Епафрас и служението на молитвата
Има много поразителна разлика между вдъхновените записи за Божия народ и всички човешки биографии. За първите наистина може да се каже, че са „много в малко“, докато за много от вторите може също толкова вярно да се каже, че са „малко в много“. Историята на един от старозаветните светии – история, обхващаща период от 365 години – е обобщена в две кратки изречения: „Енох ходи с Бога; и не бе, защото Бог го взе“ (Битие 5:24). Колко кратък е разказът, но колко пълен и изчерпателен! Човек би напълнил много томове със записи за такъв живот, но какво повече би могъл да каже Той?
Да ходиш с Бога, обхваща всичко, което може да се каже за някого. Човек може да пътува по света, да проповядва евангелието във всеки климат и да страда за каузата на Христос. Той може да храни гладните, да облича голите и да посещава болните. Освен това може да чете, пише, печата и публикува. Накратко, той може да прави всичко, което някога човек е могъл или е правил в името на Господа, но всичко това може да бъде обобщено в тази кратка фраза: „Той ходи с Бога.“
Колко добре ще бъде за него, ако може да бъде така обобщен. Човек може да направи почти всичко изброено, но никога да не ходи с Бога и един час; да, той може дори да не знае значението на ходенето с Бога. Мисълта за това е дълбоко сериозна и практична. Тя трябва да ни накара да се стремим към усърдно култивиране на скрития живот, без който най-сензационните служения ще се окажат просто блясък и дим.
Въведение в Епафрас
Има нещо особено трогателно в начина, по който Епафрас е представен на нашето внимание. Алюзиите към него са много кратки и смислени. Той изглежда е бил точният тип човек, толкова необходим в настоящия момент. Неговите трудове, доколкото вдъхновеният писател ги е записал, не изглеждат много показни или привлекателни. Те не са били предназначени да срещнат човешкото око или да предизвикат човешка похвала. Но о, те са били най-ценните трудове – несравними, безценни трудове! Те са били трудовете на уединението, зад затворената врата и в светилището – трудове, без които всичко останало би се оказало безплодно и безполезно.
Свещеният биограф не ни представя Епафрас като мощен проповедник, усърден писател или велик пътешественик, въпреки че може да е бил такъв. Всички те са наистина ценни на своето място, но Светият Дух не ни е казал, че Епафрас е бил някое от трите. Мой читателю, Той ни е представил този изключително интересен характер по начин, който е предназначен да развълнува дълбините на нашето морално и духовно същество. Той ни го е представил като човек на молитвата – искрена, пламенна, мъчителна молитва – не за себе си, а за другите. Нека обърнем внимателно внимание на вдъхновеното свидетелство:
„Поздравява ви Епафрас, който е от вас, Христов слуга, който винаги се подвизава за вас в молитвите си, за да стоите съвършени и напълно уверени във всичко, що е Божия воля. Защото свидетелствам за него, че има голяма ревност за вас и за онези, които са в Лаодикия, и за онези, които са в Йерапол.“ —Колосяни 4:12-13 KJV
Епафрас – Пример
Такъв беше Епафрас! О, ако имаше стотици като него в наши дни! Благодарни сме за проповедници, писатели и пътешественици в каузата на Христос, но имаме нужда от хора на молитвата! Щастливи сме да виждаме хора, които проповядват Христос, използват перото на готов писател в благородната кауза, проправят си път с истински евангелизаторски дух в далечни региони и с истински пастирски дух отиват отново и отново да посещават братята си във всеки град. Не дай Боже да подценяваме или да говорим пренебрежително за такива почетни служения; всъщност ние ги ценим по-високо, отколкото думите могат да изразят.
Но тогава зад всичко това ни е нужен дух на молитва – пламенна, мъчителна, постоянна молитва. Без това нищо не може да просперира. Човек без молитва е слаб човек. Проповедник без молитва е безполезен проповедник. Писател без молитва ще изпраща безплодни страници. Евангелист без молитва ще направи малко добро. Пастир без молитва ще има недостатъчна храна за стадото. Нуждаем се от хора на молитвата като Епафрас – хора, чиито стени на стаята свидетелстват за техните мъчителни трудове. Това безспорно са хората за настоящия момент!
Истински труд
Има огромни предимства, свързани с трудовете на уединението – предимства, които са особено важни за тези, които се занимават с такава молитва и са обект на нея. Те са тихи, ненатрапчиви трудове, извършвани в уединение в осветената, покоряваща душата самота на божественото присъствие, извън обхвата на смъртното зрение.
Колко малко щяха да знаят колосяните за любящите, усърдни трудове на Епафрас, ако Светият Дух не ги беше споменал. Възможно е дори някои от християните да са го смятали за недостатъчен в усърдна грижа за тях. Вероятно е имало хора тогава, както и сега, които биха измервали грижата или съчувствието на човека по неговите посещения или писма. Това би било фалшив стандарт. Те трябва да го видят на колене, за да разберат размера на неговата грижа и съчувствие. Любовта към пътуванията може да ме отведе от град на град, за да посетя братята. Любовта към писането може да ме накара да пиша писма с всяка поща. Но само любовта към душите и любовта към Христос биха могли някога да ме накарат да се мъча, както Епафрас, в полза на Божия народ, за да „стоят съвършени и напълно уверени във всичко, що е Божия воля.“
Отново, скъпоценните трудове на уединението не изискват специален дар, особени таланти или изключителни умствени способности. Всеки християнин може да се занимава с тях. Човек може да няма способността да проповядва, преподава, пише или пътува, но всеки човек може да се моли.
Понякога се чува за дарба на молитва. Това не е приятно изражение, защото звучи дразнещо. Твърде често то означава просто плавно изричане на определени известни истини, които паметта запазва и устните изричат. Това е лоша работа. Това не беше начинът на Епафрас и това не е това, което искаме и за което копнеем в момента. Ние искаме истински дух на молитва – такъв, който навлиза в настоящата нужда на Църквата и чува тази нужда в постоянна, пламенна, вярваща застъпническа молитва пред престола на благодатта.
Този дух може да се упражнява по всяко време и при всякакви обстоятелства. Сутрин, обед, вечер или полунощ ще отговарят на работника в уединение. Сърцето може да се издигне към престола в молитва и молба по всяко време. Ухото на нашия Отец е винаги отворено; Неговата приемна е винаги достъпна. Елате когато или с каквото и да е; Той винаги е готов да чуе и да отговори. Той е Слушателят, Отговарящият и Любителят на постоянната молитва. Сам Той е казал: „Искайте... Търсете... Чукайте“ (Матей 7:7), „Винаги трябва да се молят и да не се отчайват“ (Лука 18:1) и „Всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите“ (Матей 21:22) – „Ако някой от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога“ (Яков 1:5). Тези думи са с универсално приложение. Те са предназначени за всички Божии деца. Най-слабото Божие дете може да се моли, да бди, да получи отговор и да благодари.
Мощна връзка
Освен това, нищо не е толкова способно да предизвика дълбок интерес към хората, колкото навикът да се молиш постоянно за тях. Епафрас би бил изключително заинтересован от християните в Колос, Лаодикия и Йерапол. Неговият интерес го е карал да се моли, а молитвите му са го карали да се интересува. Колкото повече се интересуваме от някого, толкова повече ще се молим за него; и колкото повече се молим, толкова по-заинтересовани ставаме. Винаги, когато сме подтикнати да се молим за хора, ние със сигурност се радваме на техния растеж и просперитет. Това важи и за необърнатите. Когато сме водени да чакаме Бога за тях, тяхното обръщане се очаква с най-дълбока загриженост и се приветства, когато дойде – с искрена благодарност. Мисълта за това трябва да ни подтикне да подражаваме на Епафрас, на когото Светият Дух е дал почетното прозвище или описание „Христов слуга“ във връзка с неговите пламенни молитви за Божия народ.
И накрая, най-висшият призив, който може да бъде представен за култивиране на духа на Епафрас, е фактът, че той е толкова пряко в унисон с духа на Христос. Това е най-възвишеният мотив. Христос е ангажиран в полза на Своя народ. Той желае те да „стоят съвършени и напълно уверени във всичко, що е Божия воля“; и онези, които са водени в молитва по отношение на тази цел, имат привилегията да се наслаждават на високо общение с великия Застъпник. Колко чудно е, че ние, които сме бедни, слаби създания тук долу, ни е позволено да се молим за това, което ангажира мислите и интересите на Господа на Славата! Каква мощна връзка е имало между сърцето на Епафрас и сърцето на Христос, когато първият е работил за своите братя в Колос!
Размислете върху примера на Епафрас. Започнете го. Работете усърдно в молитва и застъпничество. Настоящият момент е дълбоко сериозен. Нека Той издигне мнозина в същия духовен калъп като Епафрас. Това са мъжете и жените за условията на деня!
Нека има обединена, вярваща, настойчива, постоянна молитва (Матей 18:19, 21:22; Лука 11:5-10, 18:1-8).
— От К. Х. Макинтош, адаптирано.
