А. У. Тозер казва: „Нашата чистота, нашата сила, нашата набожност и нашата святост винаги ще бъдат толкова силни, колкото е силна нашата молитва.“ Убеден съм, че това е вярно.
Наскоро прочетох в една биография твърдението: „Който се моли, печели.“ Намерих това за много подходящо. В крайна сметка, във връзка с темата за молитвата, в крайна сметка става въпрос за живеене на победоносния живот на Господ Исус, който живее в нас.
Защо се молим?
Някои хора вярват, че молитвата е само за спешни случаи: когато човек е в опасност, разболее се, когато възникне недостиг или когато възникнат трудности. Въпреки че всички тези са ценни аспекти на молитвата и Бог е доволен, когато Го призоваваме в нашето бедствие, молитвата е много повече.
Молитвата е разговор с Бога. Тя е общение с Бога. Ние говорим с Него, защото Го обичаме. От нашето обръщане ние сме в лична връзка с Бога, нашия Отец, и Господ Исус, който е станал наш Господ и Изкупител.
Ние също можем да се наслаждаваме и да култивираме тази връзка в молитва, и от тази доверчива връзка можем да живеем живота си с и за Бога. В молитва, с отворена Библия, можем да се възхищаваме на Неговата слава, да се покланяме, да се изгубим в нея и да Го намерим за достатъчен.
Дейвид Брейнерд, чийто молитвен живот е повлиял на поколения мисионери като Уилям Кери, Джим Елиът и Адонирам Джъдсън, казва: „Един час насаме с Бога далеч надхвърля всички удоволствия и радости, които този свят може да предложи.“ Исус ни даде пример, когато живееше на тази земя. Отново и отново четем, че Той се оттегляше рано сутрин и вечер, за да говори с Отца Си. Той също се молеше през деня. Особено в Евангелието от Лука, което особено Го изобразява като съвършения човек, Божият Дух представя Господ Исус като човек на молитвата по-често, отколкото в което и да е от другите четири Евангелия.
Струва си да се проучат тези пасажи по-отблизо. Тези и всички други пасажи ясно показват, че Неговият живот е бил характеризиран от пълно отношение на зависимост и доверие в Бога. Той знаеше, че като човек е зависим от Бога и не може да направи нищо без Своя Отец.
Не е случайно, че Псалм 109:4 пророчески казва за Исус Христос: „Но аз съм молитва.“ Много е интересно да се види, че в еврейския оригинален текст думата „молитва“ е използвана като съществително име, което показва, че Исус е въплъщавал молитвата. Цялото Му същество е било проникнато от молитва, от доверчивата връзка с Бога и от вярност към Своя Отец.
Бог иска да следваме Господ Исус по отношение на молитвата и да живеем това посвещение и зависимост от Бога. Както Йоан, ученик на Исус, ни казва в 1 Йоан 2:6:
„Който казва, че пребъдва в Него [имайки предвид Господ Исус], трябва да ходи по същия начин, по който е ходил Той.“
