„И като беше в агония, Той се молеше по-усърдно, и потта Му стана като капки кръв, падащи на земята.“ (Лука 22:44) Молитвата не е трудна за разбиране. Трудна е за изпълнение. Кога за последен път сърцето ви толкова скърбеше за тези, за които се застъпвахте, че цялото ви тяло агонизираше заедно с ума и сърцето ви (Евреи 5:7)?
Ние сме поколение, което избягва болката на всяка цена. Ето защо има толкова малко застъпници. Повечето християни действат на най-плитките нива на молитва, но Бог иска да ни отведе до дълбоките нива на застъпническа молитва, които само малцина някога преживяват. Дълбокото, продължително застъпничество е болезнено. То включва оставане пред Бога, когато всички останали са си отишли или спят (Лука 22:45). То включва преживяване на съкрушеност с Отца заради тези, които постоянно се бунтуват срещу Него. Колко от нас ще преживеят този вид усърдно застъпничество?
Копнеем за Петдесетница в живота си и в църквите си, но няма Петдесетница без Гетсиманска градина и кръст. Как да станем зрели в молитвения си живот? Чрез молитва. Когато не ни се моли, точно тогава трябва да се молим. Няма преки пътища до молитвата. Няма книги за четене, семинари за посещение или вдъхновяващи девизи за запаметяване, които да ни превърнат в застъпници. Това става само като се посветим на молитва и след това го правим.
Защо да не приемете Божията покана да станете застъпник? Не позволявайте да се задоволите с плитка, егоцентрична молитва. Останете с Бога в молитва, докато Той не ви поведе да се молите на нивото, което Той иска.
