Скъпи светии,
Току-що прочетох това от К. Х. Макинтош и си мислех за посещението му при този човек, за което ще прочетете по-долу. Това ме накара да се замисля, дарба или не дарба; ако всеки от нас говореше дори с един от онези, които познаваме като умиращ неверник, какво би могло да се случи. Може би ще бъдем приятно изненадани и може би дори ще има нови лица, идващи в събранието. Само си представете, с всички онези, с които се разминаваме, общуваме или работим, може ли да има един от Господните в тях. Никога няма да разберем, освен ако не излезем от зоните си на комфорт (различни за всеки), може да се изненадаме колко много Господ може да ни използва, за да достигнем.
Искрено Ваш,
Р. С.
Умиращият неверник
Да бъдеш умен неверник често е свързано с чест и важност сред определен кръг хора. Някои, които искат да се отличават в спорове срещу Божията истина, висят на устните им, възхищават се на тяхното красноречие и ги хвалят за техните интелектуални способности.
Така е с хората, когато са здрави и енергични; но когато смъртта ги погледне в лицето, понякога е много различно. Тогава те откриват, че нито красноречието, нито аргументите, нито възхищението на хората ще им помогнат. Чувстват, че животът им приключва, смъртта е близо до тях и някаква съвест в тях. Още няколко въздишки и стенания и след това вечност. О, „това неизвестно бъдеще“, казват някои, „как ще бъде тогава?“ Някои са много разтревожени, други изпълнени с угризения и викат: „Твърде късно! Твърде късно!“ или „Ще бъда в ада в шест часа“, и подобни.
Можем да изброим много случаи, но един току-що ни се представи. Един работник, който посети този умиращ човек, казва: —
„Миналата Господна неделя бях помолен да отида на една миля оттук, за да видя един умиращ неверник и да се помоля до леглото му. Помолих Господ за разрешение да отида. Получих Неговия отговор в душата си да отида. Отне ми един час да измина тази миля (тъй като бях толкова неразположен). Но Господ ме укрепи, така че пристигнах безопасно в къщата на неверника и намерих тълпа от хора, събрани около стареца. Попитах го: „Какво искаш от мен?“ Той отговори: „Искам да кажеш една добра молитва за мен, която ще ме отведе на небето.“ „Никога не се моля до леглото на неверник.“ „Тогава не искаш да отида на небето?“ „Да, бих искал да те срещна на небето, но това трябва да е на по-сигурна основа, отколкото да ти казвам молитва.“ Старецът отговори: „Какво може да бъде по-сигурно от молитвата?“ Аз отговорих: „Основата, която Бог е положил, е единствената сигурна основа за един беден грешник.“ Тогава неверникът каза: „О, постави ме на тази основа!“ Попитах го дали ще ми позволи да прочета Божието слово? На което той отговори: „Да, бих искал да го чуя прочетено.“ Веднага погледнах към силата на Светия Дух за напътствие в този важен въпрос и, вземайки Библията си, отворих на 3 глава от Евангелието на Йоан и прочетох от стих 14 до стих 21. След това се върнах на стих 14 и му показах какво е било издигането на змията от Моисей в пустинята за онези престъпници в онзи ден; и че това е бил истински тип на Исус Христос, издигнат на кръста за греховете на всички онези, които виждат нуждата си от Него като Спасител. След това, както благословеният Дух ми даде думи да говоря, аз ги представих на този беден стар неверник. Показах му от Божието слово, че Христос на кръста за Бога и за грешника е единствената основа, която може да бъде положена. Тогава бедният старец избухна в сълзи и извика: „Благодаря на Бога за тази основа.“ Добре е за онези, които градят цялата си надежда на сигурността на основата, която Бог е положил в завършеното дело на нашия Господ Исус Христос;
защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос (1 Коринтяни 3:11).
Само чрез смъртта на Христос грешникът може да бъде примирен с Бога. В часа на смъртта душата иска твърда основа, на която да почива, в очакване да влезе във вечността.
Вечност! Вечност! Колко дълга си ти, вечност?
Докато Бог е Бог, толкова дълго
Издържат болките на ада и злото;
Толкова дълго остават радостите на небето,
О, трайна радост! О, трайна болка!
Размишлявай, о, човече, за вечността!
— К. Х. М. / Р. С.″ }
