Намиране на мир и хвала сред неизменните изпитания на живота

„Да, Отче, защото така Ти беше угодно.“ (Матей 11:26)

В живота на почти всеки човек има неща, които той никога не би избрал, от които би искал да се отърве, но които никога не могат да бъдат променени. Става въпрос за физически увреждания или аномалии. Или може да е хронично, леко заболяване, което не ни оставя на мира. Отново може да е нервно или емоционално разстройство, което остава като най-нежелан гост.

Толкова много хора живеят победени животи, мечтаейки какво би могло да бъде, ако само. Ако само бяха по-високи. Ако само бяха по-красиви. Ако само бяха родени в различно семейство, раса или дори пол. Ако само бяха създадени да превъзхождат в атлетиката. Ако само можеха да знаят перфектно здраве.

Урокът, който тези хора трябва да научат, е, че има мир в приемането на това, което не може да бъде променено. Това, което сме, сме по Божията благодат. Той е планирал живота ни с безкрайна любов и безкрайна мъдрост. Ако можехме да виждаме толкова добре, колкото Той, щяхме да подредим нещата точно както Той е направил.

Затова трябва да можем да кажем: „Да, Отче, защото така Ти беше угодно.“

Но има и една стъпка по-нататък. Не е нужно да приемаме тези неща в дух на кротка примиреност. Знаейки, че те са били допуснати от Бог на любовта, можем да ги направим причина за хвала и радост. Павел се моли три пъти трънът в плътта му да бъде отстранен. Когато Господ обеща благодат да понесе тръна, Апостолът възкликна: „Затова с най-голяма радост ще се хваля по-скоро с немощите си, за да почива върху мен Христовата сила“ (2 Коринтяни 12:9).

Един от признаците на духовна зрялост е, когато можем да се радваме на привидно неблагоприятните обстоятелства в живота и да ги използваме като средство за прославяне на Бога. Фани Кросби научава този урок рано в живота си. Когато е била само на осем години, сляпата поетеса пише:

О, какво щастливо дете съм аз
Въпреки че не мога да виждам!
Решена съм, че в този свят
Доволна ще бъда.
Колко много благословения се радвам
Които други хора нямат!
Така че да плача или да въздишам, защото съм сляпа
Не мога, нито ще!