„Аз имам ключовете на ада и на смъртта!“ (Откровение 1:18)
И от кого би могла да дойде толкова желана благодат при умиране — освен от Теб, о, благословен Исусе? Не само Твоето име е „Унищожителят на смъртта“, но Ти Самият си умрял! Ти си осветил гроба със Своето присъствие и си го лишил от всичките му ужаси.
Душо моя! Страхуваш ли се понякога от този, твоя последен враг? Ако останалата част от пътя на твоето поклонение е мирна и безоблачна, дали не лежи тъмна и предвещаваща сянка над крайните порти? Не се страхувай! Когато се достигне този мрачен вход — Този, Който има ключовете на гроба и на смъртта, висящи на златния Му пояс, ще даде благодат, за да те преведе през него!
Смъртта е само вестител на мира — твоят Спасител те вика! Първоначалните подтици на природата, когато видиш потъмняващите вълни, може да са като тези на уплашените ученици, когато казаха: „Това е призрак!“, и извикаха от страх! Но нежен глас ще се чуе високо над бурята: „Аз съм! Не се страхувайте!“
Смъртта, наистина, като заплата на греха, трябва дори от вярващия да бъде разглеждана като враг. Но, о! благословена мисъл, тя е твоят последен враг — причината за последната ти сълза! След няколко кратки мига, след като тази сълза е пролята — и твоят Бог ще изтрие всяка нейна следа!
„О, смърт, къде е жилото ти? О, гробе, къде е победата ти? Благодарение на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос!“ (1 Коринтяни 15:55-57)
Добре дошъл, победен враг! Рожден ден на Небето! „Да умреш е печалба!“
