Скръбта е много реална и всички я преживяваме в един или друг момент. Може да има моменти, когато се чувствате напълно съкрушени и сякаш самата тъкан на живота ви се разклаща, но чуйте какво ни е обещал Бог в Своето Слово:
Господ е близо до съкрушените по сърце и спасява смазаните духом (Псалм 34:18 ESV).
„Планините могат да се оттеглят и хълмовете да се преместят, но Моята непоколебима [неизменна] любов няма да се оттегли от теб и Моят завет на мир няма да бъде премахнат“, казва Господ, Който има състрадание към теб (Исая 54:10).
Какво е скръб?
Нека започнем с дефиниция на скръбта. Скръбта е непреодолимо чувство на мъка, болка, съжаление и тъга. Чувстваме се сякаш сърцата ни са разбити, че нищо никога няма да бъде същото или че щастието никога повече няма да бъде възможно. Скръбта е нормален отговор на загубата на всеки човек, предмет или желана възможност, която е значима за нас. Някои обстоятелства, които причиняват скръб, са:
Смърт на любим човек Смърт на домашен любимец Развод Загуба на работа Промяна в църковното общение Финансови затруднения Деца, напускащи дома
Скръбта може да повлияе на нашето мислене, поведение, емоции, взаимоотношения и здраве. Хората могат да изпитат безсъние, изтощение, лошо храносмилане, намален апетит или пропуски в паметта. Когато загубим някого или нещо значимо, ние също се сблъскваме с това, което някои наричат „вторични загуби“. Животът е обърнат с главата надолу. Може да си мислим, че сме загубили своята идентичност, питайки: „Кой съм аз без любимия си човек?“ Усеща се и загуба на сигурност: „Как ще се справя сам?“
Скръбта често е объркана, непредсказуема и не следва определен график, но е процес, който ни позволява да се възстановим от загубата. Някой е казал: „Скръбта сама по себе си е лекарство.“ Друг е сравнил процеса на скърбене с плаване през бурно море. Когато за първи път преживеем голяма загуба, ние сме хвърлени в буря от емоции, чувствайки се сякаш сме заобиколени от мрак и тежки вълни на мъка. Думите на утеха са заглушени от виещи ветрове на скръб. Чувстваме се самотни и извън контрол, докато сме отнесени към нов начин на живот.
Трябва да си дадем време да се изправим и да преживеем скръбта, за да започнем пътуването към изцеление, защото скръбта е необходима и предпоставка за изцеление. Господ Исус каза:
Блажени скърбящите, защото те ще бъдат утешени (Матей 5:4).
Според този стих трябва да има време на скръб, преди човек да може да изпита утеха. Ако сте в ситуация, която ви причинява скръб, трябва да си дадете време да скърбите и да страдате.
Добър библейски пример за това е, когато бащата на Йосиф, Яков, умира. Този син
падна върху лицето на баща си и плака над него, и го целуна (Битие 50:1).
Йосиф страдаше вътрешно от смъртта на баща си и знаеше значението на процеса на скърбене. Когато баща му почина, той не се прибърза, нито отрече чувствата си. Всъщност Библията казва, че Йосиф и египтяните скърбяха 70 дни (ст. 3).
Колко време отнема процесът на изцеление? Може да отнеме месеци или години, или човек никога да не се възстанови напълно от смъртта на любим човек.
Етапи на скръбта
Когато хората скърбят, те обикновено преминават през много етапи, но не винаги в същия ред или през всички етапи. За нашето изследване ще наричаме първия етап отричане или шок. Това включва изтръпване или усещане, че случилото се не е реално. Опитваме се да избегнем реалността на загубата. Обикновено този етап не продължава много дълго.
Следващият етап често е гняв придружен от тревожност. Болката вътре е толкова дълбока, че се ядосвате. Може да се ядосате на починалия човек, на себе си за неща, които не е трябвало да казвате, или за това, което е трябвало да направите, но не сте. Може дори да се ядосате на Бог (Псалм 13:1-4).
Третият етап на скръбта е депресия. Това е, когато осъзнаете, че загубата е постоянна. Това води до изключителна тъга, празнота и самота. Може да не искате да ходите никъде, да виждате други хора или да се занимавате с нормални дейности. През този етап обикновено се появява вината. Започвате да казвате: „Защо не ...?“, „Защо ...?“ или „Ако само бях ...“
Друг етап на скръб за някои може да бъде този на договаряне. Това е, когато се опитваме да си върнем този или онова, което е било загубено – което не може да бъде възстановено.
Последният етап е приемане. Това е, когато се научим да живеем със загубата. Нещата не се връщат към предишното си състояние – никога не могат – но Господ ни помага да намерим начин да продължим напред в живота си. Това понякога се описва като намиране на „ново нормално“.
Скръбта е нормална
Еклесиаст 3:1,4 казва:
За всяко нещо има време, време за всяко дело под небето: ... време за плач и време за смях; време за скръб и време за танц.
Много библейски истории показват как Бог утешава Своя народ във времена на скръб и загуба. Йов се държеше отчаяно за Бога въпреки катастрофалната загуба и безполезните приятели. Давид, човек по Божието сърце, открито скърбеше за смъртта на сина си.
Господ Исус е най-добрият пример за съчетаване на вяра и скръб, както е разкрито в Йоан 11:1-45. Когато видя Мария и Марта в мъка поради смъртта на брат им Лазар, Той плака и стенеше. Въпреки че Исус знаеше, че ще възкреси Лазар от мъртвите, Той все пак си позволи да почувства и изрази дълбините на човешката скръб.
Можем да намерим утеха в знанието, че Исус е преживял цялата ни болка, независимо дали от загуби, отхвърляния, предателства или смърт. Като наш Спасител и Изкупител, Той понесе всичките ни грехове на кръста (1 Петър 2:24) и ни прощава, когато поискаме (1 Йоан 1:9). Като Добрия Пастир, Той ни води безопасно през
долината на смъртната сянка (Псалм 23:4).
Помнете, сянката показва, че има светлина от другата страна!
Дълбоката вяра в Христос не предотвратява скръбта, когато вярващ умре, но тя влива или прониква в скръбта с надежда! За християните смъртта е преход към вечен живот (виж Йоан 5:24). Павел каза:
Защото за мен да живея е Христос, а да умра е придобивка (Филипяни 1:21).
Той също каза:
Не искаме да сте невежи, братя, относно онези, които са заспали, за да не скърбите като другите, които нямат надежда. Защото, тъй като вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и чрез Исус Бог ще доведе със Себе Си онези, които са заспали (1 Солунци 4:13-14).
Добронамерени хора могат да кажат за вярващите: „Исус отне любимия ви човек“, но този коментар може да накара хората, особено децата, да се ядосат на Бог. 1 Коринтяни 15:26 казва, че смъртта е нашият последен враг. Затова можем да кажем: „Смъртта ни отне любимия ни човек, но Исус отне любимия ни човек от смъртта!“
Ако не знаем дали любимият ни човек е вярвал в Исус, трябва просто да се доверим на Бог. Библията казва:
Господ не забавя Своето обещание, както някои смятат за забавяне, но е дълготърпелив към нас, не желаейки никой да погине, но всички да дойдат до покаяние (2 Петър 3:9 NKJV).
Един разбойник, разпънат с Исус, се обърна към Него с вяра през последните си часове от живота (Лука 23:39-43). Ние не знаем какво се случва в последните моменти на човек, когато животът отстъпва място на смъртта, но Бог знае и Той познава всички, които влизат в Неговото небе.
Светият Дух е наречен
Утешител (Йоан 14:26 JND)
и може да ни даде Божия мир дори сред страданието. Филипяни 4:6-7 ни казва:
Не се безпокойте за нищо, но във всичко чрез молитва и молба, с благодарност, нека вашите искания да бъдат известни на Бога; и Божият мир, който надминава всяко разбиране, ще пази вашите сърца и умове чрез Христос Исус (NKJV).
Божият мир не идва от нашите обстоятелства но от приближаване до нашия Отец, Който ни кани да хвърлим
цялата си грижа върху Него, защото Той се грижи за вас (1 Петър 5:7).
Той ни призовава да дойдем в Неговите любящи обятия, за да може Той да излекува нашите наранени сърца. Той има милост към онези, които са в беда (Псалм 31:9).
Стъпки напред
Точно както има етапи на скръб, Господ има стъпки напред за нас, докато преминаваме през тази долина, наречена процес на скърбене. Преживяването може да изглежда, че никога няма да свърши, но тъмнината не трябва да трае вечно! Има светлина в Бога на всяка утеха, Който желае да ни утеши. Ето пет начина, по които Той ни утешава и благославя, докато преминаваме през дълбоките долини на скръбта:
- Той е Богът на всяка утеха! 2 Коринтяни 1:3-4 ни напомня:
Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем да утешаваме онези, които са в някаква беда, с утехата, с която самите ние сме утешени от Бога.
Като Бог на всяка утеха, Той поставя всичките ни сълзи в Своята бутилка (Псалм 56:8), което означава, че Той е интимно наясно с цялата ни болка, тъга и депресия. Псалм 147:3 казва:
Той изцелява съкрушените по сърце и превързва раните им.
- Той и само Той може да премахне нашите тежести и да ни издигне. Скръбта може да бъде огромна тежест, която да носим постоянно. Но Господ ни кани да Му я предадем! В Матей 11:28 Господ Исус каза:
Елате при Мен всички вие, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви дам почивка.
Псалм 55:22 казва да
хвърлите бремето си върху Господа.
- Бог дава сила. Скръбта и тъгата могат да бъдат много изтощителни емоционално, физически и духовно. Давид изпитваше скръб и знаеше, че Бог ще му даде необходимата сила, когато извика:
Душата ми се топи от тежест [или скръб]; укрепи ме според Твоето слово (Псалм 119:28).
В Исая 41:10 Господ ни насърчи:
Не бой се, защото Аз съм с теб; не се смущавай, защото Аз съм твоят Бог. Аз ще те укрепя, да, Аз ще ти помогна, Аз ще те подкрепя с Моята праведна десница.
- Господ обещава да ни обнови, което е тясно свързано с предишната точка. В Исая 40:31 четем:
Онези, които чакат Господа, ще обновят силата си; те ще се издигнат с крила като орли, ще бягат и няма да се уморят; ще ходят и няма да припаднат.
- Бог превръща нашия плач в радост и нашата скръб в танц (Псалм 30:5,11). Скръбта няма да трае вечно!
Помагане на другите през скръбта
Всеки скърби по различен начин. Това зависи от личността, религиозните убеждения, зрелостта, емоционалната стабилност и културните традиции. И така, как можем да помогнем на онези, които скърбят?
Първо, бъдете там! По време на скръб повечето хора не помнят думите, които им казвате, но помнят дали сте били там. Никога не подценявайте силата на вашето присъствие с някого в неговото или нейното време на скръб. Бъдете там. Никога няма да разберете колко много означава това за тях.
Второ, слушайте! Едно от най-добрите неща, които можете да направите за човек, който скърби, е просто да слушате. Скърбящият човек трябва да говори за чувствата, които изпитва, за подробностите около смъртта, погребението и миналите спомени за любимия си човек. Насърчавайте човека да споделя чувствата си. Бъдете добър слушател и не съдете казаното. Римляни 12:15 казва:
Плачете с онези, които плачат.
Кажете на скърбящия човек, че е добре да изпитва гняв, болка и страдание, и че Бог разбира чувствата им, защото Той знае какво е да преживееш скръб.
Трето, молете Господа за напътствие, когато говорите. Избягвайте баналности, т.е. често срещани и прекалено използвани забележки. Оставете човека да изпитва скръб, без да намеквате, че трябва да се „ободри“ или „да бъде радостен в Господа“, защото това може да създаде впечатление, че поставяте под въпрос духовността на човека. Точно тогава може да не е времето да цитирате Римляни 8:28. Те се нуждаят от вашето отворено сърце!
Четвърто, споделяйте Божието Слово. Никога не казвайте на скърбящ човек, че е било Божия воля любимият им човек да бъде отнет; този коментар омаловажава смъртта на човека. Не насилвайте и не проповядвайте, но ако човекът покаже откритост, молете се и споделяйте смислени Писания.
И накрая, правете прости неща, без да бъдете помолени, като например да донесете храна, да измиете чинии, да гледате деца, да косите тревата или да правите ремонти. Като правим тези практични неща, ние показваме състраданието на Бога на всяка утеха
Скръбта ни засяга всички и влияе на хората около нас. Но Господ обещава да бъде с нас – Своите – завинаги, дори сред най-мрачните ни часове. Той е обещал никога да не ни оставя или изоставя! Бъдете насърчени. Скръбта ще отмине, но Той е с нас, за да остане!
Има покой сред скръбта — Защото Неговата скръб беше доказателство за любов; О, сладко е в тази любов сега да намерим облекчение, Когато изпитваме земните скърби. —Джон Н. Дарби (1800-1882)
