„Като възлюби Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай“ (Йоан 13:1). Простата, недвусмислена фраза „Своите“ говори много. Човешкото сърце изпитва особена радост да има нещо, което може да нарече свое. Не толкова стойността на притежаваното, колкото простото съзнание, че е мое. Точно по този начин Господ говори за нас. Той не би ви занимавал нито със себе си, нито с вашата слаба оценка за Него, а с Неговата оценка за вас.
Готови ли сте за тази божествена любов, която говори и действа изцяло от своя източник в Него Самия, без да мисли какво сте били преди? Той умря не просто от съжаление и състрадание, за да ви спаси от ада, а от любов към вас. Сега Той ви нарича Свои!
Никога не трябва да търсим причината за Неговата любов, а трябва да се задоволим с това, че причината за нея се намира в самата тази любов. Ние просто трябва да признаем, че сме Негови! Той обича „докрай“ – до края на нашия път в света! Той знае провалите, които бележат всяка стъпка, която ще направим; Той знае студенината, неверието и предателството на сърцата ни, и все пак Той ни обича докрай!
Имало ли е някога любов, която да е била изпитана като Неговата? О, как издържа на най-тежките натоварвания, които ние ѝ налагаме. Той се радва да ни има близо до Себе Си в насладата от Неговата любов. Той умря, за да можем да познаем и да заемем мястото си там – и сега Той живее, за да ни поддържа в безпрепятствено наслаждение от нея.
Той няма лесно да се откаже от това, което е придобил на толкова голяма цена. Целта на Неговата любов сега е да осигури сърцата ни за Себе Си, докато Той отсъства. Защото, като възлюби Своите, които са в света, Той ги обича докрай.
