В Битие 3 четем как Адам и Ева загубиха благословената връзка, която Бог имаше с тях, преди да паднат (Бит. 2:21–25). Въпреки това, в падналото си състояние, човекът все още можеше да познава доброто и злото, но нямаше способността да се противопоставя на злото или да прави само добро. За тази способност е необходима нова природа. Бог, по милост, изпрати Адам и Ева далеч от Градината след тяхното падение; в противен случай те щяха да останат в падналото си състояние без никакво възможно средство за защита. Какво направи Бог? „Той изгони човека; и постави херувими на изток от Едемската градина, и пламтящ меч, който се въртеше на всички страни, за да пази пътя към дървото на живота“ (3:23–24).
В Своето наказание Бог накара Адам и Ева да страдат от последствията на тяхното непокорство: „Проклета да е земята заради теб; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полската трева. С потта на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; защото пръст си, и в пръст ще се върнеш“ (ст. 17–19). Колко тържествено! И все пак, четем, че Адам нарече жена си Ева, което означава „живот“, майка на всички живи (ст. 20). Тогава Бог ги облече с дрехите, които Той направи от принесените в жертва животни.
Благодатта надделя, без никакъв компромис с Божиите права. Това е пример в Писанието за „благодат и истина“. Хвала на Бога!
