Аз мисионер ли съм?
Каква е моята мисия?
Наскоро ми бяха зададени следните въпроси: „Откъде идва идеята за мисии и мисионери? Има ли официални и неофициални аспекти на мисиите? Като нов християнин, аз също ли съм мисионер? Ако да, каква е моята мисия? И къде е моето мисионерско поле?“
Когато Господ Исус беше тук на земята, Той привличаше мъже и жени към Себе Си. След това откриваме, че тези, които бяха привлечени към Него, почти инстинктивно отиваха да разказват на другите. Разгледайте примерите на Андрей, прокажения и бесния:
След като Андрей срещна Исус, той „намери своя брат Симон и му каза: „Намерихме Месията“... и го доведе при Исус“ (Йоан 1:40-42 NKJV). Прокаженият, който беше изцелен, дори след като му беше казано да не казва на никого, „излезе и започна свободно да го прогласява“ (Марк 1:40-45). Бесният, от когото Господ изгони легиона от демони, „замина и започна да прогласява в Декаполис всичко, което Исус беше направил за него“ (Марк 5:20). Декаполис беше регион на Палестина, който се състоеше от десет важни града, свързани помежду си.
Християните са мисионери
Да, един нов християнин определено е мисионер. Новите християни са особено склонни, но и отговорни, да споделят това, което са намерили в Исус, своя Спасител и Господ. Това често е доста спонтанно и неофициално, и така е най-добре. Многократно виждаме в Божието Слово, че християнинът абсолютно не се нуждае от разрешение или ръкополагане от човек, за да споделя Христос с другите. Разгледайте следните четири примера от Писанието:
Като типичен пример, във 2 Царе 7 гладуващите прокажени – които намериха сирийския лагер изоставен и палатки, пълни с храна, дрехи, злато и сребро – осъзнаха, че е погрешно да запазят тези добри неща за себе си. „Те си казаха един на друг: „Не постъпваме правилно. Този ден е ден на добри новини, а ние мълчим. Ако чакаме до сутринта, ще ни сполети някакво наказание. Сега, елате, да отидем и да кажем на царския дом“ (2 Царе 7:9-10).
Когато Господ призова Левий (известен още като Матей) да Го последва, Левий „остави всичко, стана и Го последва... и Му даде голям пир в собствената си къща“, на който покани голям брой от своите колеги бирници и други (Лука 5:27-30). Той искаше приятелите му да познават Този, Когото сега щеше да следва, оставяйки доходоносната професия, с която се беше занимавал.
Когато гонението разпръсна ранните християни в Йерусалим, „тези, които бяха разпръснати, отидоха навсякъде, проповядвайки Словото“ (Деяния 8:1-4). Деяния 11:19 ни показва, че някои отидоха на стотици мили, „проповядвайки Словото“ и „проповядвайки Господ Исус“, и че Бог ги благослови.
Когато Савел от Тарс беше спасен и кръстен, той „прекара няколко дни с учениците в Дамаск. Веднага той проповядваше Христос в синагогите, че Той е Божият Син“ (Деяния 9:19-20). По-късно Павел се позовава на това в Галатяни 1:11-18, казвайки, че не се е съветвал с плът и кръв, нито е отишъл в Йерусалим за разрешение да направи това.
От тези примери виждаме, че един нов християнин може и трябва да споделя Христос с тези, с които има контакт. Точно преди да се върне на небето, Господ каза на учениците Си, че „когато Светият Дух дойде върху вас... вие ще бъдете Мои свидетели“ (Деяния 1:8). Десет дни по-късно, на Петдесетница, Светият Дух дойде и те веднага започнаха да говорят „чудните Божии дела“ (Деяния 2:1-11). Те бяха надарени да говорят на много различни езици; докато продължаваме в главата, виждаме ги да говорят за Христос: Неговата смърт, възкресение и възвисяване от дясната ръка на Бога. Днес ние получаваме същия Свети Дух, когато станем християни, и Той ни дава възможност да говорим и за Христос, нашия новооткрит Спасител.
Мисията на християнина
Мисионерът е по същество този, който има мисия. Нашата мисия като християни е въплътена в това, което често наричаме Великата поръка, най-просто изразена от нашия Господ, когато Той каза на Своите: „Идете по целия свят и проповядвайте евангелието на всяко създание“ (Марк 16:15). Матей представя тази поръка по по-пълен начин: „Идете, прочее, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“ (Матей 28:18-20). Ние отиваме, упълномощени от Него и знаейки, че Той е винаги с нас. Нашето мисионерско поле е навсякъде, където Господ е сметнал за добре да ни постави.
Може да дойде време, когато Той може да ни призове да напуснем дома и обкръжението, с което сме свикнали, за да се ангажираме в специфична служба за Него някъде другаде. Това е, за което повечето хора мислят, когато използват термина „мисионер“ по по-официален начин. Но често се казва, че самолетен билет до друга страна не прави някого мисионер. Службата за Господа започва там, където сме, но Господ може да сметне за добре да разшири нашата сфера на служба. Ако сме верни в малките неща, Господ може да ни използва в по-големи неща. Верността и послушанието са качества, които Той търси в нас.
Обучение за мисии
Както направи с Варнава и Савел (Павел) в Деяния 13:1-4, Господ може да даде да се разбере на другите, че Той призовава някого на ново поле на служба. Духът ясно показа на пророците и учителите в събранието в Антиохия: „Сега отделете Ми Варнава и Савел за делото, за което съм ги призовал.“ Той им беше давал обучение на място и им беше ясно показал, че ги призовава да напуснат Антиохия и да отидат в регионите отвъд. Сега Той направи това ясно и на другите, за да могат да имат общение с тях и да ги препоръчат на Божията благодат за тази нова работа (Деяния 14:26).
Забележете също, че Господ никога не е поставял някакъв официален курс на обучение, сертификация или степен като изискване за служене на Него, у дома или в чужбина. Доброто разбиране на Божието Слово, любовта към хората, способността да се разбираме с тях, истинското смирение, склонността към езици и практическите умения – такива качества са полезни. Но когато нещата станат трудни, е наложително да имаме увереността, че Той ни е призовал и ни е възложил да бъдем там, където сме, и да правим това, което правим.
Като събратя членове на тялото Христово, нека винаги се молим и подкрепяме взаимно по практически начини. Но когато Господ ни призове да напуснем дома и приятелите си, за да Му служим на трудни места или при трудни задачи, колко по-важно е да знаем, че събратята вярващи ни подкрепят с молитвите си, насърчението си и практическата си подкрепа във всяка сфера на мисионерска служба, в която Той би ни използвал.
