. 8) „за да се подготвят светиите за делото на служението“ (ст. 12). Тяхната цел е изграждането на Христовото тяло, което „расте и се изгражда в любов, когато всяка част върши своята работа“ (ст. 16).
Как да открием нашите дарби?
Всеки от нас има поне една дарба (1 Коринтяни 7:7). Да предположим, че нямате музикални способности, не сте учител и не можете да проповядвате публично. Означава ли това, че нямате дарба? Абсолютно не! Помислете за такъв човек, който е бил много плодотворен за Господа поради своето лично служение на работа или където и да се е появила възможност. Той има дарба.
Отличен начин да откриете своята дарба е да се включите доброволно да помагате, където и когато възникне нужда. Скоро ще разберете дали сте подходящи за задачата. Въпреки това, може да е работа, която не носи престиж и дори може да е неприятна. Но нека отбележим, че седемте, които бяха „пълни с Дух и мъдрост“, бяха призовани първоначално да „служат на трапези“ (Деяния 6:2-4). Двама от тях, Стефан и Филип, по-късно получиха много по-важни задачи (Деяния 6:6-10, 8:6-7,26-36). Помнете, че това става Господно дело, ако „работите с цялото си сърце, като за Господа“ (Колосяни 3:23).
Има дарби, които нямат очевиден „чудотворен“ компонент. Тези, които имат емпатия и интелигентността, необходими, за да се научат как да лекуват болести или физически увреждания, наистина имат „дарба на изцеление“. Подобно на това, тези, които имат способността да учат чужди езици и да използват това умение плодотворно за превод на Писанието и християнска литература, имат дарбата на езици (виж 1 Коринтяни 12:28).
Как да разберем къде да служим?
Казано ни е да „правим ученици от всички народи“ (Матей 28:19), включително и от нашия собствен. Родният ни град е отлично място за начало. Ако е Неговата воля да отидете другаде, Той ще ви отведе там.
Доверете Му се да ви изясни, ако направите избор и сгрешите. Например, Павел и неговите спътници очевидно са смятали, че е Господна воля да проповядват Словото „в провинция Азия“, но са били „възпрепятствани от Светия Дух“ да го направят. След това те „се опитаха да влязат във Витиния, но Духът на Исус не им позволи“. Скоро Бог ясно ги призова да „проповядват евангелието“ на македонците (Деяния 16:6-10).
Вземете Неговото иго върху себе си
Какво означава да вземеш Неговото иго върху себе си? Означава да решиш да използваш живота си, за да Му служиш. Но това по никакъв начин не ти пречи да имаш светска работа. Просто означава да имаш отношение като това на Исая и да кажеш: „Ето ме, изпрати ме“ (Исая 6:8). Да се предоставиш напълно на Него означава да се впрегнеш с Него. Той обеща на тези, които се впрегнат с Него, удовлетворяващ, пълноценен християнски живот, казвайки: „Вземете Моето иго върху себе си... и ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:29).
Какво е иго?
Игото е приспособление, което улеснява носенето на товар, като разпределя тежестта му върху раменете. Има иго, предназначено за един човек, и други, предназначени за двама. Христовото иго е предназначено за двама. Когато вземем Неговото иго върху себе си, Той ще понесе част от товара, правейки игото леко, а товара – лек (виж Матей 11:30). Впрегнати с Христос, ние ще бъдем принудени да отидем, където Той иска да отиде, и да правим, каквото Той иска да прави. Той ни уверява, че няма да бъде строг господар, защото е „кротък и смирен по сърце“ (Матей 11:29).
Бог е създал човека така, че той не е удовлетворен, освен ако не е замесен в нещо. Соломон се е опитал да задоволи тази нужда с „неща под слънцето“ и ни казва в книгата Еклесиаст, че е намерил всичко, което е опитал, за „безсмислено“. Вършенето на Господното дело никога няма да бъде безсмислено. Вършейки работа за Господа, „ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:29)!
