Питали ли сте се някога: „Защо нямам увереност в спасението си? Един ден се чувствам спасен, но на следващия ден не.“ Може да разбирате, че само смъртта на Христос ви дава сигурност, но си мислите, че това, което чувствате, ви прави сигурни. Човешкото въображение вижда спасението по този начин: „Тези щастливи чувства съм дал на вас, които вярвате в Името на Божия Син, за да се надявате, че имате вечен живот.“ Сега отворете Библията си на 1 Йоан 5:13 и сравнете въображаемите мисли на човека с Божието Слово, което казва:
Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот.
В Изход 11-12 Господ произнесе присъда смърт над първородния във всяка къща в Египет, която нямаше агнешка кръв, поставена на стълбовете на вратата. Сега, как първородните синове на Израел знаеха със сигурност, че са в безопасност в онази нощ на съд? Нека посетим два дома и да чуем какво казват те.
В първата къща всички треперят от страх. Когато питаме защо са толкова уплашени, първородният син ни казва, че ангелът на смъртта идва тази нощ и той не е сигурен какво ще се случи.
Когато ангелът на унищожението мине покрай къщата ни, ще знам, че съм в безопасност, но дотогава не мога да бъда сигурен. В съседната къща казват, че са сигурни в спасението си, но ние мислим, че това е самонадеяно. Всичко, което мога да направя, е да се надявам на най-доброто.
Питаме: „Не е ли осигурил Израелевият Бог начин за безопасност за Своя народ?“ Синът отговаря: „Да, и ние направихме това, което Бог ни каза. Кръвта на безпетно агне е поръсена по стълбовете на вратата, но все още не сме сигурни в безопасността си.“
Сега да отидем в съседната къща. Какъв контраст! Всички са щастливи. Стълбовете на вратите им са боядисани и те се наслаждават на печеното агне. Защо цялата тази радост в такава тържествена нощ? Те отговарят: „Чакаме заповедите на Йехова за поход и тогава ще се сбогуваме с Египет.“
„Но не знаете ли, че това е нощ на съд?“
Разбира се, но нашият първороден син е в безопасност. Кръвта е приложена според Божиите заповеди.
„Но това е направено и в съседната къща“, отговаряме ние, „и те са нещастни, защото не са сигурни в безопасността си.“
Първородният отговаря твърдо: „Имаме повече от кръвта. Имаме Божието Слово за това. Бог каза: „Когато видя кръвта, ще ви отмина.“ Бог е доволен от кръвта отвън, а ние сме доволни от Неговото Слово отвътре. Поръсената кръв ни прави в безопасност, докато Божието Слово ни прави сигурни.“
Коя от тези две къщи беше по-безопасна? Отговорът е, че и двете бяха еднакво безопасни, защото безопасността им зависеше само от това, което Бог мислеше за кръвта отвън, а не от техните чувства отвътре. Ако искате да сте сигурни в благословенията си, не слушайте нестабилното свидетелство на вътрешните си емоции. Слушайте вместо това непогрешимото Божие Слово:
Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, има вечен живот“ (Йоан 6:47).
Нека използвам друга илюстрация. Един човек иска да наеме къща, но собственикът не му дава отговор. Един ден съсед казва: „Сигурен съм, че ще получите тази къща. Не си ли спомняте, че собственикът ви изпрати подарък миналата Коледа? Той също ви помаха онзи ден.“ Тези думи изпълват човека с надежда.
На следващия ден друг съсед казва: „Не мисля, че ще получите тази къща. Някой друг също е поискал да я наеме и той е добър приятел на собственика.“ Светлите надежди на човека се спукват като сапунени мехурчета. Един ден той има надежда, а на следващия ден е пълен със съмнения.
Тогава пристига писмо от собственика. Лицето му се променя от напрежение към радост, докато го чете. Той възкликва на жена си: „Сега е уредено. Собственикът казва, че къщата е наша, докато искаме да я наемем. Мненията на хората нямат значение сега, когато имаме писменото слово на собственика.“
Много хора са в подобно състояние, обезпокоени от мненията на хората или от чувствата на сърцата си. Само когато най-накрая получат увереността на Божието Слово, сигурността заема мястото на съмнението.
Когато Бог говори, трябва да има сигурност, независимо дали произнася проклятието на невярващия или спасението на вярващия.
Завинаги, о, Господи, Твоето слово е утвърдено на небето“ (Псалм 119:89).
Неговото Слово урежда всичко.
Казал ли е Той и няма ли да го направи? Или е говорил и няма ли да го изпълни?“ (Числа 23:19).
Но може да попитате: „Как мога да бъда сигурен, че имам достатъчно от правилния вид вяра?“ Не става въпрос за правилния вид или количеството на вашата вяра, а за надеждността на Личността, в която имате вяра. Имате ли доверие в правилната Личност – Божия Син?
Един човек се хваща за Христос с хватката на давещ се, докато друг само докосва края на дрехата Му, но и двамата са еднакво в безопасност. И двамата направиха едно и също откритие. Те могат напълно да се доверят на Христос и Неговото Слово и уверено да почиват във вечната ефективност на Неговото завършено дело.
Уверете се, че вашето доверие не се основава на вашите добри дела, вашите религиозни дейности, вашите чувства или вашето морално възпитание. Може да имате най-силна вяра в такива неща и все пак вечно да загинете. Най-слабата вяра в Христос спасява вечно; най-силната вяра в себе си е безполезна.
„Аз вярвам в Него“, каза един ден едно тъжно изглеждащо момиче, „но не обичам да казвам, че съм спасена, от страх да не лъжа.“ Бащата на това момиче беше отишъл на търг за добитък, за да купи овце, и все още не се беше върнал. Затова казах: „Сега, да предположим, че когато баща ви се прибере, го попитате колко овце е купил, а той каже „десет“. По-късно някой ви пита колко овце е купил баща ви днес, а вие отговаряте: „Не искам да казвам, защото може да лъжа.“ С праведен гняв майка й, която стоеше наблизо, възкликна: „Но това би направило баща й лъжец!“
По същия начин, това добронамерено момиче правеше Христос лъжец, като казваше: „Аз вярвам в Него, но не обичам да казвам, че съм спасена, от страх да не лъжа.“ Христос е заявил:
Който вярва в Мене, има вечен живот“ (Йоан 6:47).
Тогава може да попитате: „Как мога да бъда сигурен, че вярвам? Колкото повече гледам на вярата си, толкова по-малко изглежда, че имам.“ Може би гледате в грешна посока. Вашето опитване да вярвате само показва, че сте на грешен път.
Нека използвам друга илюстрация. Една вечер един човек, който е известен лъжец, ви казва, че приятел току-що е загинал в автомобилна катастрофа. Вероятно няма да му повярвате, защото го познавате твърде добре. Но тогава съсед ви казва същата лоша новина. Този път казвате: „Щом вие ми казвате, вярвам.“ Питам: „Защо вярвате на съседа си, а не на лъжеца?“ Вие отговаряте: „Заради това кой и какво е моят съсед. Той никога не ме е лъгал и знам, че никога няма да го направи.“
По същия начин знам, че мога да вярвам на Евангелието заради Този, Който ми носи новината.
Ако приемаме свидетелството на човеци, свидетелството на Бога е по-голямо; защото това е свидетелството на Бога, което Той е свидетелствал за Своя Син… който не вярва на Бога, направил Го е лъжец, защото не е повярвал на свидетелството, което Бог е дал за Своя Син“ (1 Йоан 5:9-10).
Един тревожен човек веднъж каза на проповедник: „Не мога да повярвам.“ Проповедникът попита: „На кого не можете да повярвате?“ Този въпрос реши проблема. Той беше гледал на вярата като на нещо, което трябваше да почувства в себе си, за да бъде сигурен, че е годен за небето. Но вярата винаги гледа навън към Христос и Неговото завършено дело и тихо слуша свидетелството на верен Бог за двете.
Външният поглед носи вътрешен мир. Когато човек обърне лицето си към слънцето, сянката му е зад него. Не можете да гледате себе си и прославения Христос на небето едновременно. Божият Син печели вашето доверие: Неговото завършено дело ви прави вечно в безопасност, а Божието Слово ви дава сигурност за спасение.
