Илия се появява на сцената по време на една от най-мрачните глави в историята на Израел. Ахав е цар и заедно със съпругата си Езавел той прави повече, за да предизвика гнева на Господа, Бога на Израел, от всички царе преди него. Духовният упадък в Израел е резултат от това непослушание. В такова време Бог издига пророка Илия.
Окуражаващо е да четем многократно, че пророк Илия се покорява на словото на Господа. Послушанието е характерна черта на истинския слуга. Илия не поставя под въпрос посланието или времето. Богът на Израел, пред Когото той стои, е говорил – и това е достатъчно за него. Освен това, поради послушанието му към това, което Бог е заповядал, думите, които Илия отправя към народа, носят морална тежест, защото Бог е с него.
Неразривно свързана с послушанието е зависимостта. Илия преживява последствията от присъдата, която е обявил – тези три години суша са на път. Илия ще бъде пряко засегнат от последвалия глад, но без съмнение може да разчита на Бога на Израел да го поддържа. За него това е път на вяра. За нас също, нашият път през тази пустиня е път на вяра. Нека държим очите си върху Него. „Без вяра е невъзможно да Му угодим, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава онези, които усърдно Го търсят“ (Евр. 11:6).
