Част 2: Хранене и развитие на новата природа
В Част 1 отбелязахме, че християнинът е човек, който е роден отново и е получил нова природа – божествена и свята природа от Бога. Това е „новият човек“, за който се говори в Колосяни 3:10 (KJV), който християнинът е облякъл.
Тази нова природа трябва да бъде хранена и развивана, ако християнинът иска да расте и да стане силен. Апостол Петър ни увещаваше относно този растеж и развитие. Той ни каза, че трябва „като новородени младенци, да желаем чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него“ (1 Петрово 2:2). Той продължи: „Растете в благодат и в познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ (2 Петрово 3:18).
Храната
Забележете, че „чистото духовно мляко на словото“ е храната, която ще накара бебето в Христос да расте. Божието Слово е единствената храна за новата природа. Господ Исус Христос е темата на това Слово и Той е Хлябът на Живота за новия човек. „Исус им каза: Аз съм Хлябът на Живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее... Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето; ако някой яде от този хляб, ще живее вечно“ (Йоан 6:35,51).
Следователно християнинът трябва да се храни с Христос в Писанията всеки ден, иначе няма да стане силен и да се развие. Господ каза: „Както живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отца, така и който Ме яде, той също ще живее чрез Мене“ (ст. 57). Исус живееше в ежедневна зависимост от Отца. По същия начин, ние трябва да се храним с Христос всеки ден в истинска зависимост за поддържане и развитие на божествения живот в нас. Новата природа може да бъде хранена и поддържана само чрез ежедневно хранене с Христос в Писанията.
Новата природа инстинктивно жадува за Божието Слово като храна. Няма нищо друго в целия свят, което да храни и укрепва новата природа. Всичко останало е храна за естествения човек и храни нашата стара греховна природа.
Подобно на израилтяните в Изход 16, ние трябва да събираме и ядем свежа манна всеки ден, за да бъдем здрави и силни християни. Бог каза на Израел, че ги е хранил с манна ежедневно, „за да те научи, че човек не живее само с хляб, но с всяко слово, което излиза от устата на Господа, живее човек“ (Второзаконие 8:3). Ние също трябва да научим, че като християни не можем да живеем само с материална храна; трябва да имаме духовна храна за душите си и да живеем чрез думите, които са дошли от Бога, които се намират в Светата Библия. Затова нека четем Библиите си всеки ден, като размишляваме и усвояваме прочетеното.
Дишане на въздуха на молитвата
Новороденото също се нуждае от въздух, за да поддържа живота си. Така и бебето в Христос трябва да диша въздуха на молитвата за поддържане на духовния живот. Молитвата е дъхът на духовния живот и показва присъствието на божествен живот. Тя е израз на зависимост от Бога. Тази зависима опора на Бога е вроден инстинкт на божествената природа на християнина. Молитвата, следователно, е излив и израз на нашата нова природа и е необходима за растежа и развитието на тази природа.
Молитвата въвежда човека в Божието присъствие и насърчава общението с Него. Без общение с Бога, духовният живот не може да бъде поддържан и обновяван.
Но онези, които чакат Господа, ще подновят силата си (Исая 40:31). Когато четем Библията, Бог говори на нас; и когато се молим, ние говорим на Бога. И двете са необходими за общение, растеж и развитие на новата природа.
Псалмистът каза: „Вечер, сутрин и по пладне ще се моля и ще викам силно“ (Псалм 55:17). Даниил „коленичеше на коленете си три пъти на ден, молеше се и благодареше пред своя Бог“ (Даниил 6:10). Това трябва да правим и ние, за да бъдем здрави християни. Не започвайте деня без да четете Библията си и да се молите на Бога. Ако пренебрегнете това, скоро ще бъдете победен, гладуващ християнин. Освен редовните времена за молитва всеки ден, вярващият е увещаван да бъде „постоянен в молитва“ и да „се моли без прекъсване“ (Римляни 12:12; 1 Солунци 5:17). Зависимото отношение на молитва винаги трябва да характеризира Божието дете.
Ходене в Духа
В нашата статия от миналия месец отбелязахме, че християнинът е обитаван от Божия Свети Дух; Той е силата за християнския живот и укрепва новата природа: „Укрепени със сила чрез Неговия Дух във вътрешния човек“ (Ефесяни 3:16). Тази божествена личност, която обитава вярващия, винаги би привела в действие желанията и инстинктите на новата природа. Той ще ни води и ще управлява всички наши дела, ако Му позволим да контролира живота ни и да се подчиним на Неговото ръководство. Затова сме увещавани да „ходим по Духа“ и да бъдем „водени от Духа“ (Галатяни 5:16,18). Това означава подчинение на сърцето и послушание на подтиците на Светия Дух в нас и на Божието Слово. Тези неща са жизненоважни за християнския живот; да се прави другояче означава поражение и провал в християнския път.
Светият Дух винаги би насърчавал вярващия в желанията и дейностите на новата природа. Негова специална работа е да ни води във всяка истина и да взема от нещата на Христос, живия Хляб и живото Слово, и да ни ги показва (Йоан 16:13-15). Той би ни научил и да се молим – „Молете се винаги с всякаква молитва и молба в Духа“, „молете се в Святия Дух“ (Ефесяни 6:18; Юда 20). Така че трябва да ходим в Духа, ако желаем нашата нова природа да бъде хранена и развивана.
Ако вярващ не се подчини на Святия Дух и на Божието Слово, Святият Дух ще бъде наскърбен и угасен (1 Солунци 5:19); Той няма да бъде свободен да насърчава желанията на новата природа (Ефесяни 4:30). През този период Той може само да осъди този вярващ за грях и да го доведе до самоосъждане и изповед на грях. Ходенето в силата на ненаскърбения Дух, следователно, е от съществено значение за християнския живот.
Общение с християни
Ако ходим в светлината, както Той е в светлината, имаме общение един с друг (1 Йоан 1:7). Общението и другарството с други християни също са жизненоважни за храненето и развитието на божествения живот. Новата природа желае общение и другарство с Бога и с други вярващи. Общуването с християни извлича новата природа и укрепва божествените желания. „Двама са по-добри от един... защото ако паднат, единият ще вдигне своя другар“ (Еклисиаст 4:9-10). Ако някой е слаб във вярата и е склонен да падне, другарството с по-силни християни ще го вдигне и укрепи. „Желязото остри желязо; така и човек остри лицето на своя приятел“ (Притчи 27:17). Това е особено вярно в християнското другарство.
В Евреи 10:24-25 ни е казано да „внимаваме един за друг, за да се подбуждаме към любов и добри дела; да не изоставяме събирането си заедно.“ Чрез общуване с други християни ние се подбуждаме един друг към любов и добри дела, и като посещаваме християнски събрания, душите ни се хранят заедно и се изграждат във вярата. Когато двама или трима се съберат в името на Господ Исус Христос, Той е там сред тях (Матей 18:20). По този начин се получават специални благословения, които укрепват и развиват новата природа.
Следователно, общението в светлината с други християни е жизненоважно за християнския живот.
Упражняване на новата природа
Както във физическия живот, така и в духовния живот: упражненията и активността са необходими за растеж и развитие. Чрез упражнения и употреба, нашите физически членове растат, развиват се и стават силни. По същия начин и в духовните неща; докато се упражняваме в желанията и дейностите на новата природа, ние растем, развиваме се и ставаме силни в Господа.
На младия Тимотей му беше казано да „отхвърля скверните и бабешки басни“, които само хранят старата греховна природа, „и да се упражнява по-скоро в благочестие“ (1 Тимотей 4:7). Християнинът трябва да се занимава с ежедневни духовни упражнения, за да бъде в здравословно състояние на душата. Той трябва да тренира членовете си за благочестие. Очите, ушите, умът, езикът, сърцето, ръцете и краката трябва да бъдат насочени по пътя на благочестието и да се упражняват в него ежедневно.
Християнинът трябва да практикува да вижда, чува, мисли, говори, чувства и работи за Господа всеки ден. Колкото повече прави това, толкова по-естествени ще станат тези дейности и толкова по-силен ще бъде в тези духовни упражнения на новата природа. Очите и ушите ни трябва да търсят някаква служба, която да бъде извършена за Господа – някаква възможност да свидетелстваме за Него. Сърцето трябва да бъде обучено в състрадание към изгубените души и Божия народ, и в готовност да служи на Бога и на човека. Умът и езикът трябва да бъдат упражнявани в говорене за Господа, а ръцете и краката обучени в дейности на любов към Христос. Така новата природа ще бъде развита чрез духовни упражнения.
Очаквайте Част 3 от тази поредица следващия месец.
