Провидение и преструвка
Злоупотреба с власт
Няма граници за греховните човешки амбиции, няма ограничения за богохулството, което слабите създания ще извършат, за да изглеждат велики в очите на света. Цар Асуир (името означава „превъзходство“ или „величие на принца“) е бил слаб, грешен и смъртен човек – пример за принципа на лорд Актън, че „властта покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно“. Доколкото е възможно за човек да има абсолютна власт, Асуир я е имал по рождение – и тя го е покварила. Превъзходството и величието са атрибути на Бога; за някой да си даде титла, пред която поданиците му трябва да се превиват, е дегенерация и лудост (1 Летописи 29:11; Йов 37:22, 40:10; Евреи 1:3, 8:1; Изход 15:7; 2 Коринтяни 4:7).
Асуир управлявал над 127 провинции на Персия. Римляни 13 излага отговорностите на правителството. В този абсолютен монарх виждаме неговото отрицание. На римляните Павел пише, че „владетелите не са страх за добрите дела, а за злите... Защото той е Божи служител за твое добро. Но ако вършиш зло, бой се, защото той не носи меча напразно: защото той е Божи служител, отмъстител, който изпълнява гняв върху онзи, който върши зло“ (Римляни 13:3-4 KJV). Следователно правителството трябва да се грижи за безопасността и благосъстоянието на поданиците, както и за тяхната защита от външни врагове и от престъпници отвътре.
Безотговорност
Римляни задължава правителствата да възнаграждават доброто и да наказват злото. Вместо това, Асуир прекарвал времето си в организиране на партита за своите приятели. Защо, не знаем. Това, което знаем, е, че тъй като бедните винаги са с нас (Матей 26:11), в неговото царство е имало много нуждаещи се хора. Но тяхното тежко положение не е засягало този егоистичен владетел. Изглежда, че неговото удоволствие, а понякога и неговата злоба, са го засягали най-много. За разлика от това, Псалмите и Второзаконие ни казват, че правителството трябва да има истинска загриженост за бедните, сираците и вдовиците: „Той изпълнява съда на сирака и вдовицата и обича чужденеца, като му дава храна и облекло“ (Второзаконие 10:18, 14:29, 15:1-11; Псалм 10:14, 68:5).
Всъщност Асуир даде две партита. Първото беше за принцовете, които бяха негови администратори; те бяха просто висши държавни служители. Второто беше за хората в двореца – роднини, привърженици и по-ниски служители. Тук имаме правителство, което се забавлява по прищявка на владетеля, който също толкова лесно можеше да ги осъди на смърт.
Тиранично управление
Поведението на Асуир беше ирационално – като това на Хитлер, Иди Амин и Саддам Хюсеин – и напълно откъснато от реалността. Първо той повиши Аман без изрична причина, а Аман използва своето възвишено положение, за да продължи личната си вендета срещу евреите. Той не се интересуваше от благосъстоянието на различните поданици на империята. Вместо това енергията му беше използвана за задоволяване на корумпирания му цар и за осъществяване на кървавите му амбиции.
Падението на Аман беше предизвикано от дворцов заговор, включващ Мардохей и Естир (което означава „звезда“), които трябваше да вземат предвид капризния характер на царя и да го умилостивят с покани за ястия, преди да разкрият злия заговор на главния му министър. Колкото и умен да беше Мардохей, той не можеше да се мери с хитростта или властта на Аман. Това можеше да стане само чрез апел към царя.
Преди това виждаме тази капризност в действие, когато, след като прочете дворцовите записи, той реши да почете Мардохей, като го облече в царски одежди и го разведе из столицата. Коментаторите казват, че това е бил обичай, но то показва упадъка и произвола на тази култура. Едва ли е практика, на която може да се възхищава човек. По-скоро виждаме обсебеността на тази персийска висша класа от атрибутите на властта и показното потребление.
За да осъществи своя сатанински одобрен план за унищожаване на всички евреи, Аман трябваше да умилостиви царя. Първо той играеше на страховете на царя от разединение в империята му: „Има един народ, разпръснат и разсеян между народите във всички провинции на твоето царство... нито спазват царските закони. Затова не е изгодно за царя да ги търпи“ (Естир 3:8. Забележете разнообразната етническа смесица в империята, подразбираща се от думата „народи“). Тогава подсладителят беше да се внесе плячката, взета от евреите, в царската хазна. Тук виждаме приликата с нацистките лидери, които се обогатяваха от преследването и плячкосването на Божия земен народ. Нито една страна, която е приела евреите, не е пострадала; по-скоро те са процъфтявали. Въпреки това евреите са били натикани в гета и са били превръщани в изкупителни жертви за правителствена корупция, както в царска Русия, и са били недоверчиви и мразени без основателна причина.
Вместо да намерят законен начин да заобиколят това неправедно законодателство, на евреите беше дадено правото да се защитават. Такава беше липсата на човешка загриженост на царя за неговите поданици, че той всъщност легализира гражданската война и взе участие в печалбите от нея. Кой друг владетел е бил достатъчно луд, за да облага с данъци конфликтите между етнически и религиозни групи в собствената си империя? Това е като демократично правителство, финансирано от организираната престъпност от печалбите от търговията с наркотици и пороци. В крайна сметка този краен упадък би довел до катастрофа, ако не беше навременната намеса на Върховна Личност, водеща до по-мирното и праведно управление на Мардохей и царица Естир.
Кралицата
Тези неща са достатъчно лоши и показват тирания от най-лош вид. В случая с царица Васти (което означава „красота“) и пияния характер на големия банкет, виждаме още един аспект от разврата на този владетел и неговото правителство. Първо й беше наредено да „покаже красотата си“ на очите на пияните ласкатели на царя, след това тя беше разведена и отхвърлена по прищявка на пияния монарх. Съветът, даден от придворните, едва ли беше мъдрост. Мъдростта не се толерираше в този корумпиран двор. По-скоро се апелираше към надутата гордост на царя. Виждаме природата на такова правителство в отношението му към населението, и особено към жените. Жените явно са превърнати в собственост на мъжете, ако вече не са били такито. Формулировката на предложеното законодателство ясно показваше, че това, което вероятно е било обичай, трябваше да стане закон. Царица Васти беше жена с характер, но това не я направи уважавана. Всичко, което имаше значение, беше мнението на монарха. Неговите ласкателни придворни угаждаха на всяка негова прищявка, за да запазят своето място на власт и влияние.
В резултат на това всички ресурси на тази огромна империя бяха мобилизирани – не за някаква възвисяваща реформа, а просто за да угодят на похотите на декадентния владетел. Квалификациите за дамата, която трябваше да стане царица, бяха просто нейната красота да е задоволителна за царя. Дали е била мъдра и достойна, нямаше значение. Всичко, което трябваше да бъде, беше да е угодна на похотливия цар. Тук виждаме плътта в най-лошия й вид.
Парадоксът
Изглежда забележително, че в тази книга няма споменаване на Бога. Въпреки това, фактът, че Аман, човекът, повишен до главен министър, е бил амаличанин, ясно показва, че Сатана е действал, за да унищожи Божия народ (Изход 17:16).
Също така е забележително, че повратната точка на книгата, когато съдбата на Израел е била най-ниска, е и моментът, когато Мардохей убеждава Естир, своята племенница: „Не мисли, че ще се спасиш в царския дом повече от всички евреи. Защото, ако съвсем замълчиш в това време, тогава ще дойде облекчение и избавление за евреите от друго място. Но ти и бащиният ти дом ще бъдете унищожени. И кой знае дали не си дошла на царство за такова време като това?“ (4:13-14). Мардохей не е бил невеж за Божия план за евреите. Въпреки това, докато някои като Даниил са поддържали вярата си жива, други са се отказали от надеждата. Мардохей е имал надежда, въпреки че няма споменаване за личната му връзка с Бога. Естир, осъзнавайки своята крехка способност да влияе на царя, решава да рискува живота си за своя народ.
Думите „за такова време като това“ са ключовите думи в книгата Естир. Въпреки че Бог не е споменат, е немислимо да се смята, че Той не е бил дълбоко замесен в съдбата на Израел, когото Той обича с вечна любов. Той е там, както винаги е. Той никога не оставя и не изоставя Своя народ. (Всъщност Чък Мислър, в книгата си „Космически кодове“, пише, че Божието име се среща три пъти в Естир в кодирана форма.) Важното е, че Бог явно е действал. В най-ниската точка на Израел, спасението и избавлението дойдоха чрез жена, чието положение зависеше от прищявката на деспот, и която беше изправена срещу забележително зъл придворен. И все пак слабостта вижда Божията способност да преобърне злонамерената хитрост с нежна, но неумолима мъдрост.
В разгара на своето влияние – с дяволските си схеми, които щяха да се осъществят – Аман се хвалеше на семейството и приятелите си „с великолепието на богатствата си... и всички неща, с които царят го беше възвисил, и как го беше издигнал над принцовете и слугите на царя“ (Естир 5:11). Само едно нещо му убягваше, и това беше да се отърве от Мардохей, който „седеше при царската порта“. Зереш, съпругата му, предложи решение, което му хареса – позорно и публично екзекутиране на Мардохей. Може би Аман знаеше еврейския закон, който казваше: „проклет е всеки, който виси на дърво“ (Галатяни 3:13; Второзаконие 21:22-23).
Глава 6 започва със забележително изявление, което показва начина, по който Бог действа, когато нещата се объркат. За разлика от началото на една епоха, когато Той е използвал „знамения и чудеса“ (Второзаконие 6:22; Псалм 105:5, 27), тук Бог оставя нещата в човешки ръце, така че те да се объркат. Когато това се случи, вместо пряко да се намесва, Бог действа зад кулисите, за да промени хода на събитията, без да пречи на човешката отговорност: „През онази нощ царят не можа да заспи“ (Естир 6:1). Буквално, сънят му „избяга“ – и то не случайно. Въпреки че „целият свят лежи в лукавия“ (1 Йоан 5:19), Бог контролира събитията и Той винаги се грижи за Своя народ. Сънят избяга от царя; богатството и властта не можеха да купят един час освежаващ сън. Това принадлежеше на Бога (Псалм 127:2), Който отне съня му с причина: за да му бъде прочетена „книгата на летописите“. Нито пък беше случайно, че той чу записа за Мардохей, разкриващ заговор срещу живота му (Естир 6:1-3), точно когато амбициите на Аман щяха да се осъществят.
Ето характера и целта на книгата Естир. Много хора днес търсят доказателства за Божията сила. Те търсят знамения и чудеса, но няма такива. Те казват: „Имаме нужда от ново помазание.“ Ние не се нуждаем от нищо ново, тъй като имаме същата сила сега, както винаги: „Божествената сила ни е дала всичко, което се отнася до живота и благочестието“ (2 Петър 1:3). От какво повече се нуждаем? Няма да видим чудесата, които жадуваме. Вместо това, трябва да търсим чудото на привидно случайна среща и разговор, който води до вяра в истинския Бог. Не е ли Божията ръка във всички тези неща? Една християнка, която познавам, се моли ежедневно Господ да я доведе в контакт с хора. Едва ли минава ден, без тя да има разговор за вечни истини с някой непознат.
Заключителни мисли
Тук има триумф, но и трагедия: „Евреите имаха светлина и радост, и веселие и почит... във всяка провинция и във всеки град... И мнозина от народа на земята станаха евреи, защото страхът от евреите падна върху тях“ (8:16-17). Би изглеждало триумф, че много хора станаха евреи, но наистина ли бяха обърнати към Бога? Текстът казва, че това е бил „страх от евреите“, а не страх от Господа, който „е начало на мъдростта“ (Притчи 9:10). Може би можем да проследим това до нежеланието на Естир да разкрие своята националност. При Аман явно е било непопулярно да си евреин. Така че, когато махалото се завъртя в другата посока, стана изгодно да станеш такъв. Това отваря всякакви въпроси. Ние оплакваме непопулярността на християнството днес, но често именно в такива времена – когато сме смели в свидетелството си – Бог работи най-ефективно в сърцата на неспасeните.
Книгата Естир е смущаваща книга. Тя е и пренебрегвана книга. Но тя е книга, която има много да ни научи относно епохата, в която живеем, където моралът на нашите лидери е далеч по-нисък, отколкото би трябвало да изисква високата длъжност. Трябва да помним думите на Павел: „Затова увещавам преди всичко да се правят молби, молитви, застъпничества и благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са на власт: за да можем да водим тих и мирен живот във всяко благочестие и честност“ (1 Тимотей 2:1-2).
