Бог им даде храна, която им беше непозната в Египет, старото зърно – или „печено зърно“ – от земята Ханаан, небесен, прославен Христос, но Христос като Човек, който беше преминал през този опетнен от грях свят в безупречно човечество, безквасния хляб, и който в същото това човечество беше преминал през огъня на съда като печеното зърно, и който, влязъл в славата при възкресението, седи като Човек отдясно на Бога.
Освен това, Той е там за нас, не само като наш Застъпник пред Отца, но и като ни въвежда в Своята Личност като Човек в славата. Мястото е приготвено за човека в третите небеса; той е доведен в Христос до пълното наслаждение на небесното благословение. Аз съзерцавам този Човек и казвам: „Там е моето място; аз съм в Него, човек в Христос, притежаващ вече същия живот като Него, вечен живот, живота на Човек, възкръснал от мъртвите; аз съм съединен с Него, седнал в Него на небесните места, наслаждавайки се на това безкрайно благословение чрез Светия Дух, Който ме води в него. Благословен Спасителю! За мен Ти слезе, за мен Ти вися на кръста; Ти отиде в славата и вече си ме въвел в нея в Своята собствена Личност, преди да бъда с Теб и като Теб завинаги.“
Каква чудна радост и каква сила има в заниманието с такъв Христос! „А ние всички, с открито лице, като в огледало гледаме Господната слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Духа Господен“ (2 Кор. 3:18). В този пасаж виждаме резултата от това да бъдем хранени със старото зърно на земята. Душата, оформена от небесен Христос, е способна да възпроизвежда чертите на този благословен обект. Такъв е нашият дял.
