ХРИСТИЯНИТЕ винаги са повлияни, повече или по-малко, от преобладаващия дух на света, който ги заобикаля. В дните на ранното християнство това е илюстрирано от коринтяните, които, живеейки в град, известен с лукса и разпуснатостта си, скоро виждат тези злини да никнат сред тях. (Виж 1 Коринтяни 4:8 и 5:1). Една от най-поразителните черти на деня е неговата обща повърхностност и липсата на онази сила и сериозна цел, които дълбокото убеждение дава; и никъде тези тъжни черти не са по-болезнено изразени, отколкото в лоното на Божията Църква.
Братя, ние няма да паднем по пътя си на свидетелство на земята поради липса на знание, а по-скоро защото, макар и да знаем много, не сме напълно обзети от него и следователно чувстваме толкова малко. Ние приличаме на някое широко, но плитко езеро, а не на кладенец с малка обиколка, но дълбок.
Човекът с дълбочина и чувство е ефективен в Божието служение.
Като илюстрация на човек, който силно е повлиял на своите събратя, вземете Ездра. Провалът и прегрешението започват да се появяват в разбития остатък от Израел, който се завръща от Вавилон, и старият грях на общуване с хората от земята отново заплашва да ги унищожи. Наистина е било извънредно положение. Ездра не свиква никакъв комитет; той не прави сложни планове за реформиране на тази злоупотреба; той просто чувства нещата пред Бога и тъй като те засягат Бога, Той така чувства нещата, че разкъсва дрехите си, скубе косата си и сяда изумен, докато, осъзнавайки пълния обхват на нещата, пада на колене и започва една незабравима молитва на изповед, казвайки
„О, Боже мой, аз се срамувам и се червя да повдигна лицето си към Теб, Боже мой.“
(Ездра 9:3-6).
Тогава, както Ездра сам е бил развълнуван, така и други са били развълнувани с него (стих 4),
Наистина, както Божието дело на покаяние и изповед се задълбочава в него, така и Божията сила се излъчва чрез него, докато „се събраха при него от Израел много голямо събрание от мъже, жени и деца; защото народът плачеше много силно.“
(Глава 10:1.) В резултат имаше национално очистване от техните фалшиви асоциации и чумата беше спряна.
Какъв контраст между шумната и неефективна машина, направена от човека, и тихата лекота и благодат на изпратено от небето движение! Но това движение работи чрез човек, който чувства нещата с Бога.
Йона илюстрира друга фаза на същото нещо. Той е един от най-ефективните проповедници на древността. Въпреки че се обръща към народ с голяма нечестивост и носи послание за съд – винаги непопулярно – все пак неговите прости думи дават удивителни резултати. Като един човек, ниневийците търсят Божието лице и се отвръщат от злия си път. (Йона 3:5-9).
Защо такава изключителна сила в посланието? Не беше ли защото човекът, който извика „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съборена“, дойде на мисията си, свеж от собственото си събаряне?
Йона научи опитно какво означава да бъдеш съборен от Бога.
Когато, в корема на рибата, всички Божии вълни и приливи преминаха над него, агонията от това трябва да се е врязала в душата му по начин, който никога няма да бъде заличен.
Затова, когато този човек проповядва събаряне, има сила, острота, небесна скорост в думите му, която е иначе непозната. Братя в Христа, по-добре е за нас да овладеем добре един урок в Божието училище, отколкото да се запознаем с много неща по повърхностен начин.
Ф.Б.Х.″
