Затова не се обезсърчаваме. Макар и външният ни човек да тлее, вътрешният ни човек се обновява ден след ден. Защото тази лека и временна скръб ни приготвя несравнимо вечно бреме на слава, докато гледаме не на видимите неща, а на невидимите. Защото видимите неща са временни, а невидимите са вечни.“ (2 Коринтяни 4:16-18)
Разговарях с една жена онзи ден по този въпрос, която се бори с увереността. И аз казах: „Знаеш ли, Бог е създал сърцето ти да изпитва сладостта на увереността чрез това, върху което се фокусираш с ума си.“ И тя ме погледна така: Къде е това в Библията? Това ѝ прозвуча ново.
И си помислих: Цялата Библия е – куп „затова“ и „защото“. Тя говори за мир и радост, и сила и мощ, и всичко това по причини, които Бог е разкрил в Словото Си и е осъществил в историята. Така че Павел наистина изпитва необезсърчаване поради истини, реалности, които той влага в ума си ден след ден за обновление.
Приготвяне на слава
Сега, какво ще кажете за това защото в началото на стих 17? Ще измъчим стих 16 до смърт, ако не продължим. Но, о, има много живот там. [...]
Стих 16: „Не се обезсърчаваме.“ Ще се обновяваме всеки ден. „Защото [защото] тази лека и временна скръб ни приготвя несравнимо вечно бреме на слава, докато гледаме не на видимите неща, а на невидимите. Защото видимите неща са временни, а невидимите са вечни.“
Стих 17 е основният аргумент, основното защото, основното нещо. Тази лека, временна скръб прави нещо. Тя ни приготвя вечно бреме на слава. Всичко, което прави стих 18, е да каже: Погледнете го. Не можете да го видите, но го погледнете. Ако погледнете падението на човека, което идва към вас с оръжията си, или падението на природата, което идва към вас с цунамитата си, всичко, което ви остава да направите, е да се обезсърчите. Спрете да гледате на това. Погледнете невидимото.
За какви невидими неща говорите? И как гледате на нещо, което е невидимо? Това е противоречие. Не можете да гледате на това, на което не можете да гледате. Казахте, че е невидимо. Спрете да ми казвате да го видя. И така, какво имате предвид, Павле? И мисля, че става доста ясно какво има предвид: основата на нашето необезсърчаване е нещо, което не можете да видите. [...]
Десетилетия страдание
Как гледате на невидимото, за да не се обезсърчавате и да се обновявате всеки ден? И стих 17 е основното невидимо нещо, на което гледате. Не се обезсърчаваме, защото тази лека, временна скръб ни приготвя вечно бреме на слава. Погледнете това, казва той.
Какво виждате, когато погледнете стих 17? Виждате го да нарича своето страдание – което е продължило цял живот – временно. Аз съм на 67. Хората трябва да се пенсионират, нали? Павел е страдал, докато мечът не е отсякъл главата му от тялото. Нямало е година или две риболов или голф. Ако Павел е щял да има пенсиониране, то би било след обезглавяването. Така че, ако не е имал това, не е имал нищо. Той каза: Ако няма възкресение от мъртвите, аз съм идиот. Това каза той в 1 Коринтяни 15:19.
Той нарече своите доживотни побоища и корабокрушения, и безсънни нощи, и агония за църквата, той ги нарече временни (стих 17). Той ги нарече леки и ги нарече временни. Това е лудост. Не съм сигурен на колко години е бил, когато е починал, но това е дълго време на страдание – двадесет, тридесет години безмилостни затвори и преследвания, а той ги нарича временни и ги нарича леки.
Как да видим невидимото
Контрастът между временно в стих 17 е вечно. А контрастът с леко е тежест. Забележете тези паралели. Неговата лека, временна скръб „му приготвя вечно“ – това съответства на временно — „бреме“ – това съответства на леко — „на слава.“
Така той видя отвъд гроба, според обещанието, той видя слава – Божията слава, която щеше да бъде видяна, и Божията слава, която щеше да му бъде дадена, и това направи неговото доживотно страдание да изглежда временно, и направи тежестта на болката да изглежда лека.
Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене, защото Аз съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите почивка за душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.“ (Матей 11:28-30)
Шегувате се. Ще умрете за Исус. Наричате ли това леко? Да. Защо? Защото гледам към невидимото. Какво? Слава. Слава отвъд гроба, която толкова много ще компенсира този кратък живот, че ще изглежда временно и ще изглежда леко. Това е невидимото, на което трябва да гледате.
