Ще ми прости ли Бог?
„Бруно“ беше достигнал върха на успеха. Той притежаваше собствен бизнес, живееше в хубава къща, караше луксозна кола и имаше красива съпруга. Изглеждаше, че щастието му никога няма да свърши. Но скоро се появиха проблеми и бракът му се разпадна. Не след дълго той направи нещо, за което щеше да съжалява до края на живота си.
Срещнах Бруно, когато посетих медицинското отделение на ареста, където бях капелан. Бруно беше едра фигура с тъжни очи – изражение, което показваше, че нещо не е наред.
„Отдавна се опитвам да се свържа с вас“, каза Бруно, докато ме поздравяваше с ръкостискане. След това ми предложи стол. 30-годишният мъж рядко се усмихваше и често беше игнориран от околните. Той чувстваше, че хората или се страхуват от него, или просто го мразят. Така или иначе, повечето хора, включително други затворници, не му обръщаха внимание.
Без никакво подтикване от моя страна, Бруно започна да ми разказва историята си, докато започна да плаче. „Не мога да повярвам, че съм стигнал дотук“, каза той със сълзи, стичащи се по лицето му. „Никога не съм имал проблеми със закона. Не мога да повярвам, че това се случва.“
Той ми каза, че е на края на силите си. Самотата се беше настанила като тежък чувал и всичко, което виждаше, беше отчаяние. В крайна сметка, Бруно каза, че е започнал да мисли как ще отнеме живота си. Докато седеше пред мен с лакти, облегнати на коленете му, той каза, че е направил най-ужасното нещо, което може да си представи – убил е друго човешко същество. „Отнел съм човешки живот... и заслужавам всичко, което ми се случи“, каза той. Избърса лицето си и замълча. След това ме погледна в очите и попита: „Но мислите ли, че Бог може да ми прости?“
Този въпрос ме порази с вълна от емоции, докато мислех за Благата вест на Исус Христос и как Той дойде да ни спаси от греховете ни. Аз с нетърпение споделих посланието за Божията благодат с Бруно и след това му зададох прост въпрос: „Доверил ли си се на Христос като твой Спасител?“
Поклащайки глава, той каза: „Не“, и започна да ридае обилно. Когато го попитах дали би искал, той веднага каза: „Да.“ След това наведе глава и се помоли да приеме Христос в живота си. Когато вдигна глава, той сияеше с ярка усмивка и изражението с тъжните очи вече го нямаше.
Животът на Бруно беше толкова драстично променен, че той премина от най-презирания и страшен човек в затвора до най-обичания и уважаван. Той намери благоволение у всички, които работеха около него. Той прие това, което беше направил, като грях и посвети бъдещето си на Бога.
Това, което Бог направи за Бруно, Той ще направи за всеки, който се довери на Исус Христос като Спасител. Бог ни обича и е повече от готов да ни прости греховете. Той каза:
„Аз, Аз съм Този, Който изличава престъпленията ти заради Себе Си; и няма да си спомня греховете ти“ (Исая 43:25 NKJV). „Бог е милостив и прощаващ, въпреки че сме се разбунтували срещу Него“ (Даниил 9:9 NIV).
Прошка за всичките ни грехове е достъпна просто с молба!
Когато мисля за историята на Бруно, си спомням за апостол Павел, който беше отговорен за смъртта на християни, но Божията благодат промени живота му (1 Тимотей 1:12-16; Деяния 22:4,19-20). Поради тази причина той можеше да каже:
„Това е вярно слово и достойно за всяко приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешници, от които аз съм пръв“ (1 Тимотей 1:15, NKJV).
Няма значение кой сте или какво сте направили, Божията благодат – Неговата незаслужена доброта – е всичко, от което се нуждаете. Исус дойде на света като човек и Той умря на кръста за вас и мен. Исус проля кръвта Си, за да могат греховете ни да бъдат измити:
„За Него свидетелстват всички пророци, че чрез Неговото [Исусовото] име всеки, който вярва в Него, ще получи опрощение [прошка] на греховете“ (Деяния 10:43). „Кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях“ (1 Йоан 1:7).
Исус възкръсна от мъртвите на третия ден и Той е жив точно сега. Той копнее да ви спаси и да ви прости всичките ви грехове. Ще приемете ли Божието прощение? Можем да ви кажем повече.
