„Господ е моя светлина и мое спасение.“ Не е ли това красиво? „Господ е силата на живота ми, от кого да се боя?“ Защо апостол Павел ни казва да се радваме? Нещата вървяха зле за него, когато е писал Филипяни, но той не се страхува. Ако той не се страхува, ние не трябва да се страхуваме. Псалмистът не се е страхувал, въпреки че е имало нечестивци, врагове, война. Защото Господ е бил светлина, Господ е бил спасение, Господ е бил сила: Защо да се страхува?
Но ако има нещо друго, в което е поставено вашето доверие, ще последва провал. Вашето доверие трябва да бъде в Господа. Ако е в Господа, Той ще се окаже достатъчен, независимо от обстоятелствата; ние сме само бедни, немощни хора, така че нашата радост, сила и увереност трябва да бъдат само в Господа. Той ще се окаже достатъчен, каквото и да се случи, и ако Му кажем нашите проблеми, Той ще ни даде мир, който надминава всяко разбиране.
„Едно нещо“ е занимавало Павел, „едно нещо“ е желаел псалмистът.
Едно нещо поисках от Господа, него ще търся: да живея в дома Господен през всичките дни на живота си, за да гледам красотата Господна и да питам в Неговия храм.
Това ли желаем? Това ли търсим? Може да сме много добри християни, говорейки по човешки, и да знаем много малко, или нищо, за „съзерцаването на красотата на Господа“.
Съзерцаване на красотата на Господа
Всичко е да имаме Господа пред себе си. Не е нужно да се изолирате; ако сте на училище, на работа или у дома, или където и да е другаде, можете да останете насаме с Господа. Големият недостатък днес е, че толкова малко пребъдваме в Божието присъствие, за да видим красотата на Господа.
Питане в Неговия храм и търсене на напътствие
Тогава трябва да „питаме в Неговия храм“. Това е мястото на светлината, където получаваме напътствие. Защо един християнин казва, че нещо е правилно, а друг казва, че е грешно? Просто е, един или друг от тях не е в светлината на храма.
Не е достатъчно да имаме Писанието на върха на пръстите си. Може да сме добре запознати с Библията си, да познаваме Библията си чудесно, и все пак да не знаем нищо за напътствие в трудност. Трябва да влезем в Божието присъствие, ако искаме да получим истинско разбиране на Писанията и светлина от Бога за нашия път.
Различията в преценката са, защото толкова малко пребъдваме в Божието присъствие и толкова много сме формирани един от друг. Тичаме един към друг и казваме: „Какво мислиш за това?“ и „Какво мислиш за онова?“ Трябва да останем насаме, вратата затворена – вратата на нашите сърца, тези наши бедни глупави сърца, които отиват тук и там – за да може Бог да ни говори, като Мария, седяща в нозете на Христос и слушаща Неговото слово, за да може Бог да ни изясни Своя ум. Това е, което е направил апостол Павел. Той е пребъдвал толкова много в Божието присъствие, че е имал Божия ум по чудесен начин, когато мнозина са мислили по друг начин. Той е бил във време на беда, но нищо не го е тревожило, нищо не го е плашело.
Жертви на радост и чакане на Господа
Псалмистът каза: „Ще принеса в Твоята скиния жертви на радост.“ Защо? Защото той беше в Божието присъствие. Въпреки трудностите, въпреки враговете той можеше да се радва и да пее.
Аз самият съм нищожен и се нуждая от Господа всеки ден и всеки миг от живота си, и не мога да продължа без Него. Колкото и славно да е моето положение в Христос, колкото и славна да е перспективата пред мен, все пак аз самият съм нищожен; така че, чувствайки своята слабост и състоянието на нещата, се обръщам към Бога, неспособен да ги понеса сам, и се моля: „Научи ме на Твоя път, Господи, и ме води по прав път заради враговете ми.“ Ние сме толкова нищожни и се нуждаем от Него всеки миг.
Който и да ни изостави – а най-скъпите могат да изоставят – все пак Господ ще бъде достатъчен.
Чакай Господа, бъди силен и Той ще укрепи сърцето ти: чакай, казвам, Господа.
Ако влезем в Божията тайна, ако останем насаме с Него, така че Той да може да ни говори и ние да чуем Неговия шепот, тогава Той утешава сърцата ни с пълното Си превъзходство над всичко, и тогава можем да се обърнем към другите и да кажем: Бъдете смели. Не се страхувайте. Ако се доверявате на човек, страхувайте се. Ако се доверявате на обстоятелствата, страхувайте се. Ако се доверявате на някакви велики неща, които ще се случат, страхувайте се; но ако имате Господа пред себе си, не е нужно да се страхувате. Бъдете смели и Той ще укрепи сърцето ви. Чакайте, казвам, Господа, бъдете много с Него и знайте какво е да сте затворени с Него и да чувате Неговия глас, в тази област, така да се каже, където гласът на човека не прониква, и тогава можем да бъдем силни за Бога в тази сцена и да поканим другите да бъдат смели, защото Господ е Господ и нищо не може да Го смути.
