Разговаряйки с братя и сестри в Христос, понякога завършваме, казвайки, че „Бог е великият Насърчител.“ Горният стих потвърждава тази мисъл с това, което апостол Павел написа на новите вярващи в Солун в днешна Гърция, която по онова време е била част от Македония в Римската империя. След посещението си в Солун, апостол Павел им написа първото си Послание. Въпреки това, враговете на Божието дело продължиха своите атаки, поради което апостолът им изпрати второто си Послание. То включваше кратък преглед на пророчески събития, които ще се случат, след като вярващите, които принадлежат към настоящия период на благодат, ще бъдат отведени от тази земя в удивително събитие, наречено „грабване.“
Ужасните пророчески събития, пред които ще се изправи невярващият свят след това, са в рязък контраст с блажената надежда, която вярващите имат поради Божията благодат. Той е Единственият, Който ни дава „добра надежда“, докато хората около нас нямат никаква истинска надежда. Ето защо те трябва да се покаят и да се обърнат към Господ Исус, за да бъдат спасени. Той е казал и все още казва: „Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви дам почивка“ (Мат. 11:28).
Ако направите това и отидете при Него с вяра, Господ Исус Христос ще ви даде истинска почивка. Той ви кани да вземете Неговото иго и да се учите от Него. Това означава да се подчините на Него, Който е „кротък и смирен по сърце“, не горд или суров. Той обеща: „ще намерите почивка за душите си“ (ст. 29). Не отказвайте Неговата любезна покана, отправена към вас с благодат и състрадание. Един ден Той ще бъде праведният Съдия на вселената и никой няма да може да избегне срещата с Него.
