Фейсбук и Божията книга
През октомври 1953 г. статия за късовълновото радио се появява в списание „Boys’ Life“ Кен Бурд, авторът на статията, възхвалява чудесата на късовълновото радио, което позволява на потребителите да се свързват с всичките пет континента за една вечер – а понякога само за няколко минути. Тогава изглеждаше толкова вълнуващо! Можеше да бъде Биг Бен, който отброява часа в Лондон, или камбаните на Свети Петър в Рим; звуци от Багдад или Египет, или викът на птицата кукабура в Австралия – „целият свят е на една ръка разстояние“ чрез късовълновото радио, пише той ентусиазирано.
Времената са се променили. Много млади хора, които растат днес, едва ли са чували за късовълново радио, но подобно на момчетата, които биха чели с нетърпение за неговите чудеса преди повече от шестдесет години, „целият свят е на една ръка разстояние“ за сегашното поколение. Наистина, светът се е превърнал в нещо като глобално село, като достъпът до някого от другата страна на земното кълбо е възможен с едно натискане на бутон. Компютрите са били почти непознати през 1953 г., когато Кен Бурд обяснява „магията на късовълновото радио“ на читателите на списанието. Не много хора са чували за изобретението на Алън Тюринг от 1936 г. – устройство, което печата символи на хартиена лента – или за Колоса, първия електрически програмируем компютър, който е демонстриран през декември 1943 г. Ранните компютри са били огромни, както подсказва името Колоса.
Много може да се напише за напредъка, постигнат от тези ранни изобретения. Hewlett Packard, днес световноизвестен производител на компютри, започва да продава първия си настолен компютър през 1968 г. Intel представя първия микропроцесор през 1971 г., а първият микрокомпютър се появява през 1973 г. на цена от 1750 долара!
От онези ранни дни напредъкът е бърз, с технологични постижения, които биха изумили писатели като Кен Бурд. Чудесата на късовълновото радио бледнеят пред значимостта на разработките, които са довели до малките ръчни устройства, способни да правят повече от тромав компютър, който някога е заемал голяма стая. Наистина „целият свят е на една ръка разстояние“ в много буквален смисъл! Но дали това наистина е добро, питаме ние? Довели ли са такива разработки до по-добър свят? Помагат ли ни те в духовен смисъл?
Винаги под въпрос
Може да се каже, че вечно недоволните винаги са поставяли под въпрос изобретенията. Много е вероятно, когато е била изобретена печатарската преса, някои хора да са я гледали с неодобрение и да са я заклеймявали като зло. С течение на времето обаче виждаме, че макар печатарските преси да са били използвани за разпространение на дяволската работа и за наводняване на света с безбожни публикации, те са били използвани и за разпространение на Божието Слово. Би било невъзможно да се изчисли колко хора са били вечно спасени просто чрез четене на отпечатано копие на Писанието или евангелска брошура. Радиото също е било възприемано по подобен начин. В ранните си дни някои вярващи отказвали да имат радио (или „безжично“, както тогава се е наричало), защото го смятали за инструмент на Сатана. Въпреки това, радиото е било използвано от Бога мощно за разпространяване на евангелското послание. Отново, докато сме тук на земята, никога няма да разберем колко хора са били благословени чрез това изобретение.
Телевизията е друго средство, което трябва да се разгледа. Въпреки че има своите опасности – които може да са по-големи от радиото, тъй като не само чувате но и виждате какво предлага – Господ я е използвал за Своите цели. Същото несъмнено ще се каже и за по-новите средства, които са ни достъпни, като например интернет. Не трябва да отричаме, че от човешките изобретения може да произлезе добро. Въпреки това, не трябва да заемаме и позицията „във всичко има добро“. „Какво казва Писанието?“ (Римляни 4:3 KJV) трябва да бъде нашият въпрос. Важно е да видим дали има принципи, които могат да ни помогнат, защото докато се възползваме от изобретенията на човечеството, не трябва да се съобразяваме със света около нас (Римляни 12:2). Имайки това предвид, светът на една ръка разстояние представлява предизвикателство. Много от това, което светът предлага, не е добро и трябва да бъде отхвърлено. Затова трябва да приложим някои принципи от Писанието към този въпрос.
Фейсбук
Фейсбук е много популярен и безплатен уебсайт за социални мрежи, който позволява на регистрираните потребители да създават профили, да изпращат съобщения и да поддържат връзка с приятели. Той е достъпен на над 100 езика. Всеки член има личен профил и „Стена“, където могат да се оставят съобщения и да се показват снимки. Интерактивните функции позволяват на „приятелите“ да коментират това, което виждат. Потребителите могат също така да излъчват кратки съобщения до приятелите си чрез редовни актуализации на статуса. Тези, които имат достъп до вашата Фейсбук страница, могат да кликнат „харесвам“, за да ви уведомят, че са се насладили на снимката ви или на коментара ви. От маркетингова гледна точка това е мощен инструмент. Един бизнес може да спечели доверие чрез броя на „харесванията“, които го препоръчват на други потенциални клиенти.
Има ли нещо лошо във всичко това? Ако печатарската преса, радиото, телевизията и интернет могат да бъдат използвани за добро, защо Фейсбук да е по-различен? На пръв поглед не би трябвало, но има някои по-дълбоки принципи, които трябва да се вземат предвид.
Първият от тях е, че Фейсбук е преди всичко лесно достъпен израз на аз. Печатът, радиото, телевизията и интернет са по-общи инструменти. Фейсбук е много различен, защото е нещо лично, което човек може да използва, за да популяризира себе си. Потребителите често са предупреждавани да бъдат внимателни с информацията, която споделят във Фейсбук. В неговата сфера съществуват широк спектър от опасности, включително лица, които се сприятеляват с деца, с намерението да им навредят физически. В резултат на това жертви – момчета и момичета – са били убити. Но отвъд практическото предупреждение както за възрастни, така и за деца относно собствената безопасност, правилно ли е за последовател на Господ Исус Христос да популяризира себе си? Спасителят не е говорил за себе-изпълнение, когато е призовавал хората да Го следват. По-скоро Той е говорил за необходимостта да се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Го следва (Лука 9:23).
Статус на знаменитост
Фейсбук е средство, чрез което никой не може да стане знаменитост. Въпреки че може да се използва по много скромен начин, обикновено нее така. Всъщност от потребителите на Фейсбук се очаква редовно да актуализират профила си и да показват свои снимки. Позирането пред камера или правенето на „селфи“ (автопортрет) е обичайна практика. След това зрителите „харесват“ това, което виждат, което повишава самочувствието на този, който е публикувал снимката.
Смирението е християнска добродетел, но е малко вероятно да бъде насърчено, когато някой обяви, че е получил сто „харесвания“ за последния си автопортрет! Използван по този начин, Фейсбук се превръща в средство за самореклама „погледнете ме“. Това означава, че човекът, който публикува снимката, си струва да бъде погледнат, и е средство за търсене на одобрение и чувство за благополучие от похвалата на другите. Това грешноли е? Вместо това трябва да попитаме: „Това правилноли е?“ Не е правилно, защото ние, които сме вярващи, следваме Спасителя – нашия Пример – Който не е търсил аплодисменти за Себе Си в този свят. Ако сме последователи на Господ Исус, трябва да сме готови да се подчиним на Неговата власт и да отхвърлим пътищата на света, които привличат старата природа.
Друга характеристика, която произтича от Фейсбук и заслужава внимание, е въпросът за маловажните подробности. Наистина ли всички мои „приятели“ трябва да знаят, че си почивам вкъщи, ядейки любимата си храна? Това наистина ли е нещо, което трябва да споделя? Свързано с тривиалните публикации е времевият елемент. Колко време може да бъде пропиляно в следене на това, което правят или споделят други „приятели“, вместо да се занимавате с полезни дейности? Не би ли било по-полезно да прекарате време в компанията на човек, насърчавайки или помагайки му, вместо да губите време, четейки и гледайки тривиалните занимания на другите? Фейсбук всъщност може да създаде изкуствени приятелства, лишени от истински личен контакт.
Често изтъкваната причина за използване на Фейсбук е, че това е средство за комуникация с редица други хора едновременно. Въпреки че това може да е вярно, то не е единственото средство. Имейли могат лесно да бъдат изпратени до редица хора, за да предадат информация, без да се налага да привличате вниманието към себе си и да каните хората да „харесват“ това, което правите.
Компромис
Необходимо е да се направи още едно съображение. Важно е вярващите да поддържат библейски стандарти, но чрез използването на Фейсбук е възможно, може би неволно, да се одобряват практики, които не са правилни. Представете си следния реален сценарий. Млад християнин разкрива чрез Фейсбук, че вече има приятелка. Като се погледне профилът на момичето, скоро става очевидно, че тя не е вярваща. Как ще реагират неговите „приятели“ във Фейсбук? По-късно, може би, младият мъж обявява, че е успял да получи заем и да закупи къща. Скоро става очевидно, че той и приятелката му ще живеят заедно в къщата, въпреки че не са женени. Нехристиянските „приятели“ на младия човек четат неговите актуализации и „харесват“ неговите изявления, защото не виждат нищо лошо в неговото небиблейско поведение. Но ако сте християнски Фейсбук „приятел“ на човека, как ще отговорите? Ще:
Останете мълчаливи, без да одобрявате грешната стъпка, която е предприета,
- Кликнете върху „тъжната“ емотикона, чието лице в стил карикатура омаловажава сериозността на отговора,
- Отговорите на неговата публикация, където други потребители ще могат да прочетат вашия отговор, или
- Изпратите му лично съобщение, насочвайки го към това, което почита Бога?
- Християнските потребители на Фейсбук се сблъскват с истинско предизвикателство по въпроси като този пример.
Божията книга
Много по-важна от Фейсбук е Божията книга – Библията. На практика тя ни учи да не се грижим само за себе си, а да мислим и за другите – и не е нужно да си представяме, че можем да направим това, като ги „харесваме“ във Фейсбук! Разгледайте следните думи от Писанието:
Нищо да не правите от партизанство или от суетна слава, но със смирение на ума нека всеки счита другия за по-горен от себе си. Нека всеки не гледа само на своето, но всеки и на чуждото. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус (Филипяни 2:3-5).
Трябва да имаме „ума“ на Христос. Вместо да привличаме вниманието към себе си, трябва да мислим за другите. Говорейки за Господ Исус, Йоан Кръстител каза: „Той трябва да расте, а аз да намалявам“ (Йоан 3:30). Означава ли това, че нашето „лице“ не трябва да се вижда? Един стих от Писанието може да отговори на този въпрос.
А ние всички, с открито лице, като в огледало гледаме славата на Господа, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Духа Господен (2 Коринтяни 3:18).
Нуждаем се от „открито лице“, когато идваме пред Господа – открито, тоест, за да може Той да работи в живота ни и да ни преобрази. Трябва да прекарваме време, гледайки с вяра към Него. Докато фокусираме погледа си върху Него, Светият Дух на Бога е способен да ни преобрази и да ни направи по-подобни на Господ Исус. Такова преобразяване е по-добро от всичко, което Фейсбук може да предложи! ГТ
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
- Списание „Boys’ Life“, октомври 1953 г. Статия от Кен Бурд на страница 24. Може да бъде намерена в Google Books.
От Мартин Жирар, адаптирано
