„Блажени са мъртвите, които умират в Господа.“ (Откровение 14:13) О, душа моя! Твое ли е това блаженство в перспектива? Готов ли си, ако бъдеш призован тази нощ да легнеш на смъртната си възглавница, сладко да заспиш в Исус?
Какво е жилото на смъртта? — Това е грехът. Тогава смъртта ли е лишена от жилото си за теб, като си чул милостивите думи на прощаващата любов: „Дерзай, твоите грехове, които са много, са всички простени!“ Ако си сключил мир с Бога, почивайки на делото и изкупителната кръв на Неговия скъп Син, тогава Последният враг е лишен от целия си ужас и можеш да кажеш, със сладко спокойствие, за своето смъртно легло и смъртен час: „И ще легна в мир, и ще спя — защото Ти, Господи, ме караш да живея в безопасност!“ Читателю! Размисли над този тържествен въпрос: „Готов ли съм готов да умра? Живея ли така, както бих искал да съм живял — когато този последен час настъпи?“
И кога ще настъпи? Утре не е твое. Наистина, може да има само една стъпка между теб и смъртта! О! Реши въпроса бързо — не рискувай съмнения и не може би. Всеки ден провъзгласява отново урока: „Не на бързите е надбягването, нито на силните е битката.“ Стреми се да живееш така, че този час да не те застигне твърде рано или твърде неочаквано. Живей умиращ живот! Колко блажено е да живееш — колко блажено е да умреш — със съзнанието, че може да има само една стъпка между теб и славата
